За Катедра

История

 

Катедрата по вътрешни болести води началото си от клиниките по факултетска терапия (Първа вътрешна клиника) и по болнична терапия на вътрешните болести (Трета вътрешна клиника), създадени съответно от големите български интернисти проф. д-р Васил Моллов и проф. д-р Владимир Алексиев. Тези две клиники изиграват важна роля в развитието на класическата и диференциалната диагноза. Те утвърждават вътрешната медицина като основна единица в системата на обучение на лекарите в България.

Първи ръководители на Катедрата по вътрешни болести са били проф. д-р Васил Моллов (1918-1938), проф. д-р Константин Чилов (1940-1955), и проф.д-р Михаил Рашев (1956-1972).

Проф. д-р Васил Димитров Моллов (1875-1938) е роден в Москва и завършва медицина във Виена през 1898 г. Той е началник на вътрешното отделение в Александровска болница от 1908 до 1938 г. Той е един от основателите, а впоследствие и ръководител на Катедрата по вътрешни болести в новосформирания към Софийския университет Медицински факултет(1918-1938), декан на същия факултет и ректор на Софийския университет. Проф. В. Моллов има значителни научни приноси в областта на вътрешните болести, патофизиологията, клиничната лаборатория, проучванията на промените в имунната система при различни заболявания. В основата на неговите успехи стоят задълбочените му медицински познания, изключителната му работоспособност, скромност, самокритичност, дарбата на лекар диагностик и терапевт. С присъщия му организационен опит и талант той издига високо авторитета на Катедрата по вътрешни болести. Проф. Моллов познава своите студенти лично, поддържа контакти с тях след завършването им у нас и в чужбина, има лични стипендианти. Неговите асистенти и ученици стават ръководители на вътрешните отделения на най-големите болници у нас. Всички тези качества на проф. д-р Моллов го правят пример за лекар,учен, учител и ръководител.

Проф. д-р Константин Николов Чилов (1898-1955) завършва медицина във Виена през 1925 г. Той е временен (1940-1945) и редовен ръководител (1946-1955) на Катедра по вътрешни болести; избиран е за член-кореспондент на БАН, за завеждащ Секция по вътрешни болести в Института за обществена медицина и хигиена при БАН (1948-1955) и за заместник директор на същия институт (1948-1950). Проф. К. Чилов има над 250 научни публикации, а написаните от него ръководства по вътрешни болести и клинична лаборатория дълги години са настолни учебни помагала в подготовката на студенти и специализиращи лекари.

Проф. д-р Михаил Костадинов Рашев е роден през 1907 г. Завършва медицина в Париж през 1932 г. Последователно ръководи Катедрата по вътрешни болести при ВМИ – Пловдив, Катедрата по вътрешни болести и физиотерапия при МФ – София (1956-1972), декан на МФ Пловдив (1948-1949) и е ректор на ВМИ– София (1960-1964). Проф. М. Рашев работи по проблемите на атеросклерозата и сърдечната патология. Той е член на Дружеството на френските кардиолози, на Международната асоциация на терапевтите и нейното ръководство, и председател на Научното дружество по вътрешни болести в България (1944-1970).

Проф.д-р Алекси Романов Пухлев (1905-1975) завършва медицина в София и специализира в Германия. Той е ръководител на Катедрата по факултетска терапия на вътрешните болести (1949-1975), ректор на ВМИ – София (1958-1960), член-кореспондент и редовен член на БАН, ръководител на Групата за изучаване на хипертонията при БАН, член на Научния медицински съвет при МНЗ (вкл. и негов председател), представител на България в Експертната комисия по сърдечно-съдови заболявания при СЗО, председател на Проблемната комисия по ендемична нефропатия, един от основателите и първи председател на Съюза на научните медицински дружества в България. За ръководители на Катедрата по вътрешни болести последователно са избирани и проф. д-р Атанас Малеев, проф. д-р Александър Попов, проф. д-р Асен Цанев, проф. д-р Иван Груев, проф. д-р Анна Еленкова, проф. д-р Захарий Кръстев, проф. д-р Людмила Матева, проф. д-р Здравко Каменов.

 

Развитието на медицинската наука довежда до обособяването на профилирани вътрешни клиники при Медицинския факултет. През 1972 г. с формирането на Медицинска академия болничната база на Катедрата по клиника на вътрешните болести се преустроява в Клиника по кардиология и Клиника по гастроентерология, а тази на Катедрата по факултетска терапия – в клиники по ендокринология и нефрология. Впоследствие Клиниката по нефрология е прехвърлена към Научния институт по нефрология, урология, хемодиализа и трансплантация, а на нейно място е организирана Клиника по хематология. През 1975 г. от тези четири клиники се основава Катедра по вътрешни болести, към която се включват и група от сътрудници по клинична фармакология, които две години по-късно преминават към Катедра по фармакология. След основаването на Катедрата по вътрешни болести тя влиза в състава на Научния институт по вътрешни болести и фармакология. Постепенно към катедрата се присъединяват редица тясно профилирани вътрешни клиники, с което общият им брой от края на 1992 г. нараства на осем: клиники по кардиология, нефрология, хематология, ендокринология (разположени на територията на Университетска болница „Александровска“) и клиники по гастроентерология, ревматология, клиника по вътрешните болести и терапия, и клиника по клинична фармакология и фармакотерапия (разположени на територията на Университетска болница „Св. Иван Рилски“).

