(затвaряне)

История

15-04-2019

История - 2018 г.

 

Указ 21 на цар Фердинанд утвърждаващ закона за началото на медицинското образование в България, разкрива и Катедра по ортопедия и механотерапия към новосъздадения Медицински факултет.  За съжаление Академичният съвет на Софийския университет проваля кандидатурата за неин  ръководител на д-р Асен Петров (1862 - 1920), а така и функционирането й.  Историята с провалянето на хабилитацията се повтаря и при д-р Христо Тантилов (1871 - 1944).    Академичният съвет на Софийския университет не утвърждава и неговата кандидатура за ръководител на катедрата по ортопедия и механотерапия, въпреки че той е член на „факултетната комисия“ организирала създаването на факултета. Това обаче не намалява обществено-професионалната дейност на д-р Тантилов. Той остава началник на първото ортопедично отделение България, разкрито в софийската Александровска болница (1910), публикува статии с ортопедична проблематика, издава медицински списания, написва и отпечатва няколко труда по история на медицината, в т. ч. „Кратки исторически данни за ортопедията в България” (1943). Преподаването по ортопедия до края на Втората световна война остава в рамките на курса по „хирургическа клиника“, а ортопедичното отделение след няколко трансформации е закрито „по бюджетни причини”.

През 1947 г. към катедрата по пропедевтична хирургия на Медицинския факултет, във ВМИ се разкрива първата в България клиника по ортопедия и травматология. Неин ръководител е завърналият се след специализация при проф. Putti в Института по ортопедия и травматология в Болоня (един от най-авторитетните центрове по специалността в Европа) и бъдещ професор и член-кореспондент на Българската академия на науките - доцент Бойчо Бойчев. Той е първият в страната хабилитиран преподавател по специалността. Клиниката се разраства и утвърждава бързо и на основата й през 1950 г. при формирането на ИСУЛ се открива и първата самостоятелна катедрата по ортопедия и травматология с ръководител избрания вече за професор Б. Бойчев. Той  остава начело на катедрата до  1968 г.

Чл .кор. проф. д-р Бойчо Бойчев, ръководител на катедрата 1950-1968 г.  е роден през 1902 г. в гр. Лом, където завършва гимназия. Медицина записва и следва в София. Става член на редакционната колегия на първото в света студентско медицинско списание “Премедикус”. След 5-тата година от следването си се прехвърля в Италия, където завършва медицинското си образование. След завръщането си в България д-р Бойчев работи като общински лекар в гр. Лом в продължение на 2 години. По това време написва и публикува статията “Работническите заболявания”. Постъпва в клиниката по хирургична пропедевтика на проф. Параскев Стоянов. Придобива специалност по хирургия и става редовен асистент. От тогава датира увлечението му по ортопедията и травматологията. Тогава излизат и първите му публикации в тази област: “Върху един нов оригинален метод за пластика на бузата”, “Върху контрактурата на Фолкман” и др. Проф. П. Стоянов оценява високо насочеността на д-р Б. Бойчев, поощрява го и изпраща на специализация в Болоня. Тук той написва статията  “Хирургичното лечение на хабитуалното изкълчване на капачето”, в която лансира нов оригинален лечебен метод, цитиран многократно след това в чуждестранната ортопедична литература.

За частен доцент е избран през 1945 г., а за редовен доцент през 1946 г. За редовен професор е избран през 1949 г.

Благодарение на своята енергия, мотивация и целенасоченост проф. Б. Бойчев подготвя в новосвормираната ни катедра - 6 кандидати на медицинските науки и хабилитира 4 доценти. С това започва успешно да изгражда лечебно-преподавателско-изследователски колектив на своя ортопедо-травматологична школа. Постепенно се появяват десетки нови публикации, в които се описват повече от 20 оригинални оперативни методи и приноси. Сред неговите лични приноси особено значение имат предложените оперативни методи за лечение на изкълчването на капачето, за хабитуално изкълчване на рамото, за лечение на halux valgus, тунелизиращата артродеза, удължаващата артродеза на коляното, широката резекция на коляното при тумори и др. Извън това проф. Бойчев издава два учебника – по ортопедия и травматология за студенти, който претърпява 4 издания, и по оперативна ортопедия и травматология – за специалисти, който претърпява 2 издания на български и едно на руски език. Последната книга намира добър прием и получава висока оценка в чужбина, особено в СССР. Излиза от печат и книгата му „Костни тумори”. Той е автор и на четири монографии. Не е излишно да подчертаем, че за написването на най-крупното си произведение “Оперативна ортопедия и травматология” проф. Бойчев привлича за съавтори двамата си доценти Б. Конфорти и К. Чоканов, с което въвежда в дълбините на научната дейност своите млади ученици.

