История
Катедрата по хирургия към Медицински факултет – София е създадена през м. септември 1921 г. Нейн създател е проф. д-р Александър Станишев – учен, хирург и политик.
Професор Станишев завършва Медицина в Мюнхен (1910 г.), работи като асистент в Мюнхен (1910-1912), Лозана, Берн, Линдау и защитава дисертация върху желатинозния карцином на стомаха при проф. Зауербрух.
“Хирургът има око на ястреб, сърце на лъв, ръка на художник - ваятел и душа на любяща майка.”
Проф. Александър Станишев
Върховният медицински съвет взема решение Медицински факултет да се открие на 01.01.1918 г.- неговата рождена дата. На 01.12.1917 г. Министерството на народното просвещение кани съпротивляващия се академичен съвет на Софийския университет да състави комисия, изпълняваща функцията на временен Факултетен съвет. За първи професори са избрани и одобрени от комисията, д-р Васил Моллов – вътрешна клиника и д-р Параскев Стоянов – хирургична пропедевтика и оперативна медицина (за пръв професор по хирургична клиника е избран д-р Асен Петров, но Академичният съвет проваля избора му по субективни причини и на негово място избира д-р Александър Станишев (1919 г.).
Създадените две хирургични катедри - по пропедевтика на хирургичните болести (Първа хирургия) и по хирургична клиника (Втора хирургия) по реда на изграждането им, са близки по лечебни задачи, но се различават по предмет на обучението. Първа хирургия е по-близка до френската и руската школи в медицината, а Втора хирургия – до немската и руската школи. Двете клиники са дело на първите техни професори- проф. д-р Параскев Стоянов и проф.д-р Александър Станишев.
Катедрата по хирургия при Медицински факултет – София е открита през м. септември 1921 г. Създател на катедрата е проф. Д-р Александър Димитров Станишев. Трудно е да се опише, макар и накратко животът му, върху който тегне мълчанието на вече 60 години. Все по-малко остават онези негови съвременници, които са имали възможност да го познават и да общуват с него.
От основаването на катедрата до 1938 г. тя е разположена на Хирургичния павилион на Дивизионната болница от 80 легла.
През 1938 г. се настанява в построената по лични указания на проф. Станишев сграда, отговаряща на стандартите на най-модерните немски хирургични клиники по онова време и е разполагала с 220 легла. Тук академичната хирургия получава своя разцвет. Учат се студенти, стажант-лекари, тук специализират много лекари хирурзи. В тази клиника получават високо квалифицирана хирургична помощ и лечение на най-съвременно ниво хиляди пациенти от цялата страна. Проф. Станишев организира работата на своята катедра и клиника по немски образец – идеален ред, прецизност, спазване на йерархията, взискателност към персонала, перфектна болнична хигиена и асептика. Катедрата въвежда и популяризира в страната всички водещи постижения на хирургията по онова време, като личният принос на проф. Станишев е изключителен. Той достига до европейско ниво и признание.
По немски образец, явяването на професора в аудиторията се известявало с гонг. След него са влизали всички асистенти, специализанти, стажанти. Винаги пълната със студенти аудитория аплодирала.
Следващият етап от развитието на катедрата обхваща периода от края на Втората световна война и няма определени граници във времето. Свързан е с концепцията за хирургията, като едно единно цяло и всъщност всички хирургични специалности, които по-късно се отделят, в този период са под крилото на “Катедрата – майка”.
Етапа след 60–те години е етап на създаването на отделните профили и специалности в хирургията. Повечето от съществуващите сега отделни хирургични дисциплини, които в последствие допринасят за създаването на отделни катедри и дори центрове, възникват като отделение към катедрата.
През годините нейни ръководители след проф. Станишев са били:
Проф. Владимир Томов (1046 - 1951)
Той има редица оригинални разработки и постижения при оперативното лечение на белодробната туберкулоза, вродените сърдечни пороци и особено при хирургичното лечение на чернодробната и белодробна ехинококоза.
Учебник “Специална хирургия”,1961 г.
Проф. Георги Попов ( 1952 – 1966 г. )
Значителен е приносът му в разработването на редица раздели на хирургията у нас и в създаването на оригинални оперативни методи. Той е един от първите в резекционната хирургия на белия дроб у нас и е автор на първата монография по този въпрос в страната. Значително постижение е оперативният способ за тотална гастректомия и стомах заместител от тънко черво по Попов. Той внедрява в практиката екстраперитонизацията на дуоденалния чукан по Маке – Карбел.