 

Клиниката по кардиология е наследник и продължител на традициите на Клиниката по факултетска терапия. Първи ръководител на самостоятелната Клиника по кардиология е проф. Л. Томов. След това тя се ръководи от проф. Й. Белоев, проф. Ил. Томов, проф. А. Еленкова, проф. Ст. Денчев. Проф. Любомир Томов въвежда в страната комплексната Кардиологична клиника с интензивно отделение и развита функционална диагностика, което направление се доразвива от проф. Йонко Белоев. Проф. Илия Томов въвежда в България ехокардиографията и дава тласък на това направление в страната чрез обучение на много кадри. Проф Анна Еленкова въвжда комплексния и индивидуализиран подход в диагностиката и лечението на артериалната хипертония.

 

Клиниката по ендокринология е създадена през 1975 г. от проф. Александър Попов, който е и първи неин ръководител до 1981 г. Клиниката се обособява при разделянето на съществуващата дотогава Обща вътрешна клиника, в която са работили такива големи имена като професорите Чилов и Пухлев. От 1981 до 1989 г. клиниката се ръководи от проф. А. Цанев, от 1989 до 1992 г. – от проф. Н. Колебинов, от 1992 до 2002 г. – от проф. М. Протич, от 2002 до 2009 г. – от доц. Вл. Христов, а от 2009 г. ръководител на клиниката е проф. З. Каменов. В клиниката са работили ст.н.с. I cт. Е. Върбанов и доц. Г. Лазаров, в нея са получили своята специалност и ендокринолози, които се хабилитират по-късно и понастоящем ръководят клиники в други учебни заведения, пренасяйки ендокринологичната школа на Александровска болница (доц. М. Петкова, доц. К. Тодорова, доц. Ж. Бонева). В Клиниката по ендокринология са защитени 8 докторски (доц. Вл. Христов, доц. Г. Лазаров, д-р Фарзана, д-р Н. Петрунова, доц. М. Боянов, д-р Ж. Бонева, д-р Е. Харангозо, д-р А. Гатева) и 4 дисертации за доктор на медицинските науки (проф. Н. Колебинов, проф. М. Протич, проф. М. Боянов, проф. З. Каменов). Под ръководството на д-р П. Попиванов в клиниката се създава един от първите центрове по остеопороза унас. В началото се работи с едно-енергийна рентгенова абсорбциометрия, а по-късно започва работа и най-модерният за страната ни апарат за двойно-енергийна рентгенова абсорбциометрия.

Клиниката по хематология e част от състава на Катедрата по пропедевтика на вътрешните болести до 1975 г. Като самостоятелна клиника е обособена през 1975 г. в paмките на Научния институт по вътрешни болести от доц. Лилия Атанасова (1975-1985), която е и първия ръководител на клиниката. Ръководители на клиниката са били още доц. Лили Попова, доц. Петър Апостолов, доц. Радка Ушева. От 2007 г. ръководител на клиниката е доц. д-р Евгений Хаджиев, д.м. Първите асистенти в клиниката са д-р П. Апостолов, д-р Е. Неделчева, д-р Р. Ушева, д-р Б. Младенов, д-р Н. Удварева. През първите 10 години в клиниката се формират две основни звена – клинично и лабораторно. Лабораторията по цитохимия и хемостазеология е основана от ст.н.с. I cт. Виктория Генова.

Клиниката по нефрология е създадена през 1980 г. от проф. Атанас Малеев

като нефрологично отделение към Клиника по гастроентерология при Катедра по вътрешни болести в рамките на Научен институт по вътрешни болести, а е обособена като самостоятелна клиника през 1984 г. Традициите и духът на професионализъм и екипност обаче трябва да се търсят по-назад във времето: голяма част от преподавателите са изградени като клиницисти и преподаватели в Първа вътрешна клиника. Първият ръководител на Отделението по нефрология е проф. Николай Беловеждов (1980-1983). От 1983 до 1989 г. клиниката се ръководи от проф. Тончо Василев, впоследствие (1990-1995) – от проф. Иван Груев, а от 1995 г. до 2009 г. – от доц. Боряна Киперова. От 2009 г. и до сега ръководител на клиниката е доц. Борис Богов.

Клиниката по гастроентерология е основана през 1973 г. от акад. д-р Атанас Малеев, който е и първият й ръководител. Първоначално е била разположена на територията на Александровска болница, а от 1978 г. е в сградата на болницата на бул. „Акад. Ив. Гешов“ 15, понастоящем УМБАЛ „Св. Иван Рилски“. От 1985 до 2008 г. е ръководена от проф. д-р Захарий Кръстев, а от 2008 г. и понастоящем ръководител на клиниката е проф. д-р Людмила Матева.

