Кратка история на клиниката
Университетска национална специализирана болница за активно лечение "Света Екатерина" е образец за съчетаване на върхови медицински технологии, високопрофесионални умения на персонала и топло и състрадателно отношение към пациентите. Динамичното й развитие през последните години и непрекъснатото разширяване на обема на дейност и подобряване на качеството й отреждат водещо място сред кардиологичните и кардиохирургичните центрове в България. Нещо повече – благодарение на отличните резултати от лечението на пациентите болницата има претенции да мери сили с най-добрите идентични институции в Европа.
I. Началото - предистория
През 1977 г. се създава нова клиника по сърдечно-съдова хирургия към Научния институт по хирургия на Медицинска академия с ръководител проф. Милан Милев. В състава на клиниката влизат: дошлите от Военна болница – доц. Цветан Андреев, доц. Стоян Ранков, доц. Борис Мишев и д-р Кирилка Кирилова. През 1978 г. се провежда конкурс за асистенти и лекарския състав се допълва от: д-р Атанас Тодоров, д-р Васил Василев, д-р Генчо Начев и д-р Людмил Бояджиев. Новоприетите асистенти провеждат упражнения със студенти по оперативна и сърдечно съдова хирургия.
В новосъздадената клиника се извършват предимно съдовохирургични операции като: реконструктивни операции на абдоминалната аорта и артериите на долните крайници; операции, третиращи венозната патология на долните крайници – варикоза и постфлебитен синдром; симпатектомии. По рядко се извършват сърдечни операции като затворена митрална комисуротомия, клапни замествания и корекция на някои вродени сърдечни малформации. В приемния кабинет на клиниката се извършва и озонотерапия за зарастване на трофични язви на подбедрицата, а в приземния етаж е монтирана и барокамера, която се ползва по-рядко.
През 1984 г. правителството на НРБ възлага на проф. Александър Чирков да изгради и постави началото на модерната кардиохирургия у нас. За база се взима клиниката на проф. Милан Милев с нейния личен състав.
II. История на Болница "Света Екатерина"
Благодарение на качествата на проф. Ал. Чирков, международните му контакти, подкрепата от страна на партийното и държавното ръководство и ентусиазма, всеотдайността и енергията на колектива от млади кадри за кратко време се въвежда и налага нов стил на работа, близък до европейското ниво по него време.
През 1984 - 1985 г. започва модернизирането на базата – ремонтира се сградата и се закупува най-съвременна апаратура. Въвеждат се европейските стандарти и правила за добра медицинска практика при диагностиката и лечението на пациентите. Това дава възможност в кратки срокове да се постигнат значителни успехи. В следващите 2 – 3 години броят на операциите на “отворено сърце” достига 500 годишно. Редица лекари и медицински сестри се изпращат на специализации във водещи центрове на Европа и САЩ, където усвояват нови високотехнологични методи, които внедряват в болничната практика при завръщането си.
Като естествено следствие от бурното си развитие клиниката по ССХ се трансформира и в самостоятелно юридическо лице – Втори кардиологичен център – с постановление №14 на МС от 1989 г. По нататък Болницата преминава през различни абревиатури, в зависимост от статута си, като през 2006 г. е преименувана на Университетска национална специализирана болница за активно лечение "Света Екатерина".
На 24.02.1994 г. се създава Катедра по Сърдечно-съдова хирургия. Пръв неин ръководител е проф. Александър Чирков, а от 2000 г. ръководител е проф. Генчо Начев.
През октомври 2000 г. е открита новата част на клиниката по кардиология, помещаваща се на 3 етажа, като по този начин се увеличава легловата база на болницата и се създават отлични условия, както за престоя на пациентите, така и за тяхното лечение.
На 04.09.2003 г. е открит новият диагностичен център на болницата, който разполага с нов ангиографски апарат, модерен компютърен томограф и най-съвременната диагностична лабораторна апаратура.
На 08.11.2005 г. с решение на Министъра на здравеопазването, ръководството на болницата се възлага на проф. д-р Генчо Начев, дмн.
