(затвaряне)

МУ-София на второ място сред университетите в научните изследваня

16-04-2019

Все повече университети у нас започват да разбират, че съществуването и успешното им бъдеще зависи до голяма степен от развитието им в научното поле. Обнадеждаващо е, че вече трета поредна година продължава напредъкът им в тази област, поне доколкото той се измерва по международните научни бази данни. Рейтингът на вузовете дава пребогата информация по ред показатели, свързани с правенето на наука у нас - от индекса им на цитируемост в Scopus и в Web of Science до броя на обучаваните от тях докторанти. Какво показва изданието за 2018 г.?

Като добър знак в последния рейтинг би могъл да се определи фактът, че 2/3 от държавните ни университети са успели да вложат повече средства за научни изследвания.
Нагоре

23 от 37-те държавни университета са повишили своя индекс на цитируемост в базата данни Scopus, който отчита научните публикации на съответния вуз за предходните 5 г., показва анализът на данните от рейтинг 2018 г. По-голямата част от останалите са запазили нивото си от 2017 г., като само три вуза са влошили представянето си. Идентично е положението и с индекса на цитируемост в Web of Science - отново 2/3 от вузовете ни могат да се похвалят с повишен индекс.
Не е изненада, че Софийският университет държи челната позиция сред вузовете у нас по повечето показатели в областта на науката. Впечатляващото тази година е, че най-старият ни университет е успял да отбележи и най-значително подобрение от всички вузове. Индексът му на цитируемост в Scopus се повишава с 12 пункта - от 64 на 76 - нещо, което не е постигал предните години. Увеличението на този индекс през 2017 г. бе от 57 на 64, а през 2016 г. от 53 на 57. Значително е и подобрението на индекса на цитируемост на СУ в Wеb of Science - от 62 на 71. Университетът разполага с най-големия брой докторски програми в страната - 190, отделя най-много средства за научноизследователска дейност - над 16.6 млн. лв., а научните му продукти и услуги отбелязват най-голяма ползваемост от бизнеса - от ниво 0 през 2017 г. до 59 през 2018 г., при обичайно ниво за останалите висши училища между 0.5 и 7.
 
Медицинският университет в София продължава да бъде вторият различим откъм наука вуз у нас - индексът на негови цитирания в Scopus се повишава от 40 на 43, а в Web of Science - от 32 на забележителните 54 (това е най-високият скок от всички вузове).


Медицината е сред най-силните направления в българската наука, а МУ-София е безспорният лидер по индекс на цитируемост в международните научни бази данни.
Докторските му програми се увеличават от 68 на 72, лек ръст има и при средствата, отделяни за научни изследвания - 2.330 млн. лв., както и при ползваемостта на научните му продукти. Другите медицински университети също са в челната десетка по правене на наука. МУ-Пловдив и МУ-Варна си поделят четвъртото място по индекс на цитируемост в базата данни Scopus - 22 (след СУ, МУ-София и ХТМУ), и третото, след СУ и МУ-София, в Web of Science - 25. Докато Медицинският университет във Варна увеличава средствата, заделяни за научноизследователска дейност - от 1.350 млн. на 2.514 млн. лв., то при този в Пловдив има намаление на това перо - от 3.7 млн. на 1.8 млн. лв.
Данните за още няколко университета също заслужават да бъдат отбелязани. Химикотехнологичният университет може да се похвали с индекс на цитируемост в Scopus 25 (при 22 за 2017 г.), и 24 - в Web of Science (при 20 за 2017 г.). Докторските му програми се увеличават от 78 на 84, което е второто най-голямо увеличение след Техническия университет-София, чиито студенти могат да избират между 125 докторски програми (с 13 повече от 2017 г.). И двата технически вуза отбелязват повишаване на средствата за научна дейност - от 1.174 млн. на 1.356 млн. лв. за ХТМУ и от 4.321 млн. на 4.792 млн. лв. за ТУ-София. Също така научните продукти и на двата се радват на двойно по-голяма ползваемост от българските работодатели. ТУ-София определено надминава по този показател Университета по архитектура - ползваемостта на услугите му скача от 14 на 31, докато при УАСГ се повишава от 13 на 23.
С повишени нива на цитируемост в двете международни бази данни се нареждат още Тракийският университет в Стара Загора (20 в Scopus и 16 в Web Science), Пловдивският университет (съответно нива 19 и 18), Лесотехническият университет (14 и 17), Медицинският университет - Плевен (12 и 13), Бургаският университет "Ас. Златаров" (16 и 13), Университетът по хранителни технологии (14 и 12), УАСГ (12 и 10),  Шуменският университет (11 и 11) и Аграрният университет (11 и 10). От частните университети единствено Нов български университет може да се похвали с що-годе прилични нива на цитируемост в двете бази данни - 15 в Scopus и 12 - в Web of Science.
 
