За Катедра

История

 

Катедрата по епидемиология е основана през юни 1950 г. от проф. д-р П. Вербев, който е ръководител до 1960 г. От 1960 до 1972 г. самостоятелната Катедра по епидемиология се ръководи от проф. д-р Евгени Гъбев. През 1973 г. Катедрата по епидемиология се интегрира с едноименната Катедра в ИСУЛ и с Отдела по епидемиология при Научноизследователския институт по епидемиология и микробиология. Ръководител на обединената катедра до 1981г. е проф. д-р Емил Каменов, след него до 1984г. - проф. д-р Кольо Кузмов и до 1991 г. - проф. д-р Петър Георгиев. От 1992 г. Катедрата по епидемиология отново е интегрирана с Катедрата по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина. Ръководители на обединената катедра са проф. д-р Иван Диков (до 1993 г.), доц. д-р Пенчо Драганов (до 2000 г.) и доц. д-р Майда Тихолова (до 2002 г.). Самостоятелната Катедра по епидемиология се възстановява с решение на Академичния съвет на МУ от 04.12.2002 г. с ръководител доц. д-р Пенчо Драганов.

В Катедрата по епидемиология се провежда обучение на студенти по медицина, дентална медицина, фармация, на стажант-лекари, на специализанти по епидемиология, на общопрактикуващи лекари, както и на студенти от новия Факултет по обществено здраве и от медицинските колежи в София, Враца и Благоевград.

Ежегодно в катедрата се провеждат курсове за следдипломно обучение на лекари, медицински сестри, акушерки, санитарни инспектори, фелдшери в един основен курс по епидемиология и множество краткосрочни тематични курсове и индивидуално обучение на епидемиолози.

Катедрата по епидемиология е съорганизатор и участник в научни конгреси и конференции по епидемиология, в симпозиуми и работни съвещания, включително и на СЗО.

В катедрата са защитени 21 кандидатски и 3 докторски дисертации.

Научноизследователската дейност на катедрата се развива в областта на епидемиологията на масовите инфекциозни и неинфекциозни заболявания.

 

Дейност

 

Образователна дейност

В Катедрата се провежда обучение по епидемиология на студенти по медицина, дентална медицина, фармация, на стажант-лекари, на специализиращи лекари от цялата страна.

І . Студенти по медицина

Обучението на студентите по медицина се провежда по модулна система в XI семестър (VI курс), организирано в три учебни цикъла, включващи по 12 дни в 32 студентски групи. През всеки учебен цикъл по епидемиология се реализират следните форми на обучение:

• лекции - по 30 учебни часа (30 х 3 = 90 ч.)
• практически упражнения - по 48 учебни часа (48 х 3 = = 144 ч.)
• семинарни занятия - 24 учебни часа (24 х 3 = 72 ч.)

При обучението на студентите по медицина годишно се реализират общо 2241,25 учебни часа, от които:

• лекции - 90 часа
• практически упражнения -1272 часа
• семинарни занятия - 696 часа
• изпити - 183,25 часа
• Всичко: 2241,25 часа

Изпитът се провежда съвместно с НПК от Катедрата по инфекциозни болести, паразитология, хелминтология и тропически болести в 2 части: практически и теоретичен.

 

Ежегодно в Катедрата се обучават стажант-лекари (VІ курс - ХІ семестър). Реализират се общо 730 учебни часа, от които:

 

• практически упражнения - 564 часа
• държавен изпит - 166 часа
• Всичко: 730 часа

Държавният изпит се провежда комплексно по дисциплините епидемиология, инфекциозни болести, хигиена и социална медицина.

ІІ. Студенти по дентална медицина

Обучението на студентите по дентална медицина се провежда през зимния семестър. Съгласно учебната програма се осъществяват следните форми на обучение:

• лекции - 10 учебни часа
• практически упражнения - 10 учебни часа.

