За Катедра

 

Катедрата играе ролята на основен двигател за развитието на многопрофилната специалност „Физикална и рехабилитационна медицина”, за обучението на студенти и специализиращи лекари. Преподавателската и лечебно-профилактичната дейност на катедрата определят и нейната структура, която включва секторите електросветлолечение, кинезитерапия с всичките й разновидности, аерозололечение, термотерапия.

Студентското преподаване обхваща обучението на студентите по медицина VІ курс по специалността „Физикална медицина и рехабилитация” с общ хорариум 2600 учебни часа годишно, провеждащо се в три цикъла и завършващо с изпит под формата на тест.

Лечебната дейност на катедрата се провежда при амбулаторни и стационарни условия. В структурата на катедрата са включени централно отделение по физиотерапия, отделение по физиотерапия на вътрешните болести, отделение по физиотерапия към клиника по детски  болести  „Проф. д-р И. Митов” към УМБАЛ „Александровска”, клиника по физикална и рехабилитационна медицина към УМБАЛ „Царица Йоанна- ИСУЛ”.

Всички отделения по физиотерапия и рехабилитация работят съвместно с клиниките, на която база се намират.

Катедрата по физикална медицина и рехабилитация към Софийски медицински факултет е създадена през 1949 г. на база в Института за специализация и усъвършенстване на лекарите (ИСУЛ). Първият ръководител и основател на катедрата е проф. д-р София Кирчева. През целия период на съществуването си катедрата играе ролята на основен двигател за развитието на многопрофилната специалност и за обучението на кадри за лечебно-профилактичната и курортната мрежа (над 2500 лекари - физиотерапевти).

Началната структура на Катедрата е представена само от Сектор по електролечение, след което се разкриват последователно и сектори по светлолечение, кинезитерапия (лечебна физкултура, екстензионна терапия, мануална терапия, суспенсионна терапия), аерозололечение, топлолечение, калолечение. Разделите по климато- водо- и балнеолечение през този ранен период се преподават от сътрудници на Института по курортология, физиотерапия и рехабилитация към здравно министерство - доц. Ал. Дайски, проф. И. Боров, проф. В. Маринов, проф. Ив. Ангелов.

След интеграцията през 1972 г. катедрата е включена в рамките на Медицинска академия. По същото време в структурата й се включват Централното отделение по физиотерапия и отделенията по физиотерапия към клиниките по вътрешни и детски болести на "Александровска" болница и същите към Института по педиатрия и към болница "Св. Иван Рилски". Последователно през годините ръководители на катедрата са били: проф. д-р Петър Слънчев, проф. д-р Димитър Костадинов и доц. д-р Майя Рязкова.

От основаването й до днес в катедрата работят следните хабилитирани сътрудници: проф. д-р София Кирчева, проф. д-р Йорданка Гачева, проф. д-р Петър Слънчев, проф. д-р Л. Николова-Троева, проф. д-р Ненчо Тодоров, проф. д-р Димитър Костадинов, доц. д-р Надежда Фортунова, доц. д-р Любомир Бонев, доц. д-р Тодор Драгиев, доц. д-р Светла Димитрова, доц. д-р Майя Рязкова, доц. д-р Марин Маринкев, доц. д-р Иванка Кирова, ст. н. с. II ст. Маргарита Нейкова, доц. д-р Слава Стоянова, доц. д-р Росица Дикова, ст. н. с. II ст. д-р Марина Дикова, доц. д-р Асен Алексиев.

 

Дейност

 

I. Учебно-преподавателска дейност

1. Студенсткото преподаване обхваща обучението на студенти медици по специалността Физикална медицина и рехабилитация с общ хорариум от 2600 учебни часа годишно, включващи три цикъла, завършващи с изпит.

2. Следдипломна квалификация:

а) основен курс:

• по специалността Физикална медицина и рехабилитация за лекари.

б) тематични курсове по:

• Електро-диагностика и електро-стимулация;
• Постизометрична релаксация и мобилизация на периферни стави;
• Лазертерапия;
• Рефлексотерапия;
• Физиотерапия на често срещани заболявания в детска възраст.

в) индивидуално обучение по държавна поръчка и срещу заплащане

г) обща медицина - обучение на лекари по специалността “Обща медицина” по модул 12 - “Физикална медицина и рехабилитация”.