Клиниката по ревматология е основана през 1975 г. с ръководител проф. д-р Тамара Пилософ и е включена в състава на Катедрата по пропедевтика на вътрешните болести. От 1988 г. е причислена към Катедрата по вътрешни болести на Медицински университет – София, а от 1993 г. административно е включена в състава на МБАЛ „Св. Ив. Рилски“. Ръководители на клиниката са проф. д-р В. Владимиров, проф. д-р К. Кънев, проф. д-р Й. Шейтанов, а понастоящем – проф. д-р Р. Рашков.

 

Клиниката по терапия на вътрешните болести, нефрология, диализа, клинична фармакология и фармакотерапия е създадена през 1986 г. с ръководител проф. Николай Беловеждов. Към нея е сформирана и лаборатория по фармакокинетика със завеждащ проф. Димитър Терзииванов. От 1994 до 2003 г. ръководител на клиниката е доц. Надежда Костова. Оформят се три отделения – „Нефрология“ с диспансер за имунни нефропатии и кардиологичен сектор, „Гастроентерология“ с ендокринологичен сектор и „Клинична фармакология и фармакокинетика“. От 2003 г. клиниката се ръководи от проф. Райна Робева.

 

Дейност

 

Катедрата осигурява, координира и участва в обучението по всички раздели на вътрешната медицина за български и чуждестранни студенти по медицина, фармация и ерготерапия, стажант-лекари, и в следдипломното обучение на лекарите. В допълнение в катедрата се провеждат и летни стажове, и цикъл по вътрешни болести на чуждестранни студенти и специализанти. Към Катедрата по вътрешни болести функционират и научни кръжоци. Голям е броят и на докторантите. Добре квалифицираният преподавателски състав и разработването на съвременни програми и форми за обучение, хармонизирани с образователните програми на други европейски страни, гарантират високото качество на обучение и оправдават интереса на обучаващите се  студенти и лекари. Преподавателите от катедратапредлагат учебници, ръководства и учебнипомагала за студенти и специализащи лекари. Катедрата по вътрешни болести развива и усъвършенства непрекъснато диагностичната и лечебната работа, а успоредно с това и научната дейност. Преподаватели от Катедрата по вътрешни болести имат и разнообразна, и голяма по обем извънаудиторна дейност. Те са изградени специалисти и авторитетни лекари и учени.

 

Структура

 

Понастоящем структурата на Катедрата по вътрешни болести включва седем клиники.

 

Клиника по кардиология

Университетска болница „Александровска“

Ръководител: Доц. Д-р Добрин Йотков Василев, дм

 

Мисията на Клиника по Кардиология към Катедрата по вътрешни болести на Медицински Университет - София е да бъде специализирано лечебно заведение и университетска база за обучение на студенти, стажант-лекари и специализанти по вътрешни болести, обща медицина, кардиология и високоспециализирани дейности. Кардиологичната клиника разполага с човешки потенциал и медицинска апаратура за научно – изследователска дейност с практическа и научна стойност. Работи по актуални теми, свързани със съвременните методи за диагностика, лечение, профилактика и рехабилитация на сърдечно-съдовите заболявания  Клиниката по кардиология    е водеща в лечението на сърдечно-съдови заболявания в страната и пионер при въвеждането на нови и авангардни методики в инвазивната кардиология. Тук се извършва пълният обем на всички съвременни диагностични и терапевтични процедури на сърдечно-съдовата система (24 часа 7 дни в седмицата ), диагностика и лечение на всички кардиологични заболявания-осъществява се лечение на: остра и хронична сърдечна недостатъчност – резистентна на лечение, СН с изкуствена вентилация, кардиогенен шок, ИБС – всички форми (остър миокарден инфаркт, нестабилна и стабилна стенокардия), артериална хипертония, включително тежка степен и резистентна на лечение, хипертонични кризи, ритъмни и проводни нарушения, изкуствена електростимулация /ресинхронизиращи кардиостимулатори, постоянни и временни пейсмейкъри/, клапни заболявания, възпалителни заболявания на перикарда и миокарда, кардиомиопатии,периферно-съдова болест  и на  каротидни артерии. От 2014 г. се осъществява и интервенционално лечение в пълен обем на каротидна съдова болест, перифено-съдова болест, интервенционално лечение на мозъчен инсулт ,а  от 2015 г, се осъществява ренална денервация на бъбречни артерии за лечение на резистентна артериална хипертония  и ротационна атеректомия на коронарни артерии при масивно калцирани коронарни съдове. Към всеки болен се прилага индивидуален и интердисциплинарен  подход като се вземат предвид придружаващите заболявания, конкретното състояние и специфичните нужди  на пациента. В отговор на необходимостта от индивидуален подход, в следствие на добрата инетрдисциплинарна колаборация от 2014 година стартира кардиоонкологичната програма в клиниката. Включва селективна и супраселективна емболизация на тумори на отделителната, гастроинтестиналната и други системи. В следствие развитие на кардиоонкологичната програма, клиниката се превърна в един от най високообемните центрове за интервенционално лечение на тумори. В клиниката се прилага и едно от най щадящото лечение на миоматоза, и простатна хиперплазия. Развива се и програмата за интервенционално лечение на еректилна дисфункция. Тясната колаборация с клиниките по ендокринология и огромния брой интервенционарни процедури на долни крайници диабетици лекувани в клиниката доведоха до развитие на център за диабетно стъпало. В клиниката се извършват и процедури за интервенционално лечение на диализни фистули (които не се провеждат рутинно в други клиники в сртаната), както и септална аблация при хипертрофична кардиомиопатия. Екипът на клиниката има и първоначален опит в ендоваскуларното лечение на остър мозъчен инсулт.   Материално-техническата база на Клиниката по кардиология е значително развита и модернизирана. Закупуването на нова и съвременна апаратура доведе до пълно оборудване на клиниката, отговарящо на европейските критерии за лечебно-диагностично звено по кардиология.