Надолу
 
Малко са университетите, които понижават представянето си. Сред тях са МУ-Плевен, чийто индекс на цитируемост в Scopus спада от 13 на 12, Висшето строително училище "Л. Каравелов" (от 3 на 2) и Великотърновският университет (от 5 на 4). Останалите вузове запазват миналогодишното ниво - като например Икономическия университет - Варна (2), Минногеоложкия университет (9), Националната спортна академия (2), Висшето военноморско училище "Н. Вапцаров" (4) и др. С индекс нула, или без конкретни данни за цитируемост във въпросната база данни, са Академията за музикално и танцово изкуство, Академията на МВР, НАТФИЗ, Националната музикална академия, Националната художествена академия, военната академия "Г. Ст. Раковски", но това е разбираемо поради естеството на техните специалности.


Медицинският университет в София продължава да бъде вторият различим откъм наука вуз у нас - индексът на негови цитирания в Scopus се повишава от 40 на 43, а в Web of Science - от 32 на забележителните 54 (това е най-високият скок от всички вузове).
С индекс 0 в Scopus, т.е. без нито една научна статия за 2018 г., са и доста от частните университети, като Висшето училище по застраховане и финанси, Колежа по туризъм в Благоевград, Колежа по търговия, мениджмънт и маркетинг в София, Европейското висше училище по икономика и мениджмънт, Пернишкия университет и Международното висше бизнес училище в Ботевград.
 
Въпрос на пари
 
Като добър знак в последния рейтинг би могъл да се определи фактът, че 2/3 от държавните ни университети са успели да вложат повече средства за научни изследвания. Увеличенията в повечето случаи не са кой знае колко значителни, но все пак са знак за осъзнаване на важността на този компонент за университетското развитие. След Софийския университет, който отделя най-много по тази линия - 16.627 млн. лв., или 879 лв. на студент, се нарежда Техническият университет-София с 4.792 млн. лв. общо, или 512 лв. на студент. И двата университета са успели да повишат и привлечените средства за научна дейност - от 388 на 446 лв. на студент за ТУ-София и от 778 на 822 лв. за СУ. Трети по средства за наука се нарежда УНСС - икономическият вуз е разполагал през 2018 г. с 4.784 млн. лв., т.е. три пъти повече отколкото през 2017 г. Близо троен скок на средствата за наука е постигнало и Висшето военноморско училище "Н. Вапцаров" - от 1.314 млн. на 3.348 млн. лв. Тук е и най-голямото увеличение на привлечените средства на студент - от 483 на 1208 лв., което е повече дори от лидера СУ. Всичките хубави "финансови" новини около вуза обаче не са повлияли изобщо на забележимостта му в международните бази данни. Подобно е положението и с други университети. Стопанската академия в Свищов също е успяла да увеличи тройно средствата си за наука - от 655 000 на 1.782 млн. лв., а индексите му на цитируемост се повишават от 1 на 2.
Данните за пореден път навеждат на извода, че повечето средства не винаги означават по-добра наука. Примерите са предостатъчно. Икономическият университет във Варна е заделил общо 2.332 млн. лв. за научноизследователска дейност, като въпреки това запазва индекса си на цитируемост в Scopus на миналогодишното ниво - 2. За разлика от него, общо средствата за наука във Висшето транспортно училище "Т. Каблешков" например са 297 000 лв., но пък вузът е успял да увеличи от 5 на 6 индекса си във въпросната база данни.


Няколко са направленията, в които българската наука е традиционно силна - химически науки, физически науки, медицина, биологически науки, инженерство.
Великотърновският университет дава общо 3.309 млн. лв. за научни изследвания, но пък е понижил индекса си от 5 на 4. За сравнение Аграрният университет в Пловдив е заделил едва 380 000 лв. за наука, но пък нивото му на цитируемост в Scopus е 11. МУ-Пловдив, въпреки понижението на средствата си за изследвания, успява да повиши цитируемостта си доста повече от МУ-Варна, при който има увеличение на това перо. Минногеоложкият университет изпреварва по цитируемост например Русенския университет, въпреки че ръководството му е разпределило по-малко средства за наука - 1.043 млн. лв., при 1.926 млн. лв. за вуза в Русе.
За съжаление, немалко са и университетите, които продължават да заделят символични суми за наука. Сред тях са Висшето строително училище "Л. Каравелов" (16 000 лв. за година), Висшето училище по телекомуникации (25 000 лв.), МУ-Плевен (149 000 лв.), ТУ-Габрово (132 000 лв.) и др.
 
