1913 – 2010
Радой Петров Попиванов е роден на 9 август 1913 г. в град Плевен. В родословното дърво на неговата фамилия присъстват българи възрожденци, доказали своя патриотизъм в събития като Велчовата завера или действията на четата на Капитан Дядо Никола.
Всред жилавите корени на родословното дърво се откроява прадядо му поп Иван Лясковчанина, заклел въстаниците от Велчовата завера през 1835 г. Името на другия му прадядо поп Стоян Брусев (също по бащина линия) е издълбано върху паметника на четниците на Капитан Дядо Никола край Габрово.
Бащата на Радой, Петър Попиванов, полковник от българската армия, раняван пет пъти през войните (1912-1918), софийски окръжен управител и близък съратник на Александър Стамболийски и Райко Даскалов, осъден след деветоюнския преврат на 15 години затвор, но амнистиран по-късно, е интерниран и подлаган на репресии.
Майката на Радой Попиванов, Иванка Ичова Сиракова, произхождаща от будно семейство от с. Угърчин, Ловешко, е завършила френски колеж в София. Брат й Радой, по-късно генерал, отличил се в Балканските войни, е един от първите възпитаници на Военното училище в София и на Генерал-щабната академия в Торино, Италия. И трите деца на Иванка още от най-ранна възраст научават от нея френски език и впоследствие получават висше образование. Райна завършва философия, учителствувала е три десетилетия и е оставила у учениците си спомена за изключително изискан преподавател. Мирон завършва право в София и придобива йзвестност на високоерудиран адвокат. Радой – показващ още през ученическите си години талант към изучаване на латински език, отрано се насочва към медицината.
Като студент в Софийския университет Радой Попиванов показва не само отличен успех, но и ярко изразен интерес към социалните проблеми. Като активен член на академичното дружество на БЗНС той е един от организаторите на стачката на студентите медици през 1937 г. за отстояване правата на стажант-лекарите.
През същата 1937 г. видният български биолог проф. Методий Попов възлага на своя студент Радой Попиванов теза за докторат на тема „Кръвногрупови и антропологични изучавания върху 1000 българи”, която той успешно защитава. Получените данни недвусмислено подкрепят становището на Методий Попов, че в кръвногрупово отношение българите са близки със славянските народи, с някои средноевропейски народи, с фините, датчаните, немците от Гданск и Краков. В края на 30-те години на миналия век тези резултати са използвани като фактическо доказателство срещу поддръжниците на теорията за „чистите раси”, и то във време, когато въпросът освен научно е имал и остро политическо звучене.
Промоциран за доктор по медицина през 1939 г., той отбива военната си служба в Школата за запасни офицери в София, работи по назначение като участъков лекар в с. Българене, Свищовско, и по предложение на проф. Методий Попов през април 1942 г. е избран за асистент по обща биология към Медицинския факултет на Софийския университет. С оглед на решаване на някои медико-генетични проблеми на Биологическия институт той: е командирован да работи (през свободните си от занятия със студентите дни) в завежданата от доц. Константин Чилов Университетска вътрешна клиника, където по-късно получава и специалност по вътрешни болести.