При обучението на студентите - стоматолози се реализират общо 223,25 часа, от които:

• лекции - 10 часа
• практически упражнения - 160 часа
• семестриален изпит - 53,25 часа
• Всичко: 223,25 часа

Изпитът се провежда съвместно с НПК от Катедрата по хигиена и екология в 2 части – тест и теоретичен изпит.

 

ІІІ. Студенти по фармация

 

През зимния семестър по епидемиология се обучават студенти по фармация. Съгласно учебната програма обучението се осъществява в следните форми:

• лекции - 8 часа
• практически упражнения - 4 часа

При обучението на студентите - фармацевти се реализират общо 170,75 учебни часа:

• лекции - 8 часа
• практически упражнения - 60 часа
• семестриален изпит - 102,75 часа
• Всичко: 170,75 часа

Изпитът се провежда съвместно с НПК от Катедрата по хигиена и екология в 2 части – тест и теоретичен изпит.

 

ІV . Следдипломнотообучение

 

Следдипломното обучение на медицинските кадри от цялата страна се провежда под формата на:

• основен (едномесечен) курс за лекари
• тематични курсове за обучение на лекари
• тематични курсове за обучение на медицински сестри и акушерки (специалисти, бакалаври)
• индивидуално обучение
• курсове за лекари, специализиращи „Обща медицина"
• държавни изпити за специалност по епидемиология и лица участвали в конкурси

Реализирани са общо 750 учебни часа годишно.

Програмите на отделните курсове се изработват съобразно тематиката им, а за курса за специализация по епидемиология – съгласно одобрената от Министъра на МЗ.

Научно-преподавателските кадри в Катедрата провеждат обучение по епидемиология на студенти от Факултета по обществено здраве и Медицинските колежи в София, Враца и Благоевград. Реализират се 600 учебни часа по програми одобрени от Академичен съвет на МУ.

Изследователска дейност

Научноизследователската дейност на Катедрата се развива в следните основни направления: епидемиология на масовите инфекциозни и неинфекциозни забо лявания в условията на икономическия преход в страната; епидемиология на вирусните хепатити, нозокомиалните инфекции, зоонозите; епидемиологична ефективност на специфичната имунопрофилактика на вирусните хепатити, полиомиелит, морбили, епидемичен паротит, рубеола, коклюш; медико-географски изследвания на заболяемостта от инфекциозни болести; моделиране и прогнозиране на епидемичния процес при редица заболявания с оглед на тяхната превенция; системи за управление на противоепидемичната и превантивната дейност в условията на икономическа стагнация и въвеждане на нова система на организация на здравеопазването; проучване условията и възможностите за ограничаване разпространеието на инфекциозните болести в България, както и за тяхната елиминация и ликвидация.

Завършени са следните по-значими научни теми, които намират приложени и при разработване на нормативни документи в превенцията и контрола на масовите инфекциозни заболявания.

Научни публикации в български и чуждестранни издания – над 800.

Издадени монографии – 10.

Дисертации подготвени в Катедрата през последните години – 5 броя.

Международно научно сътрудничество

I. TEMPUS

1. № 2154-91 г. Подобряване системата на обучение във Висшето образование в областта на околната среда. 1991-1994
2. Договор № 18/94. Епидемиографски теоретико-методични изследвания на заразните болести в България за периода 1893-1993 г. 1994-1995 г.

ІІ. РНАRЕ

1. Проект № ВG 9201/02/04/01 "Обучение по обществено здравеопазване" - 1995 - 1997 г.
2. Договор № ВG 9301/02/04 "Университетско обучение за общопрактикуващи лекари" 1996-1997г.

ІІІ. МУ

Договор с МУ: "Клинико-епидемиологични, вирусологични и терапевтични проуч-вания върху посттрансфузионните вирусни хепатити " 1995-1996г.

Участие в българско-швейцарска програма по болнична хигиена „Хигия”.

Участие в Програма по PHARE относно мониторинг на инфекциозните болести в България.