Учебник “Специална хирургия”,1961г.
Проф. Янко Добрев ( 1966 – 1984 г .)
Той въведе за първи път в България интратрахеалната анестезия, селективната ваготомия при лечение на дуоденалната язва и пилорозапазващата операция на стомаха. Той приложи операцията на Дюамел при рак на ректума.
Учебници:”Специална хирургия”,1972; ”Коремна хирургия”,1980
За кратък период от време / 1976 – 1977 г./ Ръководител на Катедрата е бил Проф. Димитър Маринов
Проф. Станислав Баев / 1984 – 1999 г./
Известен със своята ерудираност и темперамент проф. Баев остава и до ден днешен любимец в сърцата на много хирурзи.
Той въведе техниката на Айвер - Люис при рак на кардията, едноетапната ретростернална колоезофагопластика с някои подобрения, въведе панкреатогастроанастомозата при панкреато дуоденалната резекция, сплено-реналните шънтове – проксимален и дистален /по Уорън/, операцията на Сугиура при болни с портална хипертония, перитонео-венозния шънт по Ле Вен, операцията на Скопинаро при морбидно затлъстяване.
Чуждестранен асистент на Лионският медицински факултет, Почетен член на Лионското хирургическо дружество, Почетен член на Кубинското хирургическо дружество. Член на Международния колеж на хирурзите и Председател на българската му секция.
Множество публикации в чужбина и България.
Учебник “Хирургически болести”, 1994 г.
Доц. Димитър Трифонов /1999 – 2005 г./
Той за първи път приложи и популяризира в България органосъхраняващите операции при карцинома на млечната жлеза. Той за първи път въведе и първичната реконструкция на гърдата след мастектомия. Със своята непоколебимост и стремеж за въвеждане на нови техники доц. Трифонов остава признат както в България, така и в Европа и света. Може да се каже, че той отдаде живота си на Втора хирургия. По време на неговото управление бяха изградени нови структурни звена - отделения по жлъчно-чернодробна и панкреасна хирургия със сектор по лапароскопска и миниинвазивна хирургия. Отделение по гастроинтестинална хирургия със сектор по онкологична хирургия и ендоскопия. Отделение по ендокринна хирургия.
Доц. Д-р Д. Трифонов е бил член на Европейската организация по мастология, член на управителния съвет на Еврохирургия, член на Международния колеж на хирурзите.
Това са изтъкнати български хирурзи, които със своята дейност през съответните периоди са допринасяли и допринасят за развитието на катедрата и българската хирургия.
Не по-малка е групата на бивши сътрудници на катедрата, израснали и подготвени в нея, които са хабилитирани в други хирургични звена в страната – проф. Плосков – основател на дъщерна катедра в Пловдив, проф. Червенаков, проф. Йовчев, проф. Милев, проф. Стойчев, проф. М. Донев, проф. Ив. Виячки – Ръководител на Катедра по спешна хирургия към УБ “Царица Йоанна”, проф. Р. Гайдарски – Ръководител на І-ва Хирургия, доц. В. Младенов, доц. Андреев, проф. В. Маринов, проф. Левчева, доц. Евстатиев и др.
Проф. Александър Станишев е един от основателите на Българското хирургическо дружество и негов дългогодишен председател / 1936 – 1934 г/.
Проф. Станишев е бил един от учредителите и вицепрезидент на Международния колеж на хирурзите – Женева. Заедно с проф. П. Стоянов започва издаването на първото хирургично списание у нас “Известие на Българското хирургическо дружество” – предшественик на днешното списание “Хирургия”. Тази традиция продължава във времето – проф. Я. Добрев, проф. Д. Маринов, проф. Ст. Баев са били председатели на Научното хирургическо дружество и главни републикански специалисти по хирургия, Понастоящем проф. Н. Яръмов е гловен редактор на сп. „Хирургия”. Катедрата е била организатор и съорганизатор на почти всички хирургични конгреси, конференции, симпозиуми в страната, като много от тях с международно участие. Тук следва да споменем Националните конгреси по хирургия, Националните конференции по жлъчно-чернодробна и панкреасна хирургия, Националната конференция по перитонит – Плевен, Националната конференция по херниите, Биоматериали в хирургията и др.