Авторитетът на проф. Бойчев надхвърля границите на България и неговото име става известно в много страни в чужбина. Той става член на Международното ортопедично дружество,  член на Централното ръководство на Българското хирургично дружество, основател и първи Председател на „Научно дружество на ортопедите и травматолозите - БОТА” (1956 г.). Проф. Б. Бойчев е почетен член на научно ортопедично-травматологичните дружества на СССР, Полша, Унгария, Италия и Чехия. Той утвърждава своя научен авторитет и с редица доклади, които изнася на международни конгреси в СССР, Унгария, Полша, Чехословакия, Амстердам, Рим, Болоня, Флоренция, Мюнхен, Лайпциг и др. Проф. Бойчев  е бил главен редактор на българското списание “Хирургия”, член на редакционния съвет на съветското списание “Ортопедия, травматология и протезирование”, член на редакционната колегия на “Beiträge zur Orthopädie und Traumatologie” и на международното списание “Excerpta medica”.

В началото на 1961 г. е избран за член-кореспондент на Българската академия на науките. Избран е за заслужил деятел на науката (1967) и народен лекар (1970).

Чл. кор. Проф. Б. Бойчев умира на 13 декември 1971. Днес неговото име носи Университетската болница по ортопедия и травматология в София.

При сформиране на катедрата за асистенти са привлечени част от сътрудниците на клиниката при Медицинския факултет (Б. Конфорти, К. Чоканов, Р. Иванов) и новоназначените асистенти Я. Холевич, А. Данов, М. Пастърмаджиева. В катедрата са разкрити и първите клинични ординатури заети от новозавършилите лекари д-р Е. Панева, д-р Г. Каймакчиев, д-р А, Добрев и д-р Вл. Божков. Впоследствие на функционален принцип са привлечени преподаватели от травматологичната секция на Института за бърза помощ „Пирогов“ (Ив. Копчев, Ил. Икономов) и от Института по възстановителна хирургия и протезиране (Г. Павлов, Ив. Илиев). По-голяма част от изброените до тук Бойчеви асистенти достигат до професорски звания: проф. Г. Балчев, проф. Б. Конфорти, проф. К. Чоканов, проф. Я. Холевич, проф. Панева-Холевич, проф. Р. Иванов, Чл. кор. проф. Ал. Герчев, проф. Ив. Андреев, проф. Н. Игнатов, проф. Карчинов, проф. Иван Илиев, проф. Б. Владимиров.

През 1968 г за ръководител на Катедрата по ортопедия и травматология и избран проф. Янаки Холевич.

Проф. д-р Янаки Холевич дмн, ръководител на катедрата 1968-1973 г. е роден на 17 май 1915 г. в с. Цар Борис, сега с. Септемврийци, община Каварна, област Добрич. Потомък е на известния в Добруджа от 1830 г. и произхождащ от Котел род Холевич. Завършва медицина в Софийския университет през 1942 г. От 1944 г. е хирург в болницата „Червен кръст”, сега Многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина „Н. И. Пирогов“, където създава и ръководи (1948 – 1951) първото в България отделение по спешна хирургия и травматология. Проф. Холевич ръководи болница по време на войната в Корея (1952 -1954) След завръщането си и до 1963 г. е Старши научен сътрудник втора степен и директор на Института за възстановителна хирургия и протезиране. В края на този период е избран за доцент, а през 1967 г.  за професор и ръководител на Катедрата по ортопедия и травматология в ИСУЛ. При създаването на Медицинската Академия през 1973 г. е назначен за директор на Научния институт по ортопедия и травматология до 1979 г. След това до 1984 г. ръководи Катедра по ортопедия и травматология при Института за лечение на чужди граждани.

Проф Холевич е Заместник-ректор на ИСУЛ (1966 – 1967) и Декан на Медицинския факултет в София (1972 – 1973). Публикувал е повече от 150 научни статии, 8 учебника и монографии. През 1957 г. защитава кандидатска, а през 1967 г. – докторска дисертация.

Проф. Холевич поставя основите на хирургията на ръката в България и я издига до световно равнище. Развива също така хирургията на тазобедрената става, разработва съвременните въпроси на тоталното ендопротезиране, металната остеосинтеза с плаки, интрамедуларната остеосинтеза с разширяване на костномозъчния канал, приложението на външните фиксатори и др. Оригинални и със световно признание са прилаганите от него методи за компресивна артродеза на тазобедрената става, очувствяване на палеца, несвободна кожна пластика, мускулна транспозиция при парализа на н. перонеус, тенодеза на ходилото, транспозиция на м. тензор фасцие лата на съдово-нервно краче, варизираща и деротативна остеотомия с камичка и компресивна кама, формиране на пръсти с кожна и костна пластика, транспозиция на раменните мускули при акушерска парализа, техника за операция на Крюкенберг, техника при болестта на Маделунг, специална плака за операцията на Имхойзер и др. Актуални и днес са фундаментални трудове по специалността, издадени под редакцията на проф. Холевич –„ Хирургия на ръката“ (1968, с колектив), „Клинична ортопедия“ (1975, с колектив) и „Бойчева оперативна ортопедия и травматология“ (2 тома, 1983–1988, с колектив).