Проф. Александър Чирков създава школа от специалисти, като повечето от тях стават по-късно ръководители на други звена или болници, създавайки собствени школи. Негови последователи са: доц. Борис Мишев, проф. Генчо Начев, д-р Ал. Тодоров, д-р Людмил Бояджиев.
През 1990 г. доц. Мишев поема ръководството на новосъздадената Клиника по Сърдечно-съдова хирургия към “Правителствена болница”, София.
Д-р Ал. Тодоров оглавява Клиниката по сърдечна хирургия при деца към НЦЛССЗ – София.
Д-р Л. Бояджиев е назначен за началник на Клиниката по сърдечна хирургия при възрастни в НЦЛССЗ – София.
През 2002 година проф. д-р Г. Начев създава Клиника по сърдечна хирургия към УМБАЛ “Св. Георги”, Пловдив, която в следващите 2 години се нарежда на второ място по обем на дейност в България.
През 2005 година проф. д-р Г. Начев поставя началото на нова Клиника по кардиохирургия, базирана на територията на УМБАЛ “Св. Марина”, Варна.
През годините се оформи втора вълна от пълноценно подготвени специалисти, като доц. Б. Баев, доц. Д. Петков, д-р Р. Илиев, д-р Д. Николов.
В годините, с израстването на кардиохирургичните кадри, се създадоха и израстнаха и специалисти кардиолози с насоченост предимно в областта на инвазивната диагностика и интервенционалната кардиология. Школата създадена от доц. Джоргова и нейните сътрудници “диктува модата” в тази област и има основна заслуга за внедряването й в други болници в София и страната.
Дейност
През 2008 г. УНСБАЛ „Св. Екатерина” (която е и база на Катедрата по Сърдечно-съдова хирургия) е удостоена с ,,Награда за Европейско качество” от Европейската бизнес асоциация.
В Клиниките по Сърдечна и съдова хирургия на УНСБАЛ „Св. Екатерина” рутинно се извършват оперативни корекции на всички придобити и повечето от вродените заболявания на сърдечно-съдовата система.
В болница „Св. Екатерина” за ПЪРВИ ПЪТ В БЪЛГАРИЯ са извършени:
- Успешна оперативна корекция при аортни дисекации и аневризми (1984 г.);
- Сърдечна трансплантация (1986 г.; първата сърдечна трансплантация на Балканите);
- Пластика на митралната клапа (1997 г.);
- Операция на „биещо” сърце (2000 г.);
- Имплантация на stentless клапа (2000 г.);
- Ендовентрикуларна пластика на лявата камера (2002 г.);
- Имплантация на система за механична циркулаторна поддръжка или „изкуствено сърце” (2002 г.);
- Имплантация на stent - graft (2003 г.);
- Реконструктивна оперативна корекция, запазваща аортната клапа (2003 г.);
- Cox Maze procedure (2003 г.);
- Оперативни корекции на „фибрилиращо” сърце при високорискови пацеинти (2003 г.);
- SAVE procedure (2008 г.);
- Транскатетърна (трансапикална и трансфеморална) имплантация на аортна клапа (2009 г.).
За 2007 г. в Клиниката по Сърдечна хирургия са извършени общо 1611 операции, от които 1326 в условия на екстракорпорално кръвообръщение. От извършените 1326 оперативни интервенции 658 са били чисти аорто-коронарни байпаса, 269 са били чисти протезирания на сърдечни клапи, 42 са били оперативни корекции при аортни дисекации, 14 са били корекции на вродени сърдечни малформации, 3 са били сърдечни трансплантации и 260 са били комбинирани интервенции (включващи поне две от изброените дотук).
За 2007 г. В Клиниката по Съдова хирургия на УНСБАЛ „Св. Екатерина” са извършени общо 958 съдови оперативни интервенции.
За 2007 г. в Сектора по Обща хирургия на УНСБАЛ „Св. Екатерина” са извършени общо 200 общо хирургични интервенции.
За 2007 г. в Клиниката по Кардиология на УНСБАЛ „Св. Екатерина” са извършени 2896 даигностични и 1334 терапевтични процедури.