Снимка на три колони - Медицината е сред най-силните направления в българската наука, а МУ-София е безспорният лидер
 

Наука
 
Няколко са направленията, в които българската наука е традиционно силна - химически науки, физически науки, медицина, биологически науки, инженерство. Уви, във всички тях, без медицината, студентите се топят от година на година.
Студентите по физически науки например са намалели и в четирите университета, които предлагат това направление, като общият им брой се е свил от 784 на 652 души. Традиционно лидер в това направление по цитируемост в международните бази данни Scopus и Web of Science е Софийският университет - с индекси съответно 62 и 59. А разликата между него и останалите три университета е внушителна - цитиранията на СУ са около 7 пъти повече от Шуменския, Пловдивския и Югозападния университет. СУ "бие" конкурентите си и по отношение на броя статии в научни списания, документи, цитирани поне веднъж в международните бази данни, съотношение докторанти/студенти, размер на отпусканите стипендии и т.н. Само по един показател, свързан с науката - "участие на студентите в научноизследователска дейност" - най-голямото ни висше училище е изпреварено от два университета. Студентите от Шуменския университет, участвали поне в една научноизследователска дейност, проект, конференция, доклад и др., отбелязват огромен ръст - от 31% през 2016 г. на 61% през 2018 г., а в Пловдивския този дял е 41% за разлика от СУ, където процентът на студентите, участвали в научна дейност, намаляват от 38 на 17%.
Спадът на студентите по химически науки е от 954 на 874 души. В тази област отново най-добър в научната област е СУ. Индексът му на цитируемост в международните бази данни е 29 за Scopus и 27 в Web of Science, докато при останалите 4 вуза, които предлагат подобно обучение - Пловдивския, Бургаския "Ас. Златаров", Шуменския и Югозападния - този индекс е двойно по-нисък - под 13. С няколко обиколки напред СУ води и по отношение на съотношението докторанти към студенти, показващо способностите на висшето училище да мотивира студентите си да се развиват в научната дейност, както и при отпусканите стипендии за обучаваните младежи.


В областта на медицината студентите навсякъде се увеличават - от 9970 на 10 885 души. Номер едно в това направление по повечето показатели, измерващи научната дейност, е Медицинският университет - София. Индексът му на цитируемост в Scopus е 39, а в Web of Science - 47, докато разликата с втория по тези показатели - СУ, е почти двойна.
И отново по участие на студенти в научна дейност висшето училище отстъпва на Шуменския университет и ЮЗУ, при които делът на занимавалите се с научна дейност е 53%, на Университет "Ас. Златаров" - 51, на Пловдивския университет - 41%. Софийският е на "опашката" - с 40% студенти, участвали в научни дейности. Картината е идентична и по отношение на науката, правена в направление биологически науки.
В областта на медицината студентите навсякъде се увеличават - от 9970 на 10 885 души. Номер едно в това направление по повечето показатели, измерващи научната дейност, е Медицинският университет - София. Индексът му на цитируемост в Scopus е 39, а в Web of Science - 47, докато разликата с втория по тези показатели - СУ, е почти двойна. По отношение на средния брой цитирания на документи в Scopus обаче МУ-Варна поднася изненада - негови статии са цитирани 36 пъти (от 22 през 2017 г.), докато при всички останали вузове, предлагащи обучение по медицина, този брой е под 6. Тракийският университет пък излиза на челно място в 2 класации - със съотношение на студенти към докторанти (10) той изпреварва МУ-София (7.6) и МУ-Варна (7.1), а по студенти, участвали в научни дейности - 71% - е с едни гърди пред МУ-Варна (61%) и СУ (59%). МУ-София води по размер на студентските стипендии - 212 лв., следван от СУ - 203 лв., тракийския университет - 165 лв., МУ-Пловдив - 135 лв., МУ-Плевен - 107 лв. и МУ-Варна - 95 лв.
В областта на общото инженерство и електротехниката най-силни в научно отношение (по индекс на цитируемост в Scopus) остава ХТМУ, следван от Техническия университет - София. По психология на челните места са частният Нов български университет и СУ, по математика и биотехнологии - СУ, а по животновъдство и растениевъдство - Тракийският университет.

Източник на новината: Вестник Сега

Архив на новините
Въведете дума или изречение за търсене :
Резултати от търсенето в секция 'Новини' : 342
Дата Заглавие Видяна