Проф. Янаки Холевич получава високо обществено-професионално признание чрез избирането му за председател на Дружеството на ортопедите и травматолозите в България, за редактор на сп. „Ортопедия и травматология”, за съредактор на руското и френското ортопедични издания. Отличен преподавател, той подготвя много свои ученици, заели по-късно отговорни ръководни постове в ортопедичните звена в Медицинския университет в София и цялата страна. Под негово ръководство са защитени множество дисертации. В резултат на всичко това идват и високите държавни награди като „ Заслужил деятел на науката” и „Герой на социалистическия труд”. Умира през 2007 г.

През 1973 г. с правителствено решение се създава Медицинска академия, в чийто състав влиза Институтът по ортопедия и травматология (НИОТ). В него се обединяват клиниката по ортопедия и травматология на Медицински факултет, катедрата по ортопедия и травматология на ИСУЛ и Институтът по възстановителна хирургия, рехабилитация и протезиране. В структурата на този институт са включени две катедри (по ортопедия и травматология и по възстановителна хирургия и протезиране), както и няколко секции и клинични звена. Ръководители на НИОТ при МА последователно са проф. Я. Холевич, Чл. кор проф. А. Герчев (до 1985 г.), проф. Ив. Матев (до 1988 г.), проф. Д. Джеров (до 1991 г), проф. Б. Владимиров (до 1992 г.).

След възстановяването на Медицинския факултет през 1991 г. за ръководител на възстановената катедра по ортопедия и травматология е избран проф. Д. Джеров.

Проф. д-р Димитър Джеров дмн, ръководител на катедрата 1991-2000 г. е роден през 1934 г. в София. Висшето си медицинско образование получава във ВМИ – София от 1951 до 1958 г. Професионалното му развитие започва през 1958 г., като хирург в Районна болница - Берковица. Академичната му кариера започва през 1959 г., след спечелен конкурс за асистент в катедрата по анатомия и хистология при ВМИ – София. По-късно става хоноруван преподавател в Медицинския колеж за сестри, рехабилитатори и акушерки в София. Известно време е хоноруван преподавател по анатомия и физиология в СУ „Св. Кл. Охридски”. От 1974 до 1980 г. е научен сътрудник в лабораторията по биомеханика към Научния институт по ортопедия и травматология и Втора ортопедична клиника на Медицинската академия. От 1980 до 1987 г. е ръководител на клиниката по ортопедия и травматология към института за лечение на чуждестранни граждани в София. През 1987 г. е назначен за ръководител на клиниката по обща ортопедия и ендопротезиране при Университетската болница по ортопедия и травматология в София и като такъв работи до 2008 г.

От 1989 до 1991 г. е директор на Научния институт по ортопедия и травматология при Медицинската академия и  член на АС на МА. От 1991 г. оглавява катедрата по ортопедия и травматология при Медицинския факултет в София, която ръководи до 2000 г. През 1991 г. е избран и за член и председател на Академичния съвет на Медицинския университет – София. Като председател на АС работи два мандата (8 години). На него се възлага трудната задача да реформира старата Медицинска академия и да я превърне в съвременен Медицински университет.

Избиран е два мандата за   Ректор на МУ – София (1991 - 2002). Проф. Д. Джеров е работил и като член на специализиран научен съвет, председател на Централната етична комисия към БЛС, член на Националната агенция за оценяване и акредитация и председател на научна комисия при ВАК.           

Както преподавателската така и изследователската работа на проф. Джеров се определят от неговите три специалности: Хирургия (1965), анатомия и хистология (1973) и ортопедия и травматология (1978). Научната му продукция обхваща поне три области на медицинските знания: антропология, експериментална морфология, ортопедия и травматология (по-специално метална остеосинтеза, биомеханика на опорно-двигателния апарат и ендопротезиране на големите стави). Научните публикации и съобщения на проф. Джеров надхвърлят 200. ИНРА му признава 2 рационализации, 1 изобретение – съавтор е на Откритие № 2 на Република България. Издава му и 2 авторски свидетелства. Автор или съавтор е на 4 учебника. Бил е главен редактор на сп. „Ортопедия и травматология”, на „Acta medica Bulgarica” и „Tribuna medica”, на „Медицински преглед” ( 1990 до 2000 г.)

