За Катедра

История

 

Катедрата по нефрология като преподавателска и научно-изследователска структура към тогавашната Медицинска академия е създадена през 1975 година на територията на Александровска болница с две клинични бази с общо 108 легла – Първа нефрологична клиника, преместена от мястото си на първоначално създаване през 1966 година – Института за специализация и усъвършенстване на лекари (ИСУЛ, понастоящем УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ”) и Втора нефрологична клиника – с част от състава на Катедрата по вътрешни болести и терапия.

Първата нефрологична клиника в България е създадена на територията на ИСУЛ през 1966 г. от бележития учен и клиницист проф. д-р Георги Маждраков. В тази клиника за първи път в България се обособява и развива специализираната нефрологична клинична дейност, преподаване и обучение, следдипломна квалификация, научни изследвания в областта на нефрологията. Освен стационар с 64 легла, към клиниката за първи път в историята на нефрологията в България е обособен и диализен център за извънбъбречно очистване на кръвта на пациенти с остра и хронична бъбречна недостатъчност, сектор за провеждане на пункционна бъбречна биопсия, (а по-късно за първи път в България се въвежда и пункционна бъбречна биопсия под ултразвуков контрол) с морфологична диагностика на дифузните бъбречни заболявания, сектор за функционална бъбречна диагностика, лаборатория по клинична химия и лаборатория по имунология. През 1980 година имуноморфологичната лаборатория при Катедрата по нефрология преминава към Катедрата по патология, а през 1985 година Лабораторията по клинична имунология при Катедрата по нефрология се отделя като самостоятелно структурно звено на Александровска болница. Клиниката по нефрология към УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ” – пряк наследник на Първа нефрологична клиника и понастоящем е водеща клиника в България в диагностиката и лечението на най-тежките и сложни дифузни паренхимни бъбречни заболявания (първични гломерулонефрити, сателитни нефропатии в хода на системни автоимунни заболявания, бъбречно засягане при различни васкулити, интерстициални нефрити и други). През 1985 година клиниката е пребазирана териториално и административно в Института по ендокринология и гериатрия с обособяване на съответната клинична структура – Специализирана болница за активно лечение по ендокринология, нефрология и гериатрия „Акад. Иван Пенчев”. През 2005 г. клиниката е пребазирана териториално и административно в мястото на първоначалното си създаване – сега УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ”. В тази клиника от нейното създаване до наши дни са се обучавали, усъвършенствали и работили редица нефролози, водещи специалисти в областта на нефрологията в България, сред които: доц. д-р Е. Патев, проф. д-р С. Разбойников, проф. д-р А. Аструг, проф. д-р И. Андреев, проф. д-р И. Груев, д-р Г. Гаврилов, д-р К. Чуканов, проф. д-р Г. Стефанов, проф. д-р И. Тишков, проф. д-р Г. Стефанова, д-р Гочев, доц. д-р Д. Мушмов (Николов), д-р Р. Йовева, д-р П. Атанасова, д-р Кунчев, д-р Н. Добрева, д-р А. Рапонджиева, д-р М. Бънкова, д-р А. Недялков, д-р И. Калудина, проф. д-р Б. Делийска, доц. д-р В. Лазаров, д-р В. Шурлиев и редица други.

Втора нефрологична клиника за голям период от време работи по проблемите на балканската ендемична нефропатия, като основните приноси в тази област са на бележити изследователи като акад. д-р А. Пухлев, проф. д-р Ц. Димитров и редица други. През 1980 година, съществуващата към Катедрата по нефрология Научна група по балканска ендемична нефропатия се разформирова. Наред с дейността си в областта на клиничната нефрология, през 1992 година клиниката е допълнително разширена с дейност по бъбречна трансплантация и към нея се създава Диспансер за бъбречнотрансплантирани пациенти. Така в годините клиниката се утвърждава като водеща структура по бъбречна трансплантация, където клиничната дейност, научните изследвания и преподавателската дейност по проблемите на бъбречната трансплантация се осъществяват в пълен обем. По-късно, обособена административно като Клиника по нефрология и трансплантация към УМБАЛ „Александровска”, тя е официално призната и като референтен център по редки заболявания в нефрологията – болест на Fabry, туберосклерозен комплекс, болест на Alport и други. Клиниката по нефрология и трансплантация към УМБАЛ „Александровска” е клинична база на Катедрата по нефрология до началото на 2021 година. В тази клиника от нейното създаване до наши дни са се обучавали, усъвършенствали и работили редица нефролози, водещи специалисти в областта на нефрологията в България, сред които: акад. д-р А. Пухлев, проф. д-р Т. Василев, проф. д-р Н. Попов, д-р Р. Попов, проф. д-р Ц. Димитров, доц. д-р Л. Тодорова, доц. Т. Михайлов, доц. д-р Б. Белева, д-р В. Гочева, доц. д-р П. Симеонов, проф. д-р Е. Паскалев, д-р Б. Златков, д-р М. Димитров, д-р М. Гичева, д-р Марковска, д-р Ж. Филипов и редица други.