д) изработване на програми, тестове, ръководства, учебници, учебни филми, мултимедийни програми и др. учебни и образователни помагала

II. Лечебно-диагностична дейност

Лечебно-диагностичната дейност на Катедрата включва консултативна дейност, стационарно и амбулаторно лечение. Всички отделения по физиотерапия работят съвместно с клиниките, на чиято база се намират.

III. Научно-изследователска дейност

Научно-изследователската дейност на Катедрата е насочена към:

• проучване на отделните физикални фактори - диагностика, терапия и електростимулация с нискочестотни токове, ултравиолетова еритема, мануална диагностика и терапия, акупунктура и разработване на методи за приложението им., както и организация на медицинската рехабилитация;
• системно проучване и внедряване на новостите в световната медицинска литература и практика по въпросите на физикалната медицина и рехабилитация в периодична литература, нови книги, монографии, дисертации, материали от конгреси, симпозиуми, конференции и бази данни (Internet, Medline, Biosis, Current contents, Science Citation Index и др.);
• актуализиране на информацията в областта на всички заболявания, показани за физикална медицина и рехабилитация;
• задълбочаване на познанията по въпросите на механизма на действие на физикалните фактори, прецизиране на индикациите и контраиндикациите за тяхното приложение;
• съставяне на нови и разширяване на действащи научни проекти, както в областта на физикалната медицина и рехабилитация, така и в гранични области с други специалности;
• разширяване на колаборацията на национално и интернационално ниво;
• обсъждане и представяне на доклади, статии, рационализации, изобретения, и други научни материали на наши и чужди конгреси, конференции и симпозиуми, публикувани в наши и чужди списания;
• участие в апробации на нови диагностично-лечебни и рехабилитационни методики и апарати;
• приоритетни през последните години са проблемът за острата и хроничната болка и възможностите на физикалната терапия за нейното повлияване и проблемът за двигателния контрол и преобучение с помощта на биоконтрол с обратна връзка (биофийдбек);
• катедрата е съорганизатор на всички национални конгреси, конференции и симпозиуми по физикална медицина и рехабилитация и на редица международни научни форуми в страната и извън нея.

Приноси на сътрудниците на катедрата в приложната медицина и практическото здравеопазване:

• Светлолечение - доц. Т. Драгиев и ст. н. с. Надежда Сарафова. Изяснени са механизмите на биологичното действие на ултравиолетовата радиация, апробирани за практиката методики за терапия и профилактика.
• Диагностика и терапия с нискочестотни токове в широк диапазон от заболявания на нервната система и опорно-двигателния апарат - проф. Й. Гачева.
• Ултразвукова терапия - проф. Й. Гачева. Механизми на въздействие, физиологични и терапевтични ефекти върху раз лични тъкани и органи в човешкия организъм.
• Интерферентни токове - проф. Л. Николова. Клинично приложение на интерферентните токове.
• Магнитотерапия, аерозолотерапия - проф. Н. Тодоров, доц. Р. Дикова, д-р Е. Михайлов.
• Кинезитерапия - проф. П. Слънчев, проф. Т. Бонев, доц. М. Рязкова, доц. Сл. Стоянова, доц. А. Алексиев.
  • Двигателно преобучение чрез биофийдбек - доц. М. Рязкова, доц. А. Алексиев.
  • Мануална терапия - доц. А. Алексиев
• Акупресура - доц. Й. Кирова.
• Балнеотерапия - доц. А. Дайски, доц. Кочанков. Класификация и механизми на въздействие на българските минерални води.
• Климатотерапия - И. Боров, В. Маринов, В. Часовникарова. Развита е медицинската климатология като направление във физикалната терапия. Разработени са биоклиматични комплекси за клиничната практика.