Внушителни са и следните обществено-професионални членства и изяви на проф. Д. Джеров: Съюза на учените в България, БОТА, БЛС, СНМД, Международното дружество на ортопедите и травматолозите (SICOT), Международната Академия за култура и научно развитие в Германия, Световната Академия за медицина „Алберт Швайцер”. Бил е заместник-председател на БЧК. За тази своя мащабна дейност е получавал награди и признания - Златен медал за технически постижения от Комитета за наука, техническо развитие и висше образование; Почетен медал на СУБ; Почетен медал на Медицинския факултет - София; Голямата награда „Ескулап” на Медицинския университет – София; Doctor Honoris Causa на Полската медицинска академия (1998) и др.

От 2003 г. Катедрата е базирана в три столични университетски болници – УСБАЛО „Проф. Бойчо Бойчев” , УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ”, и УМБАЛ „Св. Ана”. До 2001 г. в състава й влиза и клиниката по спортна травматология с ръководител проф. Д. Шойлев, базирана в спортния комплекс „Диана”. През 2004 г. начело на катедрата застава проф. П. Тивчев.

Проф. д-р Петър Тивчев дмн, ръководител на катедрата 2000-2004 г. е роден на 15 ноември 1945 г. в София. Медицина завършва през 1969 г. , след което работи две години като хирург в районната болница - Луковит. От 1972 до 1979 г. е асистент в НИОТ на МА София. Специалност по ортопедия придобива през 1975 г. От 1979 до 1989 г. ръководи клиниката по ортопедия и травматология при ВМИ - Стара Загора. След 1989 г. се завръща в София като заместник директор на Центъра по спешна травматология при МУ- София,  а от  1991 г. до 2008 г. е ръководител на клиниката по ортопедия и травматология в УМБАЛ „Царица Йоанна –ИСУЛ“.

Двете му хабилитации са за доцент през 1986 г. и за професор през 1999 г.

От 2000 до 2004 г. е ръководител на катедрата по ортопедия и травматология на Медицинския факултет. През същият период е и бил и Зам. декан на факултета. Бил е Председател на Научен съвет по хирургически заболявания (2007-2010).

Научно-професионалните интереси на проф. Тивчев обхващат хирургия на тазобедрената става, остеонекрози и реваскуларизации,  ендопротезиране и др. Кандидатска дисертация  на проф. Тивчев  на тема „Оперативно лечение на болестта на Perthes” е защитена през 1984 г., а тази  за „доктор на медицинските науки” - „Болест на Perthes – диагностика и лечение” е  представена и защитена през 1997 г. Той е автор и съавтор  на два учебника и 8 монографии.  Монографиите (в колектив) – „Фрактурите“ (1996), „Фрактури при децата“ (2001), „Артропластика на тазобедрената става“  (2014) и „Хирургия на тазобедрената става“ (2016) са едни от най-съвременните научни издания в България. Общият брой на научните публикации на проф. Тивчев е над 250.

Като преподавател проф. Тивчев е водил  семинарни занятия със студенти (1972 – 1979), лекционни курсове пред студенти (1979 – 2004) и пред специализанти по ортопедия и травматология (1989 – 2004). Ръководил е на над 35 специализанти. Под негово ръководство за защитени над 10 докторски дисертации. От неговите сътрудници  от ВМИ Ст. Загора и МУ – София ,  1 е хабилитиран за професор , а 5 за доценти.

 Проф. Тивчев е бил Президент на БОТА 2004 – 2008 г., Член на редица организации -  SICOT,  EFFORT  AASKH , EPOS,   Председател на Етична Комисия към БОТА (до 2016 г.), Президент на АO Alumni Bg  1996-2009 г., Член на Висшия медицински съвет 1997-2000 г., Член на Редакционните колегии на сп. „Ортопедия и травматология“, сп. „Кинезитерапия“,  сп. „Остеопороза“,  сп. „ Rp/Ортопедия“.

Проф. Петър Тивчев е Носител на почетния знак на Медицински факултет (2002г.) и на  почетен знак на Медицински Университет „ SIGNUM LAUDIS” (2005 г).

От 2004 г в продължение на два мандата Катедрата се ръководи от доц. Н. Милев.

