ЧЕРНО-БЯЛО

ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ

МФ,ФДМ,ФФ и ФОЗ окончателен график юнска сесия - МБК

Заповед на ректора на МУ-София във връзка с дистанционното обучение

Уебинар "Уникондилно колянно ендопротезиране"

Награди „Питагор“ 2020 г. за съществен принос на български учени и научни колективи за развитието на науката в периода 2017-2019 г

Заповед на ректора на МУ-София във връзка с откриване на почивния сезон лято 2020г.

Преглед на всички новини

• ВАЖНИ ВРЪЗКИ
• Медицински университет
• Дистанционно обучение
• Медицинска библиотека
• 100 години МФ - София
• Банкова сметка
• Административни форми и услуги
• МУ-София Интегрирана информационна система
• Графици на учебни занятия и изпитни сесии
• Свободноизбираеми курсове
• Публикации в медиите
• Развитие на академичния състав
• Правилник за условията и реда за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности в МУ-София
• Правилник за устройството и дейността на МУ-София
• Правилник за подготовка и провеждане на учебната 2019/2020
• Кандидатстудентска кампания
• Каталог на образователните цели
• Автоматичен генератор на тестове
• Вестник Български лекар
• Форум Медикус

(затвaряне)

История

21-11-2018

 

Катедрата по вътрешни болести води началото си от клиниките по факултетска терапия (Първа вътрешна клиника) и по болнична терапия на вътрешните болести (Трета вътрешна клиника), създадени съответно от големите български интернисти проф. д-р Васил Моллов и проф. д-р Владимир Алексиев. Тези две клиники изиграват важна роля в развитието на класическата и диференциалната диагноза. Те утвърждават вътрешната медицина като основна единица в системата на обучение на лекарите в България.

Първи ръководители на Катедрата по вътрешни болести са били проф. д-р Васил Моллов (1918-1938), проф. д-р Константин Чилов (1940-1955), и проф.д-р Михаил Рашев (1956-1972).

Проф. д-р Васил Димитров Моллов (1875-1938) е роден в Москва и завършва медицина във Виена през 1898 г. Той е началник на вътрешното отделение в Александровска болница от 1908 до 1938 г. Той е един от основателите, а впоследствие и ръководител на Катедрата по вътрешни болести в новосформирания към Софийския университет Медицински факултет(1918-1938), декан на същия факултет и ректор на Софийския университет. Проф. В. Моллов има значителни научни приноси в областта на вътрешните болести, патофизиологията, клиничната лаборатория, проучванията на промените в имунната система при различни заболявания. В основата на неговите успехи стоят задълбочените му медицински познания, изключителната му работоспособност, скромност, самокритичност, дарбата на лекар диагностик и терапевт. С присъщия му организационен опит и талант той издига високо авторитета на Катедрата по вътрешни болести. Проф. Моллов познава своите студенти лично, поддържа контакти с тях след завършването им у нас и в чужбина, има лични стипендианти. Неговите асистенти и ученици стават ръководители на вътрешните отделения на най-големите болници у нас. Всички тези качества на проф. д-р Моллов го правят пример за лекар,учен, учител и ръководител.

Проф. д-р Константин Николов Чилов (1898-1955) завършва медицина във Виена през 1925 г. Той е временен (1940-1945) и редовен ръководител (1946-1955) на Катедра по вътрешни болести; избиран е за член-кореспондент на БАН, за завеждащ Секция по вътрешни болести в Института за обществена медицина и хигиена при БАН (1948-1955) и за заместник директор на същия институт (1948-1950). Проф. К. Чилов има над 250 научни публикации, а написаните от него ръководства по вътрешни болести и клинична лаборатория дълги години са настолни учебни помагала в подготовката на студенти и специализиращи лекари.

Проф. д-р Михаил Костадинов Рашев е роден през 1907 г. Завършва медицина в Париж през 1932 г. Последователно ръководи Катедрата по вътрешни болести при ВМИ – Пловдив, Катедрата по вътрешни болести и физиотерапия при МФ – София (1956-1972), декан на МФ Пловдив (1948-1949) и е ректор на ВМИ– София (1960-1964). Проф. М. Рашев работи по проблемите на атеросклерозата и сърдечната патология. Той е член на Дружеството на френските кардиолози, на Международната асоциация на терапевтите и нейното ръководство, и председател на Научното дружество по вътрешни болести в България (1944-1970).

