История
Катедрата по неврохирургия е създадена през 1952 г. към Института за специализация и усъвършенстване на лекари (ИСУЛ) на базата на Oтделението по неврохирургия към Невропсихиатричната клиника на Александровска болница с ръководител проф. Филип Филипов.
Първите документирани неврохирургични операции в България са извършени през 1937 г. в Катедрата по хирургия (Втора хирургия) на Софийския медицински факултет от общи хирурзи (Ф. Филипов, Н. Василев, М. Петров) с интереси и подготовка в областта на неврохирургията. В Катедрата по хирургия се провежда и студентско обучение по неврохирургични проблеми.
През 1942 г. д-р Ф. Филипов създава първото в България Отделение по неврохирургия в Александровска болница. През периода 1944–1945 г. цялата Нервнопсихиатрична клиника е превърната във военна неврохирургична болница с ръководител д-р Ф. Филипов. От 1946 г. Отделението по неврохирургия е превърнато в самостоятелен Неврохирургичен център към Софийския медицински факултет, а от 1952 г. то се трансформира в Катедра с Клиника по неврохирургия към ИСУЛ.
През 1972 г. със създаването на Медицинска академия Катедрата по неврохирургия става част от Научния институт по неврология, психиатрия и неврохирургия (НИНПН) и по-късно продължава своята разнообразна учебно-преподавателска, диагностично-лечебна, научноизследователска и организационно-методична дейност като самостоятелно звено към възстановения Медицински факултет.
До 2005 г. основната клинична база на Катедрата по неврохирургия остава Клиниката по неврохирургия в Александровска болница. Втората база за обучение на Катедрата по неврохирургия е създаденото през 1988 г. Отделение по неврохирургия в Университетска болница „Царица Йоанна“ (ИСУЛ), което по-късно прераства в Клиника по неврохирургия. През различни периоди клинични бази на Катедрата по неврохирургия са били и Клиника по неврохирургия към сегашната Университетска болница „Св. Наум“ (1972–1991 г.), както и Клиника по неврохирургия в Института за лечение на чужди граждани, по-късно Клиника по неврохирургия в Университетска болница „Св. Анна“. От началото на 2006 г. Катедрата, заедно с Клиниката по неврохирургия е предислоцирана от УМБАЛ „Александровска“ в УМБАЛ „Св. Иван Рилски”, където е и в настоящия момент.
През годините ръководители на Катедрата по неврохирургия са проф. Филип Филипов (1952–1971/, проф. Петър Петров (1972–1979), проф. Любомир Карагьозов (1980–1986), проф. Адруш Къркеселян (1986–1999), проф. Кирил Романски (2000–2007), проф. Венцеслав Бусарски (2008–2012) и проф. Марин Маринов (от 2012 г.).
Проф. Филип Филипов (1908–1987) завършва медицина в Медицинския факултет на Софийския университет през 1932 г. и от същата година работи като доброволен сътрудник към Катедрата по хирургия. Поради изявения интерес към неврохирургията провежда едногодишна специализация в Берлин (Германия) при световноизвестния неврохирург проф. В. Тьонис. През 1958 г. е избран за професор по неврохирургия. На проф. Ф. Филипов българската медицина дължи въвеждането на редица модерни за времето си диагностични (пневмоенцефалография, вентрикулография, миелография, каротидна ангиография) и лечебни методи при черепно-мозъчни и гръбначномозъчни травми и тумори, клапни операции при хидроцефалия, хирургия на болката, дискови хернии, малформации на нервната система и др. Той обучава първото поколение български неврохирурзи, бил е увлекателен лектор и е автор и съавтор на над 150 научни труда в наши и чуждестранни медицински списания, на монографиите „Хроничен субдурален хематом“, „Тумори на IV вентрикул“, „Мозъчна цистицеркоза и на първото българско ръководство „Диагностика и лечение на неврохирургичните заболявания“.