Доцент д-р Николай Милев дм, ръководител на катедрата 2004-2012 г.,  е роден на 2 септември 1948 г. в София, където завършва и немска езикова гимназия. През 1975 г. се дипломира като лекар в МА София. Започва работа като Научен сътрудник по ортопедия и травматология в клиника по ендопротезиране,  гр. Етрополе (1978 -1980 ). От 1980 г. до 1985 г. е Научен сътрудник по ортопедия и травматология в клиника долен крайник, ИСУЛ. След едногодишна специализация при проф. Шлегел в ортопедична клиника Есен, Германия се завръща като Научен сътрудник по ортопедия и травматология в клиника долен крайник в НИОТ, настояща УСБАЛО „Проф. Б. Бойчев“. Доц. Милев работи в тази клиника до пенсионирането си  през 2013 г., като от 2008 г е бил  ръководител на клиниката.

Доц. Милев е „кандидат на науките“ от 1988 г. и доцент от 1991 г. Освен два мандата ръководител на катедрата по ортопедия и травматология (2014 – 2012 г.) , доц. Милев е бил и Председател на комисия за признаване специалност по ортопедия   и травматология към МЗ (2004 -2013 г.); Председател на софийското  научно дружество по ортопедия и травматология ; Председател на комисия  за лечение на ортопедо-травматологични болни в чужбина към МЗ (2009- 2012 ); Национален консултант по ортопедия  и травматология при МЗ и др.

Доц. Милев е един от водещите специалисти в страната в областта на ставното ендопротезиране. Има над 110 научни публикации, 3 изобретения и 11 рационализации. Членува в престижни организации БОТА, EFFORT,  SICOT .и др.

По настоящем катедрата е базирана в клиниките на университетските болници УСБАЛО „Проф.Б. Бойчев“, УМБАЛ „Царица Йоанна –ИСУЛ“ и УМБАЛ „Св Анна“. В съставът на катедрата са трима професори – проф. Е.Медникаров дм, проф.П.Кинов дмн и проф. Хр.Георгиев дмн, трима доценти – доц. А. Андреев дм, доц Б. Матев дм и доц. Л. Цветанов дм., пет гл.асистента – д.р В. Алексиев дм, д-р Б.Христов дм, д.р Н.Димитров дм, д-р Б.Антонов дм и д-р П.П.Танчев дм. и единадесет асистента. От всички преподаватели 9 са защитили дисертации за научна и образователна степен “Доктор” по медицина, двама  са „Доктор на медицинските науки“, всички са със специалност по “Ортопедия и травматология”. Ръководител на катедрата от 2012 г. е проф. Хр. Георгиев.

Професор д-р Христо Георгиев дмн, ръководител на катедрата от 2012 г. е роден на 7 декември 1962 г. в София. Завършва медицина в МА София през 1988 г. Две години работи като хирург в ОБ Ихтиман. От началото на 1990 г. е асистент , ст.асистент, гл. асистент и хабилитиран преподавател в катедрата към клиника по детска ортопедия на УСБАЛО „Проф. Б. Бойчев“. От 2008 г. проф. Георгиев е началник на същата клиника, сменяйки своя учител проф. Б. Владимиров. Избран е за доцент от ВАК през 2008 г. и за професор през 2016 г. Има защитена дисертация за образователна и научна степен „доктор“ от 2004 г. и за научна степен „доктор на науките“ от 2015 г. От 2012 г, втори мандат е ръководител на катедрата.

Проф. Георгиев има над 100 научни публикации, над 15 участия в монографии и учебници, десетки участия в международни конгреси и др. Научните интереси на проф. Георгиев са в областта на детската ортопедия, като той е един от водещите специалисти в България в патологията на детската тазобедрена става. Научен ръководител е на четири докторанта по докторска програма “Ортопедия и травматология“ и над 10 специализанта. Той е Председател на комисия за признаване специалност по ортопедия   и травматология към МЗ от 2013 г.

От основаването й и по настоящем в катедрата по ортопедия и травматология към Медицинския факултет се осъществява учебно-преподавателска, лечебна и научноизследователска дейност в областта на специалността ни.

 Главни направления в научната дейност са реконструктивната хирургия на опорно-двигателния апарат, микрохирургията в ортопедията и травматологията, металната остеосинтеза, артроскопията, ендопротезирането на ставите, дегенеративните ставни заболявания, вродените аномалии на опорно-двигателния апарат у децата, деформацията на гръбначния стълб и гръдния кош, онкоортопедията. Постиженията на родната ортопедия са основно свързани с катедрата към МФ и трудно могат да се изброят в един очерк.

В оперативната техника на реконструктивната хирургия на тазобедрената става са внесени много оригинални приноси, свързани с имената на Б. Бойчев, Я. Холевич, Г. Балчев, К. Чоканов, Б. Комфорти, Р. Иванов, Ив. Илиев, Д. Джеров, Б. Владимиров, Н. Милев, П. Тивчев и  П. Кинов.