Проф.д-р Алекси Романов Пухлев (1905-1975) завършва медицина в София и специализира в Германия. Той е ръководител на Катедрата по факултетска терапия на вътрешните болести (1949-1975), ректор на ВМИ – София (1958-1960), член-кореспондент и редовен член на БАН, ръководител на Групата за изучаване на хипертонията при БАН, член на Научния медицински съвет при МНЗ (вкл. и негов председател), представител на България в Експертната комисия по сърдечно-съдови заболявания при СЗО, председател на Проблемната комисия по ендемична нефропатия, един от основателите и първи председател на Съюза на научните медицински дружества в България. За ръководители на Катедрата по вътрешни болести последователно са избирани и проф. д-р Атанас Малеев, проф. д-р Александър Попов, проф. д-р Асен Цанев, проф. д-р Иван Груев, проф. д-р Анна Еленкова, проф. д-р Захарий Кръстев, проф. д-р Людмила Матева, проф. д-р Здравко Каменов.

Развитието на медицинската наука довежда до обособяването на профилирани вътрешни клиники при Медицинския факултет. През 1972 г. с формирането на Медицинска академия болничната база на Катедрата по клиника на вътрешните болести се преустроява в Клиника по кардиология и Клиника по гастроентерология, а тази на Катедрата по факултетска терапия – в клиники по ендокринология и нефрология. Впоследствие Клиниката по нефрология е прехвърлена към Научния институт по нефрология, урология, хемодиализа и трансплантация, а на нейно място е организирана Клиника по хематология. През 1975 г. от тези четири клиники се основава Катедра по вътрешни болести, към която се включват и група от сътрудници по клинична фармакология, които две години по-късно преминават към Катедра по фармакология. След основаването на Катедрата по вътрешни болести тя влиза в състава на Научния институт по вътрешни болести и фармакология. Постепенно към катедрата се присъединяват редица тясно профилирани вътрешни клиники, с което общият им брой от края на 1992 г. нараства на осем: клиники по кардиология, нефрология, хематология, ендокринология (разположени на територията на Университетска болница „Александровска“) и клиники по гастроентерология, ревматология, клиника по вътрешните болести и терапия, и клиника по клинична фармакология и фармакотерапия (разположени на територията на Университетска болница „Св. Иван Рилски“).

Клиниката по кардиология е наследник и продължител на традициите на Клиниката по факултетска терапия. Първи ръководител на самостоятелната Клиника по кардиология е проф. Л. Томов. След това тя се ръководи от проф. Й. Белоев, проф. Ил. Томов, проф. А. Еленкова, проф. Ст. Денчев. Проф. Любомир Томов въвежда в страната комплексната Кардиологична клиника с интензивно отделение и развита функционална диагностика, което направление се доразвива от проф. Йонко Белоев. Проф. Илия Томов въвежда в България ехокардиографията и дава тласък на това направление в страната чрез обучение на много кадри. Проф Анна Еленкова въвжда комплексния и индивидуализиран подход в диагностиката и лечението на артериалната хипертония.

Клиниката по ендокринология е създадена през 1975 г. от проф. Александър Попов, който е и първи неин ръководител до 1981 г. Клиниката се обособява при разделянето на съществуващата дотогава Обща вътрешна клиника, в която са работили такива големи имена като професорите Чилов и Пухлев. От 1981 до 1989 г. клиниката се ръководи от проф. А. Цанев, от 1989 до 1992 г. – от проф. Н. Колебинов, от 1992 до 2002 г. – от проф. М. Протич, от 2002 до 2009 г. – от доц. Вл. Христов, а от 2009 г. ръководител на клиниката е проф. З. Каменов. В клиниката са работили ст.н.с. I cт. Е. Върбанов и доц. Г. Лазаров, в нея са получили своята специалност и ендокринолози, които се хабилитират по-късно и понастоящем ръководят клиники в други учебни заведения, пренасяйки ендокринологичната школа на Александровска болница (доц. М. Петкова, доц. К. Тодорова, доц. Ж. Бонева). В Клиниката по ендокринология са защитени 8 докторски (доц. Вл. Христов, доц. Г. Лазаров, д-р Фарзана, д-р Н. Петрунова, доц. М. Боянов, д-р Ж. Бонева, д-р Е. Харангозо, д-р А. Гатева) и 4 дисертации за доктор на медицинските науки (проф. Н. Колебинов, проф. М. Протич, проф. М. Боянов, проф. З. Каменов). Под ръководството на д-р П. Попиванов в клиниката се създава един от първите центрове по остеопороза унас. В началото се работи с едно-енергийна рентгенова абсорбциометрия, а по-късно започва работа и най-модерният за страната ни апарат за двойно-енергийна рентгенова абсорбциометрия.