Проф. Филип Филипов
Проф. Петър Петров (1914–1986) завършва медицина в Софийския медицински факултет, специализира в Париж и Москва. Той има определени заслуги за развитието на детската неврохирургия, оперативното лечение на дисковите хернии, мозъчните тумори и др. Ценни са монографиите му „Лумбална дискова болест“, „Тумори на малкия мозък“, „Тумори на VIII черепно-мозъчен нерв“.
Проф. Петър Петров
Проф. Петров е един от основателите и първи председател на Българското дружество по неврохирургия.
Проф. Любомир Карагьозов (1921–2009) завършва медицина в Софийския медицински факултет и специализира по неврохирургия в Париж и Москва. Защитава кандидатска дисертация (дм) на тема „Неврологични усложнения при туберкулозния спондилит“ и за „д.м.н.“ на тема „Транскраниални оперативни достъпи към орбитата“.
Проф. Любомир Карагьозов
Неоспорим е приносът му за въвеждането и развитието на микроневрохирургията, както и за развитието на съдовата неврохирургия, операциите при хипофизни тумори, периферни нерви и др. Автор е на над 200 научни труда, както и на монографиите „Хирургия на периферните нерви“, „Оперативна неврохирургия“, „Кратка неврохирургия“, „Хирургия на съдовите заболявания на мозъка“, съавтор е на първото българско ръководство по неврохирургия. Има определени заслуги за развитието на неврохирургията в Куба и Кувейт, научен ръководител е на наши и чуждестранни докторанти и специализанти, председател е на Българското дружество по неврохирургия през 1980–1986 г.
Проф. Адруш Къркеселян (1932–2012) завършва медицина в Пловдив и специализира в Женева (Швейцария). Защитава кандидатска дисертация (дм) на тема „Ангиографска диагностика при субтенториални тумори и съдови поражения на вертебро-базиларната система“, както и за „д.м.н.“ на тема „Приложение на микрохирургичната техника при транскраниалните операции на селарната област“. Има над 120 научни труда, между които монографията „Метастатични тумори на централната нервна система“. Председател е на Българското дружество по неврохирургия (1990–1999 г.). и е редактор и съавтор на ръководството „Неврохирургия“ (том V от многотомника „Клинична хирургия“).
Проф. Адруш Къркеселян
Проф. Кирил Романски е роден през 1943 г., завършва медицина в София и отначало работи в Катедрата по анатомия и специализира в Германия. Защитава кандидатска дисертация (дм) на тема „Ултраструктура на субталамусното ядро и някои от връзките му“ и за „д.м.н. “ на тема „Микрохирургична анатомия и хирургични резултати при мозъчни аневризми“. Автор и съавтор е на над 200 научни труда, на ръководството „Неврохирургия“ и има определени приноси в съдовата неврохирургия, хирургията на болката, възпалителните заболявания на ЦНС.
Проф. Кирил Романски
Проф. Венцеслав Бусарски е роден през 1948 г., завършва медицина в София и започва работа в Катедрата по неврохирургия от 1974 г. Има специализации в Германия, Великобритания, САЩ и др. Защитава кандидатска дисертация (дм) на тема „Следоперативен компютертомографски контрол при интракраниални обемни процеси“ и за „д.м.н. “ на тема „Микроневрохирургия на черепно-мозъчната основа“. Има над 220 научни труда, съавтор е на ръководството „Неврохирургия“, на ръководства по хирургия, неврология и др. Има 2 изобретения и приноси в невроонкологията, съдовата, спиналната и функционалната неврохирургия, председател е на Българското дружество по неврохирургия през периода 2000–2010 г.