Дейността на клиниката в настоящия момент обхваща пълния спектър на лечение и диагностика в областта на кардиологията. Основно направление е инвазивната кардиология, като клиниката участва от началото на създаването на програмата за лечение на ОМИ с първична ангиопластика, както и пълна диагностика и интервенционно лечение - СКАГ, лява и дясна сърдечна катетиризация, ангиография на мозъчните съдове и съдовете на крайниците, ПКИ и стентиране на коронарни артерии при ОМИ, стабилна и нестабилна стенокардия,функционално и образно инвазивно изследване на коронарните артерии чрез измерване на интракоронарно напягане, кръвоток и вътресъдов ултразвук, ротаблация на високостепенни калциеви стенози, поставяне на контрапулсатор, реновазогафия, дилатация и стентиране на всички артериални съдове от инфраренална аорта до педалната дъга, стентиране на каротидни, вертебрални и мозъчни артерии, ренална денервация, емболизация на тумори на бъбреците и черния дроб, емболизация при простатна хиперплазия и маточна миоматоза, реканализация на диализни фистули, емболизация на аневризми с койлове. В клиниката се поставят двукухинни електрокардиостимулатори, устройства за сърдечна ресинхронизация, имплантируеми кардиовертер-дефибрилатори. В ход е развитието на електрофизиологичната програма в клиниката. Друго важно направление е интензивното лечение на острите състояния в кардиологията. В Интензивното отделение на клиниката (10 легла) годишно преминават над 500 болни за спешно лечение.. Основните структури са Отделение по инвазивна кардиология; Интензивно отделение, Отделение за неинвазивна функционална диагностика, Отделение по кардиология за планова хоспитализация, диагностика и лечение на ССЗ и Отделение по електрокардиостимулация и електрофизиология

Клиниката е оборудвана с две ангиографски системи от последно поколение: Philips Allura Xper FD Series (модел 2012 г), монтирана август 2013 г., осъществяваща дигитална обработка на образа и пълен обем инвазивни изследвания (дясна и лява сърдечна катетеризация с манометрия, ангиокардиография, селективна коронарна ангиография /СКАГ/, миокардна биопсия) и интервенционално лечение (перкутанна транслуминална коронарна ангиопластка /ПТКА/ и поставяне на стент) и GE IGS 530 (модел 2016 г),който към възможностите на първия апарат допълнително дава възможност за електрофизиологични процедури и интервенции, мозъчносъдови и периферносъдови интервенции,с Апарати  за интраваскуларно коронарно ултразвуково изобразяване (IVUS), FFR (оценка на степента на коронарните лезии), апарати за изкуствена вентилация, контрапулсатор, временен електрокардиостимулатор, ЕКГ монитори, дефибрилатори, ехокардиографи – 3 бр. с възможности за всички съвременни методи в ехокардиографията ипериферните съдове, тредмил система, лежащ велоергометър, Холтер – ЕКГ, продължително мониториране на артериално налягане и др. В следствие на резултатите от научните проекти в разработвани в клиниката (оценени високо в многобройни международни форуми), ангиографската лабоартория е оборудвана с уникално за страната оборудване за регистрация на интракоронарна ЕКГ – което значително подпомага вземането на правилни решения при третиране на комплексни бифуркационни коронарни лезии.

Клиниката е с утвърден опит и традиции в обучението на кадри в съвременната кардиология..Преподавателската активност на клиниката е голяма.Целогодишно се осъществява студентското обучение на български и чуждестранни студенти на български и английски език  по кардиология в МУ – София, провеждат се значителен брой курсове, вкл. основен курс по кардиология, специализирани курсове по ехокардиография, индивидуални курсове и др. Обучават се значителен брой специализанти по кардиология, общопрактикуващи лекари и други специалисти, включително и по високоспециализирани дейности -ехокардиография на всички нива,инвазивна диагностика и интервенционално лечение  ежегодно.