Клиниката по хематология e част от състава на Катедрата по пропедевтика на вътрешните болести до 1975 г. Като самостоятелна клиника е обособена през 1975 г. в paмките на Научния институт по вътрешни болести от доц. Лилия Атанасова (1975-1985), която е и първия ръководител на клиниката. Ръководители на клиниката са били още доц. Лили Попова, доц. Петър Апостолов, доц. Радка Ушева. От 2007 г. ръководител на клиниката е доц. д-р Евгений Хаджиев, д.м. Първите асистенти в клиниката са д-р П. Апостолов, д-р Е. Неделчева, д-р Р. Ушева, д-р Б. Младенов, д-р Н. Удварева. През първите 10 години в клиниката се формират две основни звена – клинично и лабораторно. Лабораторията по цитохимия и хемостазеология е основана от ст.н.с. I cт. Виктория Генова.

Клиниката по нефрология е създадена през 1980 г. от проф. Атанас Малеев

като нефрологично отделение към Клиника по гастроентерология при Катедра по вътрешни болести в рамките на Научен институт по вътрешни болести, а е обособена като самостоятелна клиника през 1984 г. Традициите и духът на професионализъм и екипност обаче трябва да се търсят по-назад във времето: голяма част от преподавателите са изградени като клиницисти и преподаватели в Първа вътрешна клиника. Първият ръководител на Отделението по нефрология е проф. Николай Беловеждов (1980-1983). От 1983 до 1989 г. клиниката се ръководи от проф. Тончо Василев, впоследствие (1990-1995) – от проф. Иван Груев, а от 1995 г. до 2009 г. – от доц. Боряна Киперова. От 2009 г. и до сега ръководител на клиниката е доц. Борис Богов.

Клиниката по гастроентерология е основана през 1973 г. от акад. д-р Атанас Малеев, който е и първият й ръководител. Първоначално е била разположена на територията на Александровска болница, а от 1978 г. е в сградата на болницата на бул. „Акад. Ив. Гешов“ 15, понастоящем УМБАЛ „Св. Иван Рилски“. От 1985 до 2008 г. е ръководена от проф. д-р Захарий Кръстев, а от 2008 г. и понастоящем ръководител на клиниката е проф. д-р Людмила Матева.

Клиниката по ревматология е основана през 1975 г. с ръководител проф. д-р Тамара Пилософ и е включена в състава на Катедрата по пропедевтика на вътрешните болести. От 1988 г. е причислена към Катедрата по вътрешни болести на Медицински университет – София, а от 1993 г. административно е включена в състава на МБАЛ „Св. Ив. Рилски“. Ръководители на клиниката са проф. д-р В. Владимиров, проф. д-р К. Кънев, проф. д-р Й. Шейтанов, а понастоящем – проф. д-р Р. Рашков.

 

 

Клиниката по терапия на вътрешните болести, нефрология, диализа, клинична фармакология и фармакотерапия е създадена през 1986 г. с ръководител проф. Николай Беловеждов. Към нея е сформирана и лаборатория по фармакокинетика със завеждащ проф. Димитър Терзииванов. От 1994 до 2003 г. ръководител на клиниката е доц. Надежда Костова. Оформят се три отделения – „Нефрология“ с диспансер за имунни нефропатии и кардиологичен сектор, „Гастроентерология“ с ендокринологичен сектор и „Клинична фармакология и фармакокинетика“. От 2003 г. клиниката се ръководи от проф. Райна Робева.