Сътрудници в катедрата разработиха редица проблеми, които намериха практическо приложение, като: „Усложнен коло-ректален рак – тактика и лечение. /проф. Н. Яръмов/, "Алгоритъм и тактика при острия хирургичен корем" /проф. Н. Яръмов/, "Рак на млечната жлеза" /Проф. Н. Яръмов/, "Оперативна корекция на дуоденостазата" /Проф. Н. Яръмов/. Органосъхраняваща хирургия при рак на щитовидната жлеза /доц. Петков/, миниинвазивна хирургия /проф. д-р Ст. Баев/.
В катедрата са защитени 24 кандидатски и 9 докторски дисертации. Под ръководството на катедрата са защитени 6 кандидатски и 2 докторски дисертации.
Хабилитираните кадри от катедрата са участвали и са основали сродни на нея звена. Проф. Плосков в Пловдив, проф. Хайдудов – Пловдив, проф. Баев – Плевен, проф. Атанасов – Стара Загора, проф. Иван Василев – катедра по гръдна хирургия към Медицински факултет – София.
Първите членове на чуждестранни хирургични дружества са били проф. Ал. Станишев, проф. Вл. Томов, проф. Г. Попов, проф. Я. Добрев и проф. Д. Маринов.
В Катедрата по хирургия по традиция, учебният процес има първостепенно значение. Разработени са форми на извънаудиторна работа със студенти. Създадени са възможности за участието им в работни следобедни визитации, участие в дежурни хирургични екипи, тематични факултативни курсове по теми, съответни на клиничните профили.
Научната дейност в Катедрата винаги е била един от приоритетите ѝ.
В Катедрата по хирургия се провежда обучение на студенти по медицина IV-ти и V-ти курс и по стоматология III-ти курс.
Въведе се аудио-визуалната връзка между операционна зала и конферентна зала за директна комуникация, демонстрацията на клинични случаи, участието на студентите в работни следобедни визитации, в дежурни хирургични екипи, в тематични факултативни курсове, в кръжочна дейност. Отделни студенти с подчертани научни интереси участват в научните проекти на катедрата.
През 2002 г. е открит нов учебен комплекс, с което се възстановиха традициите въведени от проф. Ал. Станишев
През 2004 г. бе извършен цялостен ремонт на операционни блок с изграждането му по съвременни европейски стандарти.
През 2005 – 2006 г. бе обновено и реконструирано отделението по гастро-ентерологична и онко хирургия.
С течение на годините и в съответствие с научно-техническия прогрес, материалното обзавеждане на катедрата е отговаряло и отговаря най-общо на изискванията на момента и на финансовите възможности. Катедрата извоюва водещо място в страната по внедряване на съвременни диагностични и лечебни методи в хирургията. В практиката са въведени рентгенова апаратура калископ за интраоперативна холангиография, криодеструктор, лазерна терапевтична апаратура, устройство за лапароскопска хирургия, устройство за ендоскопска хирургия, широко въведени и с отличин резултати са механичните ушиватели, устройство за електропурация, аргон-плазмен коагулатор, хармоничен скалпел – Ultracision, устройство за термоаблация при чернодробни лезии и др.
В катедрата по хирургия са специализирали хирурзи от Гърция, Македония, Индия, Сирия, Ирак, Ливан, Нигерия, Либия, Непал, Виетнам, Йемен, Еквадор, Аржентина, Бангладеш, Афганистан.
Структура и дейност
В клиниката и катедрата по хирургия преминават над 1600 пациента годишно.
В нея работят висококвалифицирани хирурзи и преподаватели със специализации във водещи клиники в Европа.
Приоритет на клиниката са:
- Онкологични заболявания
- Рак на стомаха
- Рак на дебелото черво
- Рак на панкреаса
- Рак на щитовидната жлеза
- Рак на млечната жлеза
- Първични и вторични туморни образувания на черния дроб
- Лапароскопска хирургия
- Заболявания на жлъчната система
- Заболявания на надбъбречните жлези
- Заболявания на стомашно- чревния тракт
- Хернии – въведени съвременни методи на херниологията: one day surgery, използване на синтетични и полусинтетични платна.
- Заболявания на щитовидната жлеза
- Заболявания на млечната жлеза
- Заболявания на тимуса
Катедрата предлага:
- следдипломно обучение по избрани глави от хирургията
- основен курс за придобиване на специалност по хирургия
- обучение на чуждестранни студенти