През 1970 г. за пръв път у нас Я. Холевич имплантира тотална тазобедрена ендопротеза тип „Мак Кий-Ферар“. Това е само началото на едно бурно развитие на ендопротезирането – нов етап в реконструктивната хирургия на тазобедрената става. Значителни приноси в развитието и внедряването на този оперативен метод освен Я, Холевич имат Г. Балчев, Ал. Герчев, Р. Иванов, Ив. Андреев, Д. Джеров, Б. Владимиров, Н, Милев, К. Кожухаров, П. Тивчев, П.Кинов. Чл. кор. проф. А. Герчев е авторът на първите български тазобедрени ендопротези на тазобедрената става „Етропал“.

Направени са ценни приноси в хирургията на коленната става при лечението на костните тумори (Б. Бойчев, Ив. Андреев, Ил. Икономов), на туберкулозата (Г. Балчев), на гонартрозата, включително ендопротезирането (Д. Джеров, А.Андреев), на реконструктивната хирургия при мекотъканните увреждания (Д. Шойлев, А.Андреев). Хирургията на ходилото се разработва от Б. Бойчев, Ал. Герчев, Я. Холевич, Е. Панева, Г. Каймакчиев, А, Добрев, Д. Пирьов, Ив. Джонов, Хр. Кацаров, Р. Кехайов.

Външните фиксатори намират широко приложение в ежедневната практика на катедрата. Оперативни техники на Ив. Матев, Е. Панева, Е. Янков, Е. Медникаров са отразени в редица научни разработки..  Проф. Медникаров въвежда в България хирургията на растежната плочка и трансепифизарното удължаване.

Значителни са приносите на нашите специалисти в областта на хирургията на горния крайник, свързани с имената на Я. Холевич, Ив. Матев, Е. Панева, Б. Попова, Е. Янков, Пл. Цеков. Във възстановителната хирургия на горния крайник са създадени много нови методи за лечение на хабитуалната луксация на раменната става (Б. Бойчев, Я. Холевич и Е. Панева) и на родовата парализа (Я. Холевич). Оригинални са оперативната техника на Б. Бойчев за лечение на застаряла фрактура на Монтеджиа, методите на Я. Холевич за очувствяване на палеца, кожнокостната реконструкция на палеца с използване на две съседни ламба (Я. Холевич), техниката на кинематизация на костите на предмишницата след ампутация (Я. Холевич), дистракционният метод на Ив. Матев за възстановяване на ампутиран палец, техниката на Ив. Матев за спастичния „палец в длан“, за възстановяване на опозицията на палеца при трайни увреждания на срединния нерв (Ив. Матев, Е. Панева), за възстановяването на „грифа” на пръстите при трайна ниска парализа на лакътния нерв (Ив. Матев), за оперативното лечение на хабитуалното изкълчване на карпометакарпалната става на палеца (Е. Панева), техниката за възстановяване на травматични увреждания на дорзалната разтеглица на ръката (Е. Панева, Ив. Матев), удължаването на раменната кост при вродена варусна деформация на раменната кост (Е. Панева, Е. Янков, Ив. Матев), методът за възстановяване на хипопластичен палец (Е. Панева, Е. Янков), използването на дълъг сухожилен присадък при възстановяване на флексорите на пръстите (Ив. Матев), двуетапнната сухожилна пластика при увреждания на флексорните сухожилия на ръката (Е. Панева), двуосновното островно ламбо за възстановяване на сетивността на палеца (Е. Панева), мускулни транспозиции за възстановяване опозицията на палеца (Б.Христов) и много други. В края на ХХ век бърз напредък бележи микрохирургията на опорно двигателния апарат (Б.Попова). Върху ендопротезирането на лакътната става работят Е. Панева, Е. Янков, Р. Добрев и Я. Холевич, които създават и внедряват в практиката еднополюсна протеза от високоплътен полиетилен. В последните десет години са внедрени в практиката нови техники при раменната артроскопия (Н. Димитров), методи за лечение на карпалната нестабилност и др. За първи път в България бе защитена и дисертация на тема „Раменно ендопротезиране“ (К.Кайкчиян).

Редица са приносите на членове на катедрата работили в годините в областта на детската ортопедия – проф. И. Илиев, проф. Я. Холевич, чл.кор.проф. А. Герчев, проф. Б. Владимиров, проф. П.Тивчев, проф.Медникаров, проф.Георгиев, д-р В.Алексиев, д-р Р.Кехайов. Въведени са нови методи за оперативно лечение при дисплазична и нестабилна тазобедрена става, адолесцентната епифизиолиза, кривите ходила, изравняване на дължината на крайниците и много други. Проф. Владимиров разработва свои методи на тройна остеотомия на таза и субкапитална остеотомия.  Проф Е. Медникаров, въвежда за първи път в България ехографското изследване на тазобедрената става при новородени. Проф. Георгиев и д-р Кехайов въвеждат за първи път в България и едни от малкото в Европа хирургична дислокация на тазобедрената става при подрастващи и вътреставните остеотомии на бедрената глава при деца.