Най-съществените научни постижения от създаването на клиниката до днес са проучванията върху епидемиологията на артериалната хипертония и исхемичната болест на сърцето, въвеждането на ехокардиографията у нас, анализ на помпената функция на лявата камера, определянето на хемодинамиката, класификацията и индивидуалния подход на лечение на артериалната хипертония, коронарната морфология при острите коронарни синдроми, миокардната реперфузия при остър инфаркт на миокарда, лечение на острите коронарни синдроми с нови антитромботични средства, остри коронарни синдроми и нарушения в глюкозния метаболизъм, aртериална хипертония и Когнитивни нарушения, ролята на миокардната биопсия при диагностика на кардиомиопатиите, диагностика и лечение на каротидни стенози, интервенционално лечение на периферно-съдовата болест,диaгностика на аортните синдроми, функционална оценка на коронарната болест,лечение  на СН с ресинхронизираща терапия, интердисциплинарни проблеми на заболявания с голямо социално значение. През изтеклите години  са разработени   над 20 дисертационни теми от членове на колектива и 4 дисертации на чуждестранни лекари. През последните 2 години са защитени още 2  дисертационни труда и в процес на разработка са още 4 докторантури.

Научната дейност на Клиниката по кардиология е разностранна. Работи по актуални теми, свързани със съвременните методи за диагностика, лечение, профилактика и рехабилитация на сърдечно-съдовите заболявания. Главните приоритети са изследване на миокардна перфузия при остри и хронични заболявания, остри коронарни синдроми, артериална хипертония, сърдечна недостатъчност, нови лекарствени средства Тя включва издаване на монографии, научни публикации и участия в научни прояви у нас и в чужбина, както и разработване на научни проекти с  български и международни изследователи. Преподавателският състав на клиниката има публикации в авторитетни международни списания като  J Interv Cardiol, Cardiovasc Revasc Med ,EuroIntervention.,Int J Cardiovasc Imaging, JACC ,  Еuropean heart journal journal of hypertension, Еuropean heart journal, Journal of the American College of Cardiology. . През 2017г екипът на Клиниката по кардиология получи две престижни награди за две клинични проучвания от American Heart Association.

Специализации в чужбина се осъществяват от много лекари от състава на клиниката, което допринася за въвеждане на съвременни диагностични и терапевтични методи.С разработки на теми лекари от клиниката участват в конгреси на Европейското дружество по кардиология и Българското дружество по кардиология.

Клиника по ендокринология

 

Университетска болница „Александровска“

Ръководител: проф. д-р Здравко Каменов, дмн

Понастоящем в Клиниката по ендокринология се работи върху пет докторантури и се обучават шест специализанти. Лекуват се пациенти от всички области на ендокринологията, но тежестта пада върху диабетно болните (метаболитен синдром, съдови усложнения на диабета, диабетно стъпало, обучение на диабетно болните и др.), остеопорозата, заболяванията на щитовидната жлеза, затлъстяването, гонадната патология -хиперандрогениите при жените, хипогонадизма с късно начало при мъжете и др.

Ежегодно в клиниката се провеждат курсове за специалисти по ендокринология в областите на метаболитния синдром, новостите в диабетологията, спешните състояния в едндокринологията, диагностиката и лечението на остеопорозата,ехографията и тънкоиглената аспирационна биопсия на щитовидната жлеза, сексуалната медицина. Преподавателите участват с доклади и научни съобщения в български и международни научни прояви, издават учебници за студенти, общопрактикуващи лекари и специализанти, монографии и имат редица публикации в авторитетни международни списания като The Lancet, J. Clin. Densitometry, Diabetic Medicine, Diabetes Voice, Internatonal Diabetes Monitor, Int. J. Clin. Pract., Diabetes management, Diabetes Research and Clinical Practice, Journal of Sexual Medicine, Exp Clin Endocrinol Diabetes, Horm Metab Res. и др. За последните 8 години лекарите от клиниката имат 153 публикации,от които 88 в чужбина, 65 с импакт-фактор, 18 участия в монографии и учебници/помагала. За значимостта на тези публикации и международния авторитет на немногобройния екип на клиниката през същия период говорят над 900 цитирания,  както и 207 участия в научни форуми, от които 62 в чужбина. Под ръководството на доц. Вл. Христов екип от клиниката участва в два европейски проекта за профилактика на захарния диабет тип 2 – Diabetes in Europe – Prevention using Lifestyle, Physical Activity and Nutritional Intervention (DE-PLAN) и The development and Implementation of A European Guideline and training standards for diabetes prevention (IMAGE), а под ръководството на проф. Каменов е реализиран Европейски проект от 7-ма рамкова програма за превенция на захарния диабет и неговите усложнения (ePredice). Освен това членове на колектива са ръководители и участници в над 30 други научни проекти към Министерството на образованието и науката и Медицинския университет.

Клиниката пo ендокринология разполага с модерна апаратура за провеждане на съвременна ендокринологична диагностика. Всичко това я превръща в един от двата референтни ендокринологични центъра в Coфия.

