История
Катедрата по очни болести е създадена през 1918 г. от проф. К. Пашев и е разположена в сградата на сегашната Катедра по патофизиология. К. Пашев завършва медицина в Монпелие (Франция) специализира в Париж и Лион. За големите си научни постижения той е избран за академик през 1936 г., а през 1952 г. получава най-високата международна награда на Лигата по борба с трахомата. Той е автор на над 400 научни статии, на няколко монографии и на първия учебник по очни болести у нас. През 1951 г. за ръководител на катедрата във ВМИ е избран доц. Д. Данилов – добър клиницист, строг и отличен организатор, много добър преподавател и автор на втория български учебник по очни болести. От 1958 г. ръководител на катедрата е доц. Е. Живков – автор на третия учебник по специалността. През 1961 г. очната клиника се настанява на ІV-тия етаж на ІІ-ри хирургически блок, където се помещава и в момента. През 1971-1972 г. ръководител на катедрата е доц. Ст. Дъбов.
През 1972 г. се създава Медицинска академия (MA), в която се интегрират всички звена на ВМИ, ИСУЛ и институтите на МНЗ. Поради това се извършва обединение на Катедрата по очни болести при ВМИ и ИСУЛ. Катедрата по очни болести при Института за специализация и усъвършенстване на лекарите (ИСУЛ) е основана в началото на 1952 г. с цел да осъществява специализацията и усъвършенстването на офталмолозите и да осигурява организационна-методичната помощ за бързо развиващата се офталмологична мрежа в страната.Ръководител на тази катедра от 1954 до 1972 г. е проф. Ив. Василев, който е избран за ръководител и на обединената Катедра по очни болести. През 1977 г. катедрата влиза в състава на Института по очни, ушни, носни и гърлени болести (НИОУНГБ) и неин ръководител става проф. Ст. Дъбов (1978). Обединената катедра осъществява обучението на студентите и специализиращите лекари. В този период са въведени над 100 нови диагностични и лечебни методики.
През май 1981 г. се създава Научния институт по очни болести (НИОБ) на базата на Катедрата по очни болести при НИОУНГБ с ръководител проф. Ст. Дъбов. НИОБ разполага със 140 легла и колектив от 190 души и включва: Клиника за възрастни с три клинични сектора, Клиника за деца, Клиника по очен травматизъм; Сектор по функционална диагностика, Сектор по експериментална офталмология, Лаборатория по лазертерапия с флуоресцинова ангиография и ехография, Специализирани кабинети. През 1990 - 1991 г. директор на НИОБ е проф. В. Танев, а ръководител на катедрата - проф. И. Маждракова.
При закриването на научните институти в МА, НИОБ се преобразува в Катедра по офталмология със запазване на структурата и щата си с ръководител проф. Пр. Гугучкова (1992). По силата на новия Закон за лечебните заведения (1999) Катедрата по офталмология влиза в състава на Университетска болница “Александровска” като Катедра с Клиника по офталмология (четирите очни клиники стават очни отделения със запазване на структурата и щата си) с ръководител доц. Г. Алексиева. От 2008 г. Ръководител на Катедрата е доц. И. Петкова.
Понастоящем Катедрата по очни болести има две клинични бази – Очна клиника на Университетска Александровска болница с ръководител доц. Г. Алексиева и Очна клиника на болница "Св. Анна" с ръководител доц. Б. Дъбов. Очната клиника на Александровска болница разполага с 90 легла и 107 щатни длъжности със следната структура: І-во очно отделение ( по глаукома, хирургия на очните придатъци, роговицата, травмени състояния за ранна и късна реконструкция на преден очен сегмент) със завеждащ доц. Б. Ангелов; ІІ-ро очно отделение ( витреоретинна, включително аблационна хирургия и очни травми) със завеждащ доц. И. Петкова; ІІІ-то очно отделение ( за лечение на очни състояния, свързани със захарния диабет, възпалителни и съдови заболявания на окото) със завеждащ доц. И. Каменов; Детско очно отделение със завеждащ д-р В. Чернодринска; Сектор по ултразвукова диагностика, аргон-лазер коагулация и флуоресцинова ангиография със завеждащ д-р Н. Николова; Сектор по офталмофизиология със завеждащ д-р Р. Георгиев; Операционен блок с амбулаторна операционна и сектор по анестезиология и реанимация със завеждащ д-р Р. Попов и Сектор по приложение на контактните лещи.
Дейност
Разработвани теми:
- "Късовълнова автоматична периметрия в ранната диагностика на първична откритоъгълна глаукома";
- "Роля на пахиметрията като диагностичен метод при първичната откритоъгълна глаукома";
- "Възпалителни очни заболявания".
В момента в Катедрата има двама редовни докторанти, които работят по следните теми:
- "Очното състояние при деца в неравностойно положение в София град и София област";
- "Състояние на макулата след интрабулбарни интеирвенции"