Приноси на сътрудниците на катедрата в областта на клиничната физикална терапия и рехабилитация:

• Проучване на двигателното възстановяване чрез методите на кинезитерапията при болни с увреда на нервната система - доц. М. Рязкова.
• Комплексна физикална терапия при родова травма на раменния сплит - проф. Й. Гачева.
• Профилактика и терапия с преформирани и естествени физикални фактори в педиатричната практика ст.н.с. Н. Сарафова, доц. М. Мринкев, д-р Тонев.
• Съвременни методи на физикална терапия при детска церебрална парализа - доц. М. Рязкова, д-р И. Чавдаров.
• Преформирани физикални фактори и кинезитерапия при възпалителни, дегенеративни и травматични заболявания на опорно-двигателния апарат - проф. Л. Николова, доц. Р. Дикова, доц. Сл. Стоянова.
• Физикални методи за следоперативна аналгезия в остра хирургична клиника - доц. Т. Бонев, доц. М. Рязкова, доц А. Алексиев.
• Кинезитерапия и преформирани физикални фактори при хипертонична болест и исхемична болест на сърцето ст.н.с.II ст. М. Дикова, д-р Ст. Райновска, д-р Е. Михайлов.
• Първична и вторична профилактика и терапия чрез физикални методи при професионалните заболявания - доц. Й. Кирова, д-р Райновска.
• Използване на нискочестотни токове и кинезитерапия за дирижирана реедукация на пикочния мехур - доц. М. Рязкова, д-р Е. Михайлов.
• Преформирани физикални фактори в клиничната практика - д-р Е. Михайлов.
• Мекотъканни и форсирани мануално-терапевтични техники при вертеброгенни заболявания – доц. А. Алексиев.

Приоритетите на Катедрата по физикална медицина и рехабилитация са въвеждане на нови медицински технологии, стремеж за достигане на европейски стандарти на обслужване и абсолютно необходимото наличие на потребности на обществото от физикална медицина и рехабилитация.

 

Структура

 

Началната структурата на КФМР е представена от Сектор по електролечение, след което се разкриват последователно и сектори по светлолечение, кинезитерапия (лечебна физкултура, екстензионна терапия, мануална терапия, суспенсионна терапия), аерозололечение, топлолечение, калолечение. Разделите по климато- водо- и балнеолечение през този ранен период се преподават от сътрудници на Института по курортология, физиотерапия и рехабилитация към здравно министерство - доц. Ал. Дайски, проф. И. Боров, проф. В. Маринов, проф. Ив. Ангелов.

След интеграцията през 1972 г. КФМР е включена в рамките на Медицинска академия. По същото време в структурата й се включват Централното отделение по физиотерапия и отделенията по физиотерапия към клиниките по вътрешни и детски болести на "Александровска" болница и същите към Института по педиатрия и към болница "Св. Иван Рилски".

В структурата на КФМР в момента са обединени следните бази:

1. База на КФМР кьм УМБАЛ “Александровска” – София
2. База на КФМР кьм УМБАЛ „Царица Йоанна" /ИСУЛ/ – София
3. База на КФМР към СБАЛДБ – София

 

Мисия

 

Мисията на КФМР е подготвяне на висококвалифицирани специалисти за нуждите на медицинското образование, наука и практика, въвеждане на нови медицински технологии, стремеж за достигане на европейски стандарти на обслужване и абсолютно необходимото наличие на потребности на обществото от физикална медицина и рехабилитация. Необходимостта от специалността се определя от това, че физикалната и рехабилитационна мадицина е неотменна част в учебно-преподавателската, диагностично-лечебната, консултативната, рехабилитационната и профилактичната дейности. Здравната възвращаемост на вложените средства за рехабилитация достига 1:35 и надхвърля не само всички останали медицински специалности но и всички останали хуманни дейности. Освен това се спестяват неизброими страдания, болка и страх на огромен брой хора застрашени от или вече развиващи социално значими заболявания и инвалидност. Здравето е най-безценното благо неизмеримо в парични средства.

Експоненциално нараства необходимостта от рехабилитация поради спасяване и лечение на все по-тежки (безнадеждни в миналото) случаи. Няма заболяване, което да не подлежи на рехабилитация. Дори и най-брилянтната оперативна или друга високо специализирана медицинска интервенция може да се окаже напълно неуспешна без последваща адекватна рехабилитация. Средната възраст нараства (населението остарява), а с това нараства и необходимостта от рехабилитационни дейности. Инвалидизацията, загубената дееспособност и трайно намалената възможност за ресоциализация нарастват, а с тях нараства и необходимостта от рехабилитационни дейности. Наблюдава се корелация между основните причини за инвалидизация и смъртност, което също доказва значението на рехабилитацията. Националните програми в областта на общественото здраве са промотивни и профилактични. Те са ориентирани към ограничаване заболеваемостта и смъртността от най-честите социално-значими заболявания, като засягат различни възрастови и социално-уязвими групи.