МИСИЯТА на Клиниката по ендокринология към УМБАЛ "Александровска" ЕАД е да бъде специализирано лечебно заведение, университетска база за обучение на студенти и лекари (по общамедицина, вътрешни болести, ендокринология) и научно звено за подготовка на дисертанти като:

• Референтен център по затлъстяване и проблеми на захарния диабет

Понастоящем по инициатива и под ръководството на Началника на Клиниката проф. З.Каменов и с разбирането и съдействието на ръководството на Александровска болница към Клиниката бе изградена териториално обособена и оборудвана със съвременна апаратура структура (Център за превенция на захарниядиабет и неговите усложнения) за превенция на ЗД2, която участва в други подобни широкомащабни инициативи по 7ма рамкова програма. В работата му освен преподавателите от Клиниката по ендокринология са включени и други млади специалисти и докторанти от клиниката, чиито дисертационни трудове са свързани с предиабетното състояние, както и специализиращи в Клиниката лекари.

Активната работа на Клиниката по ендокринология в областта на предиабета в 6та  и 7ма Европейски рамкови програми и във Втората програма на Европейскиясъюз за здраве 2008-2013 г. Бе високо оценена от Министерството на здравеопазването. На състоялия се Национален информационен ден за Третата програма на Европейския съюз за здраве на 14.07.2014 г. Клиниката бе дадена като пример за успешна иновативна работа и поканена да сподели своя опит.

През 2016 г. в УМБАЛ „Александровска” бе сформиран екип от експерти с участие на Клиниката по ендокринология, който създаде протоколи за поведение и лечение при пациенти със затлъстяване, подлежащи на бариатрична хирургия. Това включва промяна на хранителните навици, диетичен режим, физическа активност, поведенческа психотерапия, медикаменти и катокрайна мярка – бариатрична хирургия.

Възоснова на постигнатите резултати за двугодишния период от време на изпитване на програмата, ръководството на болницата предприе процедура УМБАЛ „Александровска“ да бъде призната от EASO за Референтен център за лечение на затлъстяването. Кандидатурата получи одобрение и към момента «Александровска» единствена в страната притежава този сертификат.

Центровете на EASO развиват многоспектърна образователна, лечебно-диагностична и научно-изследователска дейност и имат за цел да постигнат информираност на обществото за последиците от затлъстяването, да оказват методична помощ на лекари и пациенти, както и да обучат голям брой специалисти в избора на най-правилния подход за редукция на теглото, като се започне с профилактиката и с индивидуализирана терапевтична стратегия за всеки отделен пациент.

 

• Референтен ендокринологичен център за нарушенията на гонадната ос при двата пола

 

• Референтен център по остеопороза

Клиника по хематология

 

Университетска болница „Александровска“

Ръководител: доц. д-р Евгений Хаджиев, дм

 

Днес Клиниката по хематология извършва диагностична и лечебна дейност на пациенти от цялата страна с доброкачествени и злокачествени заболявания на кръвта с използване на съвременни методи за диагноза и лечение. Основно място заемат злокачествените хематологични заболявания – отри и хронични левкемии, болест на Ходжкин и различните видови малигнени лимфоми, както и хемолитичните анемии и тромбоцитопении.

В клиниката се провежда обучение на студенти медици и стажант-лекари (на български и английски език), както и на лекари по линия на СДО. В клиниката се провеждат компютъризирано обучение на студентите по програма за уеднаквяване на преподаването с това в Европейския съюз и следдипломна квалификация по клинична хематология и др.

През изтеклите години темите на научноизследователската дейност са: малигнени лимфопролиферативни заболявания (защитени 2 дисертационни труда), хемостазни нарушения (защитена 1 дисертация за дмн), анемии (защитена 1 дисертация), апластични анемии, остри и хронични левкемии. Понастоящем научноизследователската дейност на клиниката включва проучване на диагностичните и терапевтичните проблеми на лимфопролифе-

ративните заболявания, както и на връзката между имунофенотипа и клиничната еволюция на тези заболявания, значението на молекулярния анализ в диференциалната диагноза и проследяването на терапевтичния ефект, респективно резидуалната болест.

Екипът на клиниката участва с лекции и научни съобщения на всички национални конгреси по хематология, национални и регионални конференции и симпозиуми по хематология. Доц. д-р Е. Хаджиев е провел специализации в клиниката по хематология на Медицинския факултет – гр. Барселона, (1994 г.); клиника по хематология, Болничен център – гр. Лион (1998 г.) и Hopital Necker – Париж (2002 г.). Преподавателският състав на клиниката има публикации в авторитетни международни списания като Balkan Journal of Clinical Laboratory, Leukemia and Lymphoma, Cancer Genet Cytogenet, Balkan Journal of Medical Genetics, Blood, Coagulation and fibrinolysis и др.

 

Клиника по нефрология

 

Университетска болница „Александровска“

Ръководител: проф. д-р Борис Богов, дм

 

Обект на диагностика и лечение в клиниката са всички гломерулни, тубулно-интерстициални и съдови бъбречни заболявания, вродени и наследствени нефропатии, бъбречно засягане при системни автоимунни заболявания и имунни васкулити, при диспротеинемии и при захарен диабет, остра бъбречна недостатъчност, хронична бъбречна недостатъчност във всички стадии.