Проф. Венцеслав Бусарски
Проф. Марин Маринов е роден през 1950 г., започва своята дейност в детската неврохирургия, защитава дисертация за „доктор по медицина“ на тема „Хирургично лечение на интракраниалните арахноидни кисти в детската възраст“ и за „д.м.н. “ на тема „Съвременни възможности на транссфеноидалната хирургия на хипофизните аденоми“. През периода 1996–2002 г. той ръководи Клиниката по неврохирургия и неврология на УБ „Св. Анна“. Има специализациии в Германия (1998–1999 и 2003 г. с Хумболдтова стипендия), в САЩ (2004–2006) и др. с научни интереси в невроонкологията, съдовата неврохирургия, невронавигацията, експерименталната неврохирургия и др., с над 300 научни труда и 6 монографии. Председател е на Българското дружество по неврохирургия от 2011 г. и е декан на Медицинския факултет при МУ – София от 2008 г.
Проф. Марин Маринов
В Катедрата по неврохирургия са хабилитирани и редица професори и доценти.
Проф. Панайот Франтишек Вецка (роден 1929 г.) е с основни интереси и разработки в областта на детската неврохирургия, Защитава кандидатска дисертация (дм) на тема „Топична ангиографска диагноза на мозъчните тумори с челна локализация“ и за „д.м.н. “ на тема „Хирургично лечение на детската хидроцефалия“. Има над 150 научни труда.
Проф. Симон Арам Унджиян (роден 1935 г.) работи предимно в областта на детската неврохирургия с дисертация за „дм“ на тема „Стойност на брахиалната ангиография за диагностиката и предоперативната преценка на туморите в задната черепна ямка в детската възраст“, с над 150 научни труда и 2 монографии.
Проф. Стефан Николов Габровски (роден 1944 г.) първоначално работи по проблеми на детската хидроцефалия, защитава дисертация за „дм“ на тема „Диагностична стойност на мозъчната ангиография при детската хидроцефалия“ както и за „д.м.н.“ върху микроневрохиругията на 3-я вентрикул. От 1989 до 1999 г. ръководи Отделение (по-късно Клиника) по неврохирургия при Университетска болница „Царица Йоанна – ИСУЛ“, а от 2000. до 2011 г. ръководи Клиниката по неврохирургия на „Пирогов“. Той е автор на над 200 научни труда и 5 монографии.
Доц. Христо Цеков Цеков (роден 1950 г.) започва работа също в детската неврохирургия, защитава дисертация за „дм“ на тема „Не рохирургичен подход към спина бифида аперта и съпътстващата я вътрешна хидроцефалия“ и е автор над 150 научни труда.
Доц. Васил Христов Каракостов (роден 1958 г.) има дисертация за „дм“ на тема „Стереотаксични КТ-базирани интервенциии при мозъчни процеси“ с особени интереси в областта на спиналната неврохирургия и с над 100 научни труда. Специализирал е в Германия и Швейцария.
Доц. Румен Попов (роден 1961 г.) е с дисертация за „дм“ на тема „Хирургично лечение на мозъчните кавернозни малформации“ и от 2011 г е началник на Клиниката по неврохирургия в Университетска болница „Царица Йоанна – ИСУЛ“ с над 80 научни труда.
Доц. Асен Венциславов Бусарски / роден 1973 г./ е с дисертация за „дм” на тема „Диагностични и лечебни възможности на интракраниална невроендоскопия – реална, виртуална и навигирана”, има специализации в Германия, Франция и Италия и е автор на над 80 научни труда.
В момента Катедрата по неврохирургия включва 1 професор, 3 доценти и 9 главни асистенти, както и редовни и задочни докторанти. Сътрудници на Катедрата по неврохирургия са защитили над 40 дисертации. В катедрата са получили обучение и квалификация с различна продължителност почти всички неврохирурзи в страната, както и множество чуждестранни специализанти и докторанти от Бангладеш, Виетнам, Доминиканска република, Йордания, Куба, Кувейт, Ливан, Македония, Никарагуа, Палестина, Сирия.
До 2009 г. студентското обучение по неврохирургия в МФ на МУ – София се провежда в рамките на обучението по неврология и хирургия, а от учебната 2009–2010 г. е обособено в самостоятелен цикъл по неврохирургия за студенти. Цикълът е включен в V курс от следването, като са обособени 10 часа лекции и 20 часа практически упражнения по основни проблеми на неврохирургията: травми на нервната система, тумори на нервната система, съдова неврохирургия, спинална неврохирургия, малформации, възпалителни и паразитни заболявания на нервната система, функционална неврохирургия.