За 2007 г. в Секторът по Електрофизиология на УНСБАЛ „Св. Екатерина” са извършени общо 421 имплантации на електрокардиостимулатори, като 122 от тези процедури са били реимплантации.
За 2007 г. през Клиниката по Анестезиология и интензивно лечение на УНСБАЛ „Св. Екатерина” са преминали общо 1448 пациента.
За 2007 г. през Диагностично-консултативният блок на УНСБАЛ „Св. Екатерина” са преминали общо 9517 пациента.
Структура
В структурата на Катедрата по Сърдечно-съдова хирургия са включени следните клиники на УНСБАЛ "Cв. Екатерина":
- Клиника по Кардиохирургия;
- Клиника по Съдова хирургия;
- Клиника по Кардиология;
- Клиника по Интензивно лечение и реанимация;
- Клинична лаборатория и микробиология.
Приемните кабинети на Клиниките са разположени на партерния етаж на болничната сграда и са лесно достъпни за пациентите, като за тези от тях, които са с ограничения в ходенето са осигурени "колесни" столове и носилки. Всеки кабинет е с ясно обозначен надпис, съдържащ неговото наименование, приемното време и имената на работещите в него лекар и медицинска сестра. Близостта на кабинетите до секторите за образна, функционална и медико-лабораторна диагностика и добрата комуникативност на свързващите ги коридорни артерии улесняват, както пациентите, така и работещите в тях медицински специалисти. Управлението на приема в кабинетите, съобразно състоянието на пациентите, се осъществява от работещите в тях медицински сестри по правилата на "триажната система" (медицинската сортировка).
Приемът на пациенти за планова хоспитализация се извършва след предварително назначени и изпълнени диагностични процедури: ЕКГ, ЕхоК- ТТЕ, при необходимост ТТЕ, РЕП (според клиничната картина) и 24-часов ЕКГ- запис, тип холтер, гастроскопия, колоноскопия, ехография на коремни органи, ЕРХПГ и КАТ.
Приемът на пациенти по спешност е осигурен с апаратура, пособия и лекарства за кардио-пулмонална ресусцитация.
Клиничната лаборатория разполага с най-модерна апаратура. Наличието на самостоятелна клинична лаборатория позволява точно и бързо (в рамките на минути) получаване на резултати с диагностична стойност – потвърждаване или отхвърляне на остър миокарден инфаркт, спешно изработване на кръвногазов анализ и алкално киселинно равновесие, диагностициране на белодробно, чернодробно, панкреатично или бъбречно страдание и т.н.
Към лабораторията функционира „ Протромбинов кабинет” в които амбулаторно се определя хемостазиологични профил на всеки отделен пациент, чрез използване на кръв, взета от пръста.
В лабораторията се изследват и всички хормонални и туморни маркери.
Стационарният блок на УНСБАЛ ,,Св. Екатерина”, която се използва като база на Катедрата, е изградена на принципа на корпусната болнична система. Той се състои от самостоятелни клиники , профилирани според заболяванията и състоянието на пациентите. Тези, които подлежат на инвазивно изследване и лечение в областта на вътрешната медицина и кардиология, постъпват след преглед в клиниките по кардиология , а тези, които подлежат на оперативно лечение се настаняват в клиниките по сърдечна или съдова хирургия.
Клиниката по Кардиология разполага с 18 стаи с по две легла, телевизор и баня с индивидуален санитарен възел. Клиниката разполага с три катетаризационни зали и една зала за имплантиране на кардиостимулатори, всички изградени съобразно хигиенните изисквания и оборудвани с най-съвременна апаратура за диагностика, лечение и мониториране на жизнените показатели. Всяка зала разполага с отделно помещение за подготовка на екипа. Всеки член от екипа, работещ в зала е снабден с индивидуално предпазно облекло и дозиметър. Достъпът в залите е строго обраничен и се осъществява с индивидуални магнитни карти. За критично болните пациенти е предвиден отделен реанимационен сектор с четири легла, всяко оборудвано с апаратура, позволяваща 24-часово мониториране и поддържане на жизнените функции.