Екипът на клиниката има водеща роля в областта на ултразвуковата диагностика на отделителната система и биопсични методи в нефрологията, вкл. пункционната бъбречна биопсия. В клиниката се извършват и ехокардиографски изследвания за нуждите на нефрологичната практика. Извършват се и множество инвазивни изследвания под ехографски контрол. Методът за предварителна ехографска локализация на бъбрек за пункционна биопсия, както и методът за биопсия от подкожна мастна тъкан са въведени у нас от екипа на клиниката и са признати за рационализации.

Клиниката по нефрология участва активно във всички форми на обучение, провеждани в МУ – София.

Основни насоки на научноизследователската дейност са първични гломерулонефрити, нефропатии при автоимунни болести и системни васкулити, диагностичен и терапевтичен подход при бъбречна амилоидоза, инфекции на пикочните пътища, ехографска диагностика; антибактериална стратегия, имунотерапия с ваксини, възможности на ултразвуковото изследване в нефрологията, стенози на бъбречните артерии – диагностика и лечение, лечение на дислипидемиите при бъбречни заболявания и при хронична бъбречна недостатъчност; влияние на лекарствени средства върху бъбречната хемодинамика и функция; диабетна нефропатия ефект на гликемичния контрол и АКЕ-инхибиторите върху системната и бъбречна хемодинамика, липидния статус и протеинрията (съвместно с Клиника по кардиология), хиперхомоцистеинемия при бъбречни заболявания и бъбречна недостатъчност (съвместно с Клиника по нефрология и трансплантация), лечение на анемията в преддиализен стадий на ХБН с рекомбинантен човешки еритропоетин. Проучванията върху бъбречната амилоидоза, възможностите на ултразвуковото изследване  в нефрологията, диагностиката и лечението на стенози на бъбречните съдове, хиперхомоцистеинемията при бъбречни заболявания са приоритети на клиниката. Защитени са 3 дисертации за присъждане на научна степен „доктор на медицинските науки“ от проф. Н. Беловеждов, проф. Т. Василев и проф. И. Груев, както и 11 дисертации за присъждане на образователната и научна степен „доктор“. През 1991 г. е хабилитирана доцент Боряна Киперова, през 1996 г. – доцент Режина Джераси, а през 2006 г. – доцент Борис Богов. По-късно са хабилитирани доц. Румяна Кръстева и доц. Мила Любомирова. През 2013 год. доц. Борис Богов заема академичната длъжност „Професор”.

Повечето преподаватели са провеждали специализации в чужбина: Германия, Франция, Великобритания, Белгия, Холандия, Япония. Хабилитираните преподаватели членуват и са част от ръководството на различни български и международни научни дружества и асоциации. Екипът на клиниката участва с лекции, доклади и други научни съобщения  на различни научни форуми. За последните 5 години преподавателите от клиниката са реализирали повече от 90 публикации в български научни списания, издадени са 8 монографии и участия в написването на 4 учебника и учебни помагала, 55 участия в научни конгреси и конференции у нас и в чужбина.

 

Клиника по гастроентерология

 

Университетска болница „Св. Иван Рилски“

Ръководител: проф. д-р Росен Николов, дм

 

В Клиниката по гастроентерология се извършва целият обем съвременна диагностична и лечебна дейност, включително и всички високоспециализирани методи (ендоскопски, ехографски, лабораторни и други) в областта на гастроентерологията и хепатологията. Въвеждат се непрекъснато нови методи за нуждите на клиничната практика и научната дейност. Тя е първият център у нас за диагноза, проследяване и лечение на хроничните вирусни хепатити, а по настоящем – единствен център за диагноза и лечение на порфириите в България.

Преподавателската активност на клиниката е голяма. Целогодишно се обучават студенти, специализанти и различни специалисти по вътрешни болести, гастроентерология, общопрактикуващи лекари и други специалисти, включително и по високоспециализирани дейности по гастроинтестинална ендоскопия и абдоминална ехография на всички нива, молекулярна диагностика, особено на хроничните вирусни хепатити, и порфирии.

Научната дейност на Клиниката по гастроентерология е разностранна. Основните научни направления са предимно в областта на заболяванияна на горния и долния гастроинтестинален тракт, функционални нарушения, Helicobаcter pylori инфекцията, хроничните възпалителни заболявания на червото (Болест на Крон, улцерозен колит), туморите, хроничните вирусни хепатити, неалкохолната стеатозна болест, алкохолната чернодробна болест, метаболитните заболявания на черния дроб (болест на Уилсън, хемосидероза и други), чернодробната фиброза и цироза, и порталната хипертония, ракът на черния дроб, порфириите и други. Тя включва издаване на учебници за студенти, общопрактикуващи лекари и специализанти, монографии, научни публикации и участия в научни прояви у нас и в чужбина, както и разработване на научни проекти с  български и международни изследователи.