Катедрата по нефрология като научно-изследователска и преподавателска структура е била свързвана административно с Катедрата по урология и Центъра по диализа в Научен институт по нефрология, урология, хемодиализа и трансплантация (НИНУХТ) при Медицинска академия – София. По-късно в годините, Центърът по диализа се обособява административно към Катедрата по урология, а след това се обособява като отделна научно-изследователска, преподавателска и клинична структура към Александровска болница – Клиничен център по диализа с клинична база – Клиника по диализно лечение към УМБАЛ „Александровска” с дейност по хемодиализа и перитонеална диализа, сектор за съдов достъп и стационар. През 2016 година Клиничният център по диализа отново преминава в структурата на Клиничния център по нефрология. В Клиниката по диализно лечение от нейното създаване до наши дни са се обучавали, усъвършенствали и работили редица нефролози и лекари от други специалности (анестезиолози-реаниматори, съдови хирурзи), водещи специалисти по проблемите на диализата в България, сред които: проф. д-р З. Киряков, проф. д-р З. Краев, доц. д-р С. Кривошиев, доц. д-р С. Антонов, д-р Д. Станчев, проф. д-р Д. Йонова, проф. д-р Е. Възелов, д-р М. Георгиев, д-р И. Трендафилов, д-р В. Папазов, д-р М. Лубих и редица други.

Със значим принос към развитието на клиничната, научната и преподавателската дейност на Катедрата по нефрология, за определен период от време в нея работят доц. д-р М. Бакърджиев, дм в областта на пункционната бъбречна биопсия и диализата и д-р Д. Дойчинов, дм в областта на хистологичната бъбречна диагностика.

През 1991 година Катедрата по нефрология е преобразувана в Клиничен център по нефрология, а през 2019 година – отново в Катедра по нефрология с три клинични бази – Клиниката по нефрология и трансплантация към УМБАЛ „Александровска”, Клиниката по нефрология към УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ” и Клиниката по диализно лечение към УМБАЛ „Александровска”.

От 2021 г. клиничните бази на Катедрата по нефрология са Клиниката по нефрология към УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ” и Отделението по диализно лечение към обособената след структурна реформа в УМБАЛ „Александровска” Клиника по нефрология, диализа и трансплантация.

Нефрологията като профилна специалност в клиничната вътрешна медицина официално е обособена през 1974 година (със Служебен бюлетин на Министерството на народното здраве, брой 1, год. XXIV, 1974 г.), а клиничните бази на Катедрата по нефрология от зората на нейното съществуване до наши дни са основните образователни структури, в които са се обучавали и се обучават и са придобивали и придобиват специалност по нефрология огромната част от нефролозите в България, в т. ч. понастоящем водещи специалисти по нефрология в големите университетски градове на България – Пловдив, Плевен, Варна, Стара Загора, Бургас, Сливен, Велико Търново и други. Първите клиницисти, придобили специалност по нефрология в България, са: доц. д-р Д. Мушмов (Николов), проф. д-р Г. Стефанова, проф. д-р И. Груев и д-р Л. Теодосиев, а по-късно – проф. д-р И. Андреев, доц. д-р Й. Танчев и проф. д-р Ц. Димитров.

Наред със следдипломното обучение по нефрология, Катедрата по нефрология е била научно-изследователска структура с дългогодишни традиции и значими научни достижения в областта на клиничната нефрология, трансплантологията и диализата за България, Европа и света. През годините от създаването си до наши дни в Катедрата по нефрология са защитени редица дисертационни трудове за придобиване на образователна и научна степен „доктор” (старата – „кандидат на медицинските науки”) и за придобиване на научна степен „доктор на науките”. Щатните преподаватели и сътрудници в Катедрата, защитили дисертационни трудове, са: Е. Патев (първата дисертация по нефрология в България), И. Груев, Д. Мушмов (Николов), Г. Стефанова, К. Чуканов, И. Кунчев, Г. Гаврилов, А. Аструг, И. Андреев, Т. Василев, Г. Стефанов, И. Тишков, Ц. Димитров, Т. Михайлов, С. Пенева, Р. Йовева, П. Атанасова, С Ангелова, Л. Тодорова, М. Георгиев, М. Бънкова, Б. Белева, Д. Йонова, П. Симеонов, Н. Добрева, Р. Попов, М. Кибриа, Б. Делийска, Е. Паскалев, В. Лазаров, Б. Златков, Ж. Филипов, Я. Коларска, М. Петрова, В. Стаменова, В. Василев, Т. Методиева, В. Шурлиев, Б. Василева, Л. Христова.

