1881 – 1954
Методий Атанасов Попов е роден на 17.04.1881 г. в Шумен. Той завършва естествени науки в София (1904). Специализира биология, сравнителна анатомия и паразитология в Мюнхен при световно известния учен Р. Хертвиг (1904-1909). Защитава докторат в Мюнхенския университет, където работи като асистент по зоология и сравнителна анатомия (1907-1909). Продължава специализацията си по микробиология в института “Роберт Кох” в Берлин при А. Васерман, по-късно специализира в Пастьоровия институт в Париж и в престижни институти в Лондон (1911-12).
След завръщането си в България д-р Методий Попов постъпва като асистент по зоология във Физико-математическия факултет при Софийския университет, където е избран за доцент (1910), за извънреден (1915) и редовен професор и завеждащ Катедрата по сравнителна анатомия и хистология на гръбначните животни (1916-23). Чете лекциите по медицинска зоология и по сравнителна анатомия на студентите медици през учебната 1918-19 г. През август 1924 г. е създадена Катедрата по обща биология при Медицинския факултет. Нейният основател проф. д-р Методий Попов е назначен в катедрата, но поради продължително отсъствие от страната започва работа едва през 1931 г.
Осем години проф. Попов е пълномощен министър в Берлин, където развива и научно-изследователска дейност. Тук той публикува редица свои трудове и е удостоен от Берлинската академия с наградата “Котениус”. От 1934 до кончината си през 1954 г. проф. Попов завежда Катедрата по обща биология към Софийския медицински факултет. Той е ректор на Софийския университет през учебната 1920-21 г. и декан на Медицинския факултет през 1942-43 г., академик и директор на Института по биология при БАН (1947-54).
Акад. Методий Попов е член на Германската академия на естествоизпитателите “Леополдина” в Хале (1926) и на Чехословашката земеделска академия в Прага (1926). Той е председател на Славянското дружество в България (1945-54), на Научния медицински съвет към Министерството на народното здраве и социалните грижи (1950-54) и лауреат на Димитровска награда (1959).
В своята изследователска дейност акад. М. Попов разработва проблемите на общата биология, цитофизиологията, антропологията и микробиологията. Посвещава години работа на учението за общоклетъчната стимулация и методите за практическото му приложение. Методий Попов е изявен противник на теоретиците на расизма през първата половина на ХХ век.
Автор е на първия български и втория в света учебник по обща биология (1919). Сред научните му трудове – повече от 170 на брой – са заглавия като “Клетъчната стимулация”, издаден през 1931 г. на немски език, “Българският народ между европейските раси и народи”, “Наследственост, раса и народ. Расовата принадлежност на българите”, “Клетъчната стимулация и нейното приложение в растениевъдството и медицината” и “Антропология на българския народ”.
Източник:
Георгиев М. (ред.). 85 години Медицински факултет – София. Юбилеен сборник, София, 2003.