Нейните сътрудници имат множество публикации в авторитетни международни списания като Gut, Journal Hepatology, Hepatology, Journal of Clinical Gastroenterology, Journal of Medical Virology, Hepato- Gastroenterology, Journal Clinical Biochemical and Nutrition Laboratory Medicine, Clinical and Experimental Dermatology. В клиниката са защитени над 20 кандидатски (д-р В. Коларски, д-р З. Кръстев, д-р М. Балева, д-р Д. Нинова, д-р Н. Костова, д-р Н. Наумов, д-р А. Матева, д-р М. Матинчева, д-р Ж. Василева, д-р В. Каракашева, д-р 3. Спасова, д-р К. Антонов, д-р Р. Николов, д-р Д. Желев, д-р А. Алексиев, д-р О. Косева, д-р Р. Томова, д-р М. Петрова, д-р А. Иванова, д-р П. Николов и др.) и 7 докторски (проф. М. Огнянов, проф. Д. Аджаров, проф. Н. Наумов, проф. 3. Кръстев, проф. Л. Матева, доц. К. Антонов, доц. Д. Желев) дисертации. Почти всички преподаватели са били на специализации в различни страни – Франция, Германия, Англия, Холандия, Япония, Русия, Австрия, Кипър, Белгия, Румъния и др.

 

 

Клиника по ревматология

 

Университетска болница „Св. Иван Рилски“

Ръководител: проф. д-р Рашо Рашков, дмн

 

Клиниката по ревматология  към Медицински факултет на МУ- София  е най-голямата  в България.Тя разполага със 70 легла. В нея се обучават  студенти по медицина, фармация и ерготерапевти, стажант-лекари , специализанти по вътрешни болести, специализанти и докторанти по ревматология  и общопрактикуващи лекари от цялата страна и чужбина. В клиниката работят 15 лекари , от които шест  хабилитирани лица - трима професори и трима доценти , двама главни асистенти,  трима  асистенти  и трима ординатори, които са специализирали във Франция, Великобритания и САЩ. Прилагат се най-съвременни образни методи за диагностика на ревматичните болести като магнитно-резонансна томография, компютърна томография, измерване на костна плътност с DXA /двоино- енергийна рентгенова абсорбциометрия/, мускулноскелетна ултрасонография, поляризационна микроскопия и капиляроскопия. Лабораторията към клиниката  има възможност за провеждане на пълен пакет имунологични изследвания за прецизна диагноза на автоимунните заболявания. В клиниката се  прилагат се съвременни терапевтични схеми за лечение на ревматичните заболявания съобразени с последните международните консенсуси , като лечение с биологични средства- моноклонални антитела срещу TNFα , антагонисти на CD 20 рецепторите на В- лимфоцитите , IL 6-рецепторни антагонисти и др. , пулсова терапия с Метилпреднизолон, Циклофосфамид и Имуновенин. Извършва се локално лечение с кортикостероиди, радиоактивни колоиди , осмиева киселина и лубриканти, както и кожно- мускулна биопсия.

 

Диагностично лечебни дейности:

 

• възпалитени ставни заболявания.
• системни заболявания на съединителната тъкан.
• артрити свързани с инфекции.
• микрокристални атропатии.
• дегенеративни ставни заболявания.
• болести на извънставните меки тъкани.
• болести на костите.
• артроцентеза /ставна пункция/ .
• изследване на синовиална течност.
• синовиална биопсия.
• ставен лаваж.
• вътреставни апликации на кортикостероиди , осмиева к-на , изотопи и лубриканти
• периставни апликации на кортикостероиди
• кожна и мускулна биопсия.
• пулсна терапия с циклофосфамид , метилпреднизолон и имуновенин
• измерване на костна плътност с DXA /двоино енергийна рентгенова абсорбциометрия/
• мускулоскелетна ултрасонография на стави и периставни структури
• поляризационна микроскопия
• конвенционално рентгеново изследване на опорно-двигателния апарат
• пълен пакет имунологична диагностика

Клиника по нефрология

 

Университетска болница „Св. Иван Рилски“

Ръководител: доц.  д-р Атанас Кундурджиев, дм

 

Понастоящем клиниката включва отделение по терапия на вътрешните болести

и нефрология, отделение по диализа и отделение по клинична фармакология и фармакотерапия. Повечето от лекарите са специалисти по вътрешни болести и нефрология, но има и специалисти по кардиология, ендокринология и клинична фармакология. Много от преподавателите са специализирали в чужбина  - Франция, Великобритания, Полша, Холандия. Клиниката е база за обучение на студенти по медицина, фармация и ерготерапия, както и за следдипломно обучение по вътрешни болести, нефрология, клинична фармакология и обща медицина.

Основните направления на научноизследователската работа на клиниката са следните: проблеми на патогенезата и лече нието на имунните нефропатии, използване на медикаментите при бъбречна недостатъчност, антибактериално и антихипертензивно лечение, фармакокинетика и фармакодинамика на нови лекарствени средства, нефрологични, кардиологични и ендокринологични проблеми при системни заболявания на съединителната тъкан, изпитване на нови лекарствени средства.

Сътрудниците на клиниката участват в разработването на 28 учебници, ръководства и монографии.