Катедрата по нефрология винаги е била основно място за студентското обучение по вътрешни болести – модул нефрология, заедно с Клиниките по нефрология, които са клинични бази на Катедрата по вътрешни болести.

Щатните преподаватели от Катедрата по нефрология са автори на множество значими научни публикации в международни издания с импакт-фактор, в реферирани национални научни издания, на редица учебници по вътрешни болести и нефрология, учебни помагала, монографии у нас и в чужбина, стандарти по клинична нефрология, бъбречна трансплантация и диализа. Част от тях са били експерти към Министерството на здравеопазването (МЗ) – национални консултанти, Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) към МЗ.

Преподавателите от Катедрата по нефрология са членове на Българското дружество по нефрология (БДН), а част от тях и на Balkan Association of Nephrology, Transplantation and Artificial Organs (BANTAO), European Renal Association (ERA) и International Society of Nephrology (ISN).

Хронологично, от нейното създаване до днес, ръководители на Катедрата по нефрология са били:

проф. д-р Георги Маждраков, дмн (от 1966 до 1972 година)

акад. проф. д-р Атанас Малеев, дмн (от 1972 до 1973 година)

проф. д-р Светозар Разбойников, дмн (от 1974 до 1975 година)

проф. д-р Николай Попов, дмн (от 1975 до 1976 година)

проф. д-р Игнат Андреев, дмн (от 1977 до 1978 година)

проф. д-р Анжел Аструг, дмн (от 1978 до 1985 година)

проф. д-р Георги Стефанов, дмн (от 1985 до 1990 година)

проф. д-р Иван Тишков, дмн (от 1990 до 1999 година)

доц. д-р Пенчо Симеонов, дм (от 1999 до 2011 година)

проф. д-р Емил Паскалев, дмн (от 2012 до 2021 година)

проф. д-р Боряна Делийска, дмн (през 2021 година)

доц. д-р Васил Василев, дм (от 2021 година и понастоящем).

 

Дейност

 

Дейността на членовете на Катедрата по нефрология е преподавателска, научно-изследователска и експертна.

 

Основната преподавателска дейност в Катедрата по нефрология е в областта на:

• Следдипломното теоретично и практическо обучение на лекари, специализиращи „нефрология”.
• Следдипломното теоретично и практическо обучение на лекари, специализиращи „вътрешни болести”, в рамките на модул „нефрология”.
• Следдипломното теоретично и практическо обучение на лекари, специализиращи други профилни специалности от вътрешната медицина в рамките на модул „нефрология”.
• Теоретичното и практическо обучение на студенти по медицина IV курс в рамките на цикъл „нефрология” по време на обучението по вътрешни болести.
• Практическото обучение на стажант-лекари в рамките на техния преддипломен стаж по вътрешни болести.

 

Основната научно-изследователска дейност в Катедрата по нефрология в теоретичен и приложно-практически аспект е в областта на:

• Първичните гломерулопатии.
• Имунопатогенезата на лупусната нефропатия.
• Системните васкулити с бъбречно засягане.
• Пункционната бъбречна биопсия.
• Диабетната нефропатия.
• Хроничното бъбречно заболяване.
• Острото бъбречно увреждане.
• Разстройствата на водно-електролитното и киселинно-алкалното състояние на организма.
• Диализните методи за лечение на бъбречна недостатъчност.

 

Основната експертна дейност на част от членовете на Катедрата по нефрология към различни държавни институции е свързана с:

• Участие като експерти при изготвянето на Медицински стандарт „Нефрология”.
• Участие като експерти към Изпълнителната агенция по лекарствата към Министерството на здравеопазването.
• Участие като външни експерти към Националната здравноосигурителна каса.
• Друга експертна дейност.

 

Структура

 

Катедрата по Нефрология към Медицински факултет на Медицински университет – София се състои от лекари-преподаватели от две клинични структури:

• Клиника по нефрология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ” – гр. София.
• Отделение по диализно лечение към Клиника по нефрология, трансплантация и диализно лечение на УМБАЛ „Александровска” – гр. София.