Клиниката по Кардиохирургия и Клиниката по съдова хирургия разполагат с общо четири сърдечни и две съдови операционна зали , всяка с размери, отговарящи на действащите национални стандарти. Осветлението на всяка зала е изкуствено – луминисцентно, а енергийното захранване – е двойно (налице е и генератор за аварийно захранване). Всяка операционна зала е снабдена с операционна маса и две безсенкови операционни лампи. Освен това във всяка сърдечна операционна зала има и машина за ЕКК, електронож, електрическо одеало тип Blanketroll за затопляне на пациентите, Cell Saver , помпи за иригация и аспирация, анестезиологичен апарат, перфузори, монитори за следене на инвазивно артериално налягане, централно венозно налягане, ЕКГ, сатурация с възможност за разпечатване на резултатите в края на операцията, хирургични и анестезиологични консумативи, превързочни материали, извод за централна аспирация и такива за централно подаване на кислород, сгъстен въздух и двуазотен окис. Всяка сърдечна операционна зала е оборудвана с индивидуален климатик, поддържащ постоянна температура от 18 оС, както и със система за видео документиране на оперативните интервенции.
Изправността, качеството и безопасността на използваната апаратура се контролира ежедневно от средния и висш персонал. Периодичен контрол извършват съответните технически лица.
Към всяка операционна зала има прилежащи помещения за подготовка на хирургичните екипи с мивки с течаща топла и студена вода и кранове, задвижвани с лакът.
Всички специфични хирургични инструменти са комплектовани в индивидулани набори, които подлежат на щателно измиване и стерилизация след всяка оперативна интервенция. Последната се извършва или в централната стерилизационна или в стерилизационната на операционния блок, като инструментите се обработват на групи или по единично. Останалите помощни инструменти като сонди, екартьори, груби ножици и т. н., не са групирани в набори. Те също се измиват, опаковат и стерилизират отделно.
Достъпът до операционен блок е строго ограничен – с индивидуални магнитни карти. Право да влизат в него имат само членовете на хирургичните и анестезиологичните екипи, студенти и специализанти и пациенти при стриктно спазване на правилника. По изключение в операционната се допускат и външни лица – консултанти (най-често кардиолози). Потокът на движение на персонала се регулира и регламентира от съществуващия правилник. В операционен блок персоналът влиза и работи само със специално облекло и обувки, с което НЕ излиза извън рамките на блока. Всяка операционна зала се измива, почиства и дезинфекцира текущо след всяка операция. Основно почистване, измиване и дезинфекция на залите, повърхностите и апаратурата се извършват във всяка зала след края на оперативния ден, като бактерицидните лампи се оставят включени за 6-8 часа всяка нощ. Всеки петък се организира основно почистване, измиване и дезинфекция на операционния блок, апаратурата и мебелировката в него, след което се взимат проби за микробиологични посявки и се протоколират резултатите. Периодично се контролира наличието на микробиологична флора по ръцете на хирурзите след измиване. Допълнително целият персонал на операционния блок подлежи на периодичен контрол за заразоносителство чрез вземане на носен и гърлен секрет.
Следоперативното лечение на пациентите се извършва в Клиниката по анестезиология, активно лечение и реаникация (КАРИЛ; реанимация). КАРИЛ е разделена както следва – Кардиохирургичната реанимация – оборудвана със 17 легла, разделени в шест свързани по между си зали; Съдова реанимация със 6 легла и кардиологично интезивно отделение с 4 легла. Във всяка зала са налице средства за дезинфекция на ръце и една или две мивки с течаща студена и топла вода (до 80 градуса), като водоснабдяването е централно. Болничните легла са позволяващи механични и позволяват значителна промяна в позицията. При всяко легло има индивидукални изводи за кислород, анестетик и вакуум. Леглата са снабдени с апаратура, позволяваща 24-часово мониториране на жизнените показатели - ЕКГ, инвазивно налягане, сатурация, температура, пулмонално налягане, СО и т. н. В реанимация са налице индивидуални дихателни апарати от последно поколение, перфузори, инфузомати, интрааортини балонни помпи, апарати за веновенозна хемофилтрация, диализа и/или плазма фереза. Всеки апарат разполага с надеждна система за звукова и светлинна сигнализация при нарушение във жизнените функции. Подовите настилки, стените, мебелите, изходите на централната кислородна инсталация и централната аспирация, както и медицинското оборудване са от материали, позволяващи влажно измиване и дезинфекция. Във всички работни помещения и коридори на Реанимация е осигурено както централно луминисцентно осветление, отговарящо на хигиенните изисквания. Електроснабдяването е двойно като е налице генератор за авариино захранване. Всички помещения са централно отоплени и са оборудвани със самостоятелна климатична инсталация, обслужваща само реанимацията.
