Роден съм в София на 20. 09. 1928 г. Произхождам от семейство на служащ.
Баща ми - Константин Георгиев Саев, роден на 21. 02. 1890 г. в гр. Белица, отгледан и осиновен от писателя Стоян Михайловски, завършил право, беше зам. директор на Застрахователно дружество "България" и после юрисконсулт на Държавния застрахователен институт. Почина на 15. 11. 1969 г.
Майка ми - Дора Николова Иванова - Саева, родена на 06. 10. 1895 г. във Варна, завършва педагогически институт и до омъжването си работи като учителка в Русе и София, след което остава домакиня. Почина на 21. 08. 1958 г.
Брат ми - Георги Константинов Саев, роден на 30. 01. 1931 г. в София, завърши медицина във ВМИ-София. Беше биохимик, старши научен сътрудник II степен в БАН. На 18. 09. 1963 г. почина, удавяйки се във Варна.
Първоначално образование получих в училище "И. Денкоглу" и III прогимназия в София.
Средно образование получих в I Софийска мъжка гимназия през 1946 г.
Висше образование завърших във Висшия медицински институт в София през 1952 г., хирургичен профил, с отличен успех.
След завършване на ВМИ, бях разпределен на работа в хирургичното отделение на Първостепенна окръжна болница гр. Шумен, където работих от 1952 до средата на 1954 г. За един месец /юли 1954 г./, завеждах и хирургичното отделение на градска болница Омуртаг.
По същото време, 01. 12. 1952 г. до 10. 03. 1953 г. отбих и редовна военна служба в под. 70150, с. Звездец, Малко Търновско, където бя х освободен като зап. лейтенант.
От месец август 1954 г. постъпих на работа в Катедрата по болнична хирургия на Института за специализация и усъвършенстване на лекарите /ИСУЛ/ като ординатор. До 1956 г. работих като хирург, а след това се насочих към анестезиологична работа, отначало към Катедрата по болнична хирургия, а след това в Клиниката по сърдечно-съдова хирургия на ИСУЛ, впоследствие НИССЗ. При последващите промени продължих да работя анестезиология към обособените звена по анестезиология - Научно-преподавателска група и Катедра по анестезиология, реанимация и интензивно лечение.
В ИСУЛ съм заемал последователно длъжностите: ординатор /от 1954 г./, старши ординатор /от 1957 г./, асистент /от 1958 г./, старши асистент /от 1962 г./, хоноруван доцент и ръководител на Научно-преподавателска група по анестезиология и реанимация / от 1965/, редовен доцент и ръководител на Катедра по анстезиология и реанимация /от 1968 г./.
Имам признати специалности по хирургия и по анестезиология и реанимация от 1959 г.
През 1959 г. бях командирован от МНЗ на едногодишен курс за специализация по анестезиология, като стипендиант на СЗО, в Анестезиологичния център на СЗО и Университета на Копенхаген, откъдето получих диплом по анестезиология - DA (Coph).
Като първенец на курса бях удостоен от СЗО с допълнителна тримесечна стипендия за индивидуална квалификация по анестезиология /организация, преподаване и новости/, в Катедрите по специалността на Швеция и Англия.
През 1964, пак по линия на СЗО, бях на 20-дневен курс за усъвършенстване в Анестезиологичния център на СЗО и Универститета на Копенхаген.
През 1963 г. защитих дисертационен труд на тема: "Клинична смърт в условията на хирургическата работа", за което получих учената степен "кандидат на медицинските науки".
През 1973 г. защитих дисертационен труд на тема: "Реанимация на дишането и кръвообращението в условията на първа помощ", за което получих учената степен "доктор на медицинските науки".
От 1972 г., след създаването на Медицинска академия, преминах на работа в нейните звена: Катедра по анестезиология и реанимация, Секция по анестезиология, реанимация и интензивно лечение на НИССЗ /от 1976 г. до 1987 г., като ръководител/ и катедрата по анестезиология и интензивна медицина на Медицинския факултет ВМИ - София от 1987 г. и като неин ръководител от 1989 г. до пенсионирането ми през 1994 г.
От 1974 г. съм професор.
Аз съм създателят на специалността Анестезиология в България, основен лектор от 1956 г. по специалността в курсовете за специализация и усъвършенстване в системата на ИСУЛ и после на МА и Медицински факултет.
Бях председател на Научното дружество на анестезиолозите в България в продължение на 4 години и съм един от основателите му.
Бях гост-лектор в течение на 3 години в Анестезиологичния център на СЗО и Универсиета на Копенхаген /1970-1972 г./. Бил съм гост-лектор в Майнц, Москва, Любляна, Ханой, Атина, Хения-Крит.
Бях съветник на Световната здравна организация по изграждане на анестезиологията в регионалните бюра в Индия, Монголия /1975 и 1982 г./, КНДР /1986 г./, Виетнам /1987 г./.
Избран съм за академик към Европейската академия по анестезиология от 1980 г.
Избран съм за член на Английския кралски колеж по анестезиология /1984 г./ FRCA (Eng).
Почетен член съм на анестезиологичните дружества на : Югославия /1984 г./, Полша /1985 г./, Виетнам /1987 г./, Румъния /1987 г./, СССР /1989 г./, България /1993 г./.
Аз съм един от основателите на Водното спасяване в България. Бил съм председател на Републиканската комисия по водно спасяване към БЧК, заслужил деятел на БЧК, член на Дирекционния съвет на Международната федерация по водно спасяване. носител съм на ордена на Големия рицар по водно спасяване и Пожизнен член на дирекционния му съвет.
За червенокръстка дейност съм награждаван с орден "Народен орден на труда", всички червенокръстки отличия и медали на БЧК, ордени на турския червен полумесец, на испанския червен кръст, на монголското министерство на здравеопазването, както и на редица червенокръстки и спасителни организации.
Имам над 350 научни публикации и участия в монографии, една трета от които - зад граница. Участвал съм с доклади и ръководене на заседания в голям брой национални и международни научни прояви у нас и в чужбина.
Ползвам писмено и говоримо английски, френски и руски езици и се справям с литература на немски, италиански, испански и датски.
Женен съм. Съпругата ми е ст. н. с. II ст. д-р Милка Любенова Минчева, акушер-гинеколог и анестезиолог, дългогодишен завеждащ отделение в Научните институти и катедра по акушерство и гинекология.
Имам дъщеря - Дора, учителка по английски език в Монреал - Канада.
От студентски години вземам активно участие в дейността на Българския червен кръст, с насоченост към спасителни дейности. Бил съм член на Националния комитет и на бюрото на БЧК, а през 1992 г. бях избран за председател на организацията и преизбиран на тази длъжност през 1995 и 1998 г. Като такъв съм взимал участие в редица международни комисии и срещи.
м. февруари 1999 г.