През 1961 г. чл. кор. проф. Б. Бойчев създава към медицинското отделение на БАН „Група за изучаване проблема костни тумори“. Впоследствие тази група прераства в Клиника за костни тумори към Университетската болница по ортопедия и травматология, оглавявана от проф. Иван Андреев. Същият издигна нивото на научната и хирургична дейност в областта на костните тумори в клиниката, поставяйки я до тези в развитите страни в Европа. Проф. Ив. Андреев ръководи тази клиника до 1991 г. Той е автор на уникални монографии, отнасящи се до костните присаждания в реконструктивната туморна хирургия, костните метастази и др. Монографията „Тумори на костите“ служи като настолен дневник за всеки ортопед-хирург занимаващ се с тази патология. От 1991 г. до 2009 г. началник на клиниката по костна патология е проф. д-р Т. Соколов, ученик на проф. Андреев. По настоящем клиниката се ръководи от д-р К. Патриков.

В областта на спиналната хирургия доц. Г. Павлов, доц. Г. Каймакчиев и  проф. П. Танчев въвеждат редица техники за лечение на сколиози, кифози, спондилолистези, спондилити с различен произход, дискови хернии, вродени аномалии на гръбначния стълб. Особено ценни за практиката са разработките на проф. Л. Стоков при лечението на деформации на предната гръдна стена (хлътнали и птичи гърди).

В съавторство, преподавателите от катедрата Р. Добрев, Д. Джеров и В. Манова през 1992 г. регистрират откритие на научно явление – „Опорно костно мускулно взаимодействие“ със съществено значение за биомеханиката и ендопротезирането.

Израз на постигнатите научни успехи са няколко десетки успешно защитени дисертации от преподаватели на катедрата за придобиване на образователна и научна степен „доктор“. Петнадесет са и защитените труда за получаване на научна степен „Доктор на науките“:

Андреев Ив. - Диференциална диагноза на костните тумори (1984).

Владимиров Б.- Електростимулиране на костната регенерация (1982).

Георгиев Хр. - Нарушения на проксималната бедрена физа. (2015).

Герчев Ал. - Практическо-научна разработка върху ендопротезирането на тазобедрената става с комплексната двуполюсна ендопротеза „Етропал-ДМП-Герчев (1978).

Джеров Д. - Атипично ендопротезиране на тазобедрената става (1986).

Иванов Р. - Вроденото изкълчване на тазобедрената става и неговото ранно лечение (1974)

Икономов Ил. - Приноси към оперативната ортопедия и травматология (1982).

Илиев Ив. - Оперативна корекция на остатъчните деформитети на тазобедрената става след консервативно лечение на вроденото изкълчване (1978).

Кинов Пл. - Ревизионно ендопротезиране на тазобедрената става. (2014).

Кожухаров К. - Първично ендопротезиране при фрактури на бедрената шийка (1986).

Матев Ив. - Възстановяване палеца на ръката (1977).

Панева-Холевич Ел. - Принос към проблема за възстановяване на ставните сухожилия на ръката (1970).

Тивчев П. - Болест на Пертес  - диагностика и лечение (1997).

Шойлев Д. - Съвременни насоки и проблеми в оперативното лечение на хроничната нестабилност на коленната става (1984).

Холевич Я. - Пластични и реконструктивни операции при ампутационни дефекти на палеца, пръстите и предмишницата (1967).

Катедрата по ортопедия и травматология е база за обучение на български и чуждестранни студенти от V-ти курс медицина. В катедрата се провеждат и упражнения и лекции със студенти на английски език. Обучението завършва със семестриален изпит  включващ практическа и теоретична част с оценка по шестобалната система.

В катедрата се организира и провежда следдипломното обучение на лекари със и без специалност по ортопедия и травматология, както и на специалисти от други клинични специалности  и общопрактикуващи лекари. Катедрата организира ежегодно Основния курс по специалността с продължителност 2 месеца. През май и декември в катедрата се провежда държавния изпит по специалността „Ортопедия и травматология”. От основаването й ръководителите на катедрата са  председатели на държавната изпитна комисия са придобиване на специалността ни. В катедрата се провеждат и курсове за ВСД по линия на СДК.