Учебна лаборатория по неврохирургия
Към Катедрата по неврохирургия функционира и студентски кръжок, чиито традиции са от края на 60-те години с първи ръководители проф. Л. Карагьозов, проф. П. Вецка, д-р В. Христов и др.
По линия на следдипломното обучение и продължаващо медицинско образование се провеждат ежегодни курсове по новости в неврохирургията, както и индивидуално обучение за специализанти.
През годините сътрудниците на Катедрата по неврохирургия развиват и значителна организационно-методична дейност в лечебни заведения на цялата страна – организиране на регионални неврохирургични звена в областните и окръжните болници, консултативна помощ по линия на плановите и спешните републикански консултации.
В научноизследователската дейност сътрудниците на Катедрата по неврохирургия провеждат самостоятелни и съвместни с други изследователски звена изследвания и научни проекти в почти всички области на клиничната и експериментална неврохирургия, както и по фундаментални проблеми на невронауките. Основните направления на научноизследователската дейност обхващат микроневрохирургична анатомия на селарната област, краниоорбиталните структури, черепно-мозъчната основа, артериалните аневризми, мозъчните артериовенозни малформации, дегенеративните спинални заболявания с миелорадикулопатии, генетични изследвания при мозъчна патология, функционална неврохирургия, хирургия на болката, епилепсията.
Разработени са редица научни проекти по проблеми като невроендоскопия (виртуална и навигирана), невронавигация, дегенеративна патология на шийния гръбначен стълб, интраоперативно мониториране с будна краниотомия, мозъчно картиране, субдурални и интрацеребрални електроди, електростимулация, моторни евокирани потенциали, мониториране на мозъчностволови функции, гръбначномозъчни функции и др., някои от които са отличени с награди. Разработват се и съвместни научноизследователски проекти с Университетската Клиника по неврохирургия – Мюнстер, Германия, върху проблеми като реална и виртуално-симулирана невроендоскопия, лечение на мозъчния вазоспазъм при аневризмална субарахноидна хеморагия и други.
Понастоящем клинична база на Катедрата по неврохирургия са клиниките по неврохирургия в Университетска болница „Св. Иван Рилски“ и в Университетска болница „Царица Йоанна – ИСУЛ“.
Клиниката по неврохирургия на Университетска болница „Св. Иван Рилски“ разполага с 80 легла и отделения по невроонкология, детска неврохирургия и невротравми, спинална неврохирургия, съдова и функционална неврохирургия, анестезиология и интензивно лечение, операционен блок с 5 операционни зали и съвременна апаратура: операционни микроскопи, невроендоскопия, невронавигация, стереотаксичен апарат, радиочестотна термокоагулация, мозъчно картиране и др.
Високотехнологична микроневрохирургична операция с невронавигация и интраоперативно невромониториране
Клиниката по неврохирургия на Университетска болница „Царица Йоанна–ИСУЛ“ разполага с 15 легла и е профилирана за спешни и нетложни състояния в неврохирургията (травми, мозъчносъдови инциденти и др.). Тя също разполага с модерна апаратура – операционни микроскопи, невроендоскопия и др.
В двете клинични бази на Катедрата по неврохирургия се извършват на съвременно ниво операции от всички области на неврохирургията с голяма и най-голяма сложност.
Катедра по неврохирургия: седнали отляво надясно – Доц. Д-р А. Бусарски, Доц. Д-р Р. Попов, Проф. Д-р М. Маринов, Доц. Д-р В. Каракостов, Д-р В. Атанасов; прави – Д-р К. Минкин, д-р Р. Аврамов, Д-р Ж. Сурчев, Д-р К. Георгиев, Д-р Хр. Рангелов, Д-р Н. Стоянчев.
