История

МЕДИЦИНСКИ ФАКУЛТЕТ

Медицинският факултет в София е единственото висше училище за медицински науки в България, натоварено с отговорността да представлява до 1950 г. висшата национална школа за подготовка на лекари.

Биографията на най-стария и най-големия Медицински университет в страната започва с полагане на основите на неговия Медицински факултет.

6 ноември 1917 г.

Четвъртата редовна сесия на ХVІІ–то обикновено Народно събрание започва с обсъждането на законопроект за създаване на нов факултет към Софийския университет – медицински. Законопроектът е внесен в българския парламент от министъра на просвещението Петър Пешев с думите: ”Без съмнение, една от важните държавни задачи, които трябва да изпълним, е откриването на Медицински факултет към нашия университет…Това, на първо място е за нашата национална гордост и по-важното – от чувство за достойнство на нашата страна, поела по пътя на едно по-добро бъдеще. Това също е и резултат от необходимостта да положим основите на българската наука и в областта на медицината!”.

10 ноември 1917 г.

Законопроектът е приет и влиза в сила с Указ № 21 на цар Фердинанд. Вписан е в правителствената Бяла книга на 22 ноември 1917 г. и е публикуван в Държавен вестник. Министерството на народното просвещение предоставя на Медицинския факултет сградата на тогавашната Първа мъжка гимназия на ул. Дунав № 2.

8 февруари 1918 г.

Публикуване на извадка от 1-ва страница на Държавен вестник, брой 29, година XL от петък 8 февруари 1918 г.

10 април 1918 г.

Академичният съвет на Софийския университет избира временна комисия, която да се заеме с изграждането на новата образователна институция. В този ден, в присъствието на министъра на просвещението и членове на Висшия медицински съвет, проф. Г. Шишков изнася първата лекция по зоология. Втората лекция по физика е изнесена от проф. Ал. Христов.

17 май 1918 г.

Академичният съвет избира първия професор в Медицинския факултет – д-р Васил Моллов (катедра по Вътрешни болести). След него д-р Стоян Киркович получава звание „професор“ по пропедевтика на вътрешните болести. На свой ред д-р Парашкев Стоянов получава звание „професор“ по оперативна медицина.

1 март 1919 г.

Първият декан на Медицинския факултет д-р Иван Кипров е избран за професор на Факултетния съвет. Приема се програма за шестгодишно обучение в новия Медицински факултет. През първите две години се преподават предклинични учебни дисциплини. Факултетът следва строго като еталон образователните практики на всепризнатите факултети в европейските държави.

Април 1919 г.

Основана е библиотеката на факултета и е приет правилник за нейното устройство и функциониране.

При основаването на Медицинския факултет вземат участие и редица професори чужденци, предимно руснаци, които са намерили подслон в България, прокудени от Отечеството си по време на Гражданската война в Русия. Това са професорите В. П. Воробьов (катедра „Анатомия”), А. Ф. Манковски (катедра „Хистология и ембриология”), проф. В. В. Завялов (катедра „Физиология”), проф. А. Е. Янишевски (катедра „Нервни и душевни болести”), Г. Е. Рейн (катедра „Акушерство и гинекология”), както и професорите И. Шапшал, С. С. Абрамов, Д. Д. Крилов, А. К. Медведев, А. М. Черевков.

1923 г.

Създава се първото научно дружество– Българско дерматологично дружество.

1925 г.

Ас. д-р Хаджиолов, д-р Змияров и д-р П. Попхристов организират издаването на едно от първите в света списания за студенти-медици „Премедикус”. Те създават и първите кръжоци по отделни специалности, които и до днес допринасят съществено за подобряване на знанията и уменията на студентите по различните научни дисциплини.

1929 – 1930 г.

Факултетът избира и своите първи „доктор хонорис кауза”- д-р Мюленс (1929 г.) и д-р Марин Русев (1930 г.).

1946 г.

Законът за народната просвета се изменя и катедрите в Медицински факултет нарастват с 12 и стават общо 31.

28 януари 1950 г.

През 1950 г. Медицинският факултет се отделя от Софийския университет. Медицинска академия е създадена с Указ №246 на Президиума на Народното събрание. В нея влизат още Стоматологичния и Фармацевтичния факултет.

Юли 1950 г.

Създава се Институт за специализация и усъвършенстване на лекари – ИСУЛ.

1954 г.

Медицинска академия е преобразувана във Висш медицински институт.

30 април 1972 г.

С Указ № 921 на Държавния съвет, Висшият медицински институт влиза в състава на Медицинска академия, обединяваща всички висши училища по медицина в България: в София, Пловдив, Варна, а по-късно – и новосформираните в Плевен и Стара Загора.

1975 г.

Броят на преподавателите и научните сътрудници достига 4168, а студентите са повече от 10 000.

29 октомври 1990 г.

Висшият медицински институт е възстановен като самостоятелно висше училище с Указ на Министерския съвет и получава автономия, според световната университетска практика.

1991 г.

Медицинският факултет става водеща, легитимна, пълноценна структурна единица на Висшия медицински институт.

21 май 1995 г.

С решение на 37-то Народно събрание Висшият медицински институт в София получава наименованието Медицински университет.