Преподавателският състав  е ангажиран с обучението на  редовни докторанти и докторанти на самостоятелна подготовка по докторска програма “Ортопедия и травматология”. По тази програма  катедрата е акредитирана през 2012 г с най-висока оценка. Само за последните пет години броя на защитените докторски дисертации в катедрата е над 10.

От създаването на катедрата до сега ортопедично-травматологичната литература се обогати с много заглавия, автори на които са преподаватели от катедрата. Най-ранните са „Учебник по ортопедия и травматология за студенти“ на Б. Бойчев, който само за няколко години претърпява няколко издания, и „Ръководство по оперативна ортопедия и травматология“ на Б. Бойчев, Б. Комфорти и К. Чоканов, което има две издания у нас (1954, 1956) и две издания на руски език. Следват монографиите на Б. Бойчев и съавт. „Костни присаждания“, преведена на испански език (1966) и „Метастатични костни тумори“ (1968). През 1970 г. е издадена книгата „Болести на ходилото“ от Б. Бойчев и Ал. Герчев, а през 1975 г. – „Клинична ортопедия“ под редакцията на Я. Холевич, която има и второ издание. През 1968 г. под редакцията на Б. Бойчев и Я. Холевич излиза книгата „Хирургия на ръката“, преведена и издадена в СССР. През 1977 г. е отпечатана монографията „Рехабилитация на увредите на ръката“ от Ив. Матев и Cт. Банков, издадена след това в СССР, ГДР и ФРГ, както и монографията на Е. Панева „Възстановителна хирургия на сгъвните сухожилия на ръката“. През 1978 г. е отпечатан монографичният труд на Ив. Матев „Възстановителна хирургия на палеца на ръката“, издаден през 1983 г. във Великобритания. С участието на Ив. Андреев е издадено ръководството „Профилактика, ранна диагноза и лечение на злокачествените новообразувания“ под редакцията на Г. Митров и Р. Райчев, което претърпява две издания (1976, 1983). Трябва да се спомене и участието на българските ортопеди-травматолози в шесттомното ръководство по оперативна хирургия, от което шестият том и част от притурката му са посветени на ортопедичните и травматологичните операции. Не по-малко значение има участието на български автори в написването на отделни глави на руски език на „Ръководство по ортопедия и травматология“ в три тома на Б. Бойчев, Я. Холевич и Ив. Матев. Под редакцията на Г. Кръстинов през 1975 г. е издаден монографичният труд „Нови проблеми в хирургията“ с участието на Б. Бойчев и Ив. Андреев (издаден и на руски език). През 1983 г. е издаден I том, а през 1987 г. – II том на „Бойчева оперативна ортопедия и травматология“ под редакцията на Я. Холевич, в която за написването на отделните глави са включени най-вече преподаватели от катедрата. Д. Шойлев е съавтор в монографията „Етиология, общи принципи на лечението и рехабилитацията на спортните травми“, в книгата „Медицината в спортната тренировка“ с редактори Кервонен, Лемон и Илиев (Каргер, Берн, 1992 г.) и е автор на монографията „Спортна травматология и ортопедия“. През 1992 г. излиза от печат учебникът „Хирургия, ортопедия и травматология за рехабилитатори“ с автори Д. Джеров ,Б. Владимиров и В. Иванов. Известният англо-френски многотомник „Ръката“ под редакцията на Тубиана е издаден с участието на Е. Панева и Ив, Матев. Проф. Е. Панева е съавтор на английската монография „Сухожилна хирургия на ръката“ под редакцията на Хънтър, а в издадената на италиански език монография „Актуални въпроси в травматологията“ под редакцията на Рициарди тя е съавтор заедно с Е. Янков. Проф. П. Тивчев е един от редакторите и автор на редица раздели на съвременната монография „Фрактурите“ (Венел, София, 1998).  През 1999 г. проф. П. Тивчев публикува монографията „Болест на Perthes – диагностика и лечение“. Той е съавтор и на единствената у нас монография, посветена на детската травматология, „Фрактури при децата“ (изд. Сиела, София, 2002). Книгата е отличена през 2002 г. като „Книга на годината“ в раздел медицина. През 2003 г и 2008 г. проф. Т. Соколов публикува „Диагностика, лечение и проследяване на злокачествените новообразувания. (изд. ТерАРТ, София) и „Костните тумори у децата“ ( изд. ДЛ&М ООД, София). През 2013 г. под редакцията на проф. Медникаров е издаден „Основи на ортопедията” (изд. Камея София, 2012) с участието на преподаватели от катедрата – Хр. Георгиев, Р. Кехайов, К. Патриков, Б. Христов и В. Алексиев.

Архив на новините
Въведете дума или изречение за търсене :
Резултати от търсенето в секция 'Новини' : 339
Дата Заглавие Видяна