В Реанимация е обособен самостоятелен сектор за трансплантирани пациенти с три легла. Този сектор е напълно изолиран и достъпът в него е строго ограничен и регламентиран със съответните Протоколи. Всички членове на персонала, които влизат в контакт с Трансплантирани пациенти, са длъжни да използват еднократни шапки, маски, стерилни престилки, ръкавици, калцуни и т. н. Ръцете на персонала задължително се дезинфекцират преди влизане в сектора, а също така и преди и след приключване на каквато и да е манипулация.
След стабилизиране на състоянието и раздвижването пациентите се превеждат в следоперативно отделение. В следоперативно отделени има 33 оборотни хирургични легла, 4 от които се използват за пациенти, нуждаещи се от по активно наблюдение (интермедиерни легла). Подовите настилки, стените, мебелите, изходите на централната кислородна инсталация и централната аспирация, както и медицинското оборудване са от материали, позволяващи влажно измиване и дезинфекция. Във всяка стая са налице мивки с течаща студена и топла вода (до 80 градуса), като водоснабдяването е централно. Всяка болнична стая в следоперативно отделение е оборудвана със средства за дезинфекция на ръце. В отделението е монтирана надеждна система за звукова и светлинна информация, като достъп за активиране на тази система има при леглото на всеки пациент.
Във всички болнични стаи, работни помещения и коридори на следоперативно отделение е осигурено както централно луминисцентно, така и локално осветление, отговарящи на хигиенните изисквания. Електроснабдяването е двойно като е налице генератор за авариино захранване.
Всички помещения в Отделението са централно отоплени и са оборудвани с климатични инсталации.
Следоперативно хирургично отделение разполага със спешна количка, оборудвана с дефибрилатор, набор за интубация, амбу, сетове за поставяне на централен венозен път, венозен пейсмейкър или дезиле в магистрален съд, както и всички медикаменти, нужни за прилагане на Advanced Life Support в пълен обем. Следоперативно хирургично отделение е в пряка връзка със Операционния блок, КАРИЛ, Сектора за имплантация на кардиостимулатори, Сектора по образна диагностика и един от двата ангиграфски кабинета на Болницата. Всички посочени звена се намират на един етаж, което позволява осигуряване на висококвалифицирана лекарска помощ в рамките на не повече от 2 минути.
Налична е електронната база данни на Болницата, достъпът до която става само с индивидуална парола. Тази база данни позволява достъп до болничната база данни, съдържаща абсолютно всички данни за всеки пациент, както за настоящото пролежаване, така и за всички предходни такива. Това спестява време и позволява бързи справки за неограничени периоди от време. Наличието на тази система е от критично значение, особено при спешни случаи.
Във всички Клиники се спазват необходимите хигиенни изисквания при осъществяване на лечебните и диагностични дейности. Персоналът е запознат с принципите на асептиката и антисептиката. Разработени са протоколи за предоперативна подготовка и дезинфекция, както на оперативното поле, така и на ръцете на хирурга при всички манипулации, съпътствани с нарушаване на цялостта на тъканите на пациента.
Лекарският състав на клиниката е обучен да реагира моментално и адекватно на всички остри нарушения на жизнените фунцкции, пряко застрашаващи живота на пациентите, съгласно последната ревизия на Препоръките на European Resuscitation Council ( ERC ). Всички хирурзи са обучени да извършват в пълен обем Basic Life Support и Advanced Life Support. При нужда всек член от екипа е в състояние да приложи своевременно дефибрилация, поставяне на Intra Aortic Balloon Pump ( IABP ), интубация, а при нужда и стернотомия (или торакотомия) в условия на спешност.