(затвaряне)

История

01-02-2019

            Първата в България Катедра по обща патология и патологическа анатомия е създадена като част от Медицинския факултет към Софийския университет и заедно с още 24 катедри е утвърдена с Указ № 21 на Цар Фердинанд I, обнародван в ДВ, бр. 266/29 ноември 1917 г., с дата на основаване 1 януари 1918 г.

            За база на Катедрата е определена патологоанатомичната просектура на Александровска болница с просектор д-р Иван Пиперков (18??-1918), патологоанатом с 15-годишен стаж, специализирал при видния швейцарски патолог проф. Ашкенази. Според стандартите на немската патологоанатомична школа той полага началото на създаването на прецизна документация и изработването на макроскопски препарати, които стават основа за студентското обучение. Традицията е продължена чрез поддържането, обогатяването и съхранението през годините на огромен музеен архив към Катедрата, най-богатия в България, с над 1300 макроскопски препарата.

         През 1918 г., както и в немалка част от катедрите на новооснования Медицински факултет, изборът за завеждащ Катедрата по обща патология и патологическа анатомия среша значителни проблеми, свързани с липсата на подготвени лекарски кадри за студентско обучение. На 6.V.1919 г. е обявен международен конкурс, в който участват д-р Кацаров и д-р Византини. Конкурсът се провежда на 1.VII.1919 г. Факултетният съвет не прави избор и се взема решение да бъде поканен проф. Херксхаймер от Германия, но той отказва. Докато се осъществи изборът, лекциите по патология се четат от проф. Александър Манковски (1868-1946), избран на 4.III.1920 г. за редовен професор и завеждащ Катедрата по хистология и ембриология

С решение на Факултетният съвет на МФ от 10.II.1921 г. е поканен проф. Сергей Абрамов. Неговата кандидатура е утвърдена на 19.V.1921 г. и той заема длъжността на 30.VIII.1921 г. като директор на преименуваната в Институт по патологична анатомия Катедра.

До 1921 г. Патологоанатомичната просектура на Александровска болница заема малка сграда, намираща се от източната страна на I Вътрешна клиника, заедно с малка черква (параклис), в които са се съхранявали труповете на починали пациенти и са се извършвали аутопсии.

С утвърждаването на проф. Абрамов за редовен професор Катедрата е преместена в друга сграда, в която са се помещавали III хирургично отделение и Ушната клиника на Александровска болница, впоследствие, през 50-70-те години на XIX век – Стоматологичният факултет на ВМИ, а понастоящем – Централната медицинска библиотека на МУ-София.


Сергей Семьонович Абрамов (1875-1951) е роден на 14.IX.1875 г. в Ростов на Дон. През м. октомври 1899 г. се дипломира в Медицинския факултет на Московския Университет. Като отличен студент е стипендиант в Катедрата по патологична анатомия под ръководството на проф. М.Н. Никифоров. От февруари 1901 до 1905 г. е просектор към Николаевската градска болница в Ростов на Дон. Написва дисертационен труд на тема „Материалы к изучению патогенеза желтухи. Об изменениях печени при разных видах желтухи”, която защитава в Московския Университет и получава степен доктор по медицина през 1905 г. От 1906 г. е частен доцент към Катедрата по патологична анатомия към Московския университет и чете лекции по патологична анатомия и бактериология. В периода 1909-1919 г. той е и завеждащ отделение по експериментална патология и серология към Московския бактериологичен институт. През годините 1909, 1911 и 1913 посещава водещи медицински центрове в Германия, Австрия, Франция и Швейцария с оглед на подобряването на медицинското студентско обучение. През 1910 г. специализира в Института по експериментална терапия във Франкфурт – Германия, под ръководството на проф. Ерлих. От 1913 е професор по патологична анатомия и бактериология към Московския женски медицински институт до неговото закриване (1917 г.).


            Проф. Абрамов завежда Катедрата/Института по патологична анатомия към Медицинския факултет на Софийския университет до 20.12.1924 г. Заминава за Франция, където е преподавател към Руския факултет на Парижкия университет.

Проф. Абрамов обогатява макроскопската музейна сбирка за обучение на студентите, подготвя и издава учебник „Патологични процеси”, продължава своята научна дейност с публикации в областта на чернодробната патология и инфекциозните заболявания.

Сътрудници на проф. Абрамов са д-р Ал. Големанов (1922-1923), специализирал в Германия при проф. Ото фон Лубарш и написал ръководство по секционна техника „Трупоотваряне” (1902), д-р Н. Боев (1921-1924), д-р М.Л. Лебел (1923-1929), д-р А. Пенчев (1924-1930). Демонстранти и помощник-асистенти са били д-р Ал. Йорданов и д-р А. Проданов, който от 1924 г. е избран за редовен асистент.

Оставката на проф. Абрамов е приета от ФС на 20.XII.1924 г. и с лекционния курс отново е натоварен проф. Манковски.

            Вакантното място за ръководител на Катедрата/Института е предложено на пребиваващия в Прага бивш завеждащ на Катедрата по патологична анатомия към Новорусийския университет проф. Дмитрий П. Кишенский (1858-1933). След неговия отказ, през 1925 г. завеждащ става проф. Дмитрий Крилов. Той заема длъжността до 6.VI.1934 г.


            Дмитрий Дмитриевич Крилов (1879-1945) е роден на 6(18) октомври 1879 г. в Ярослав. Завършва Военномедицинската академия в Петербург през 1903 г. Ученик е на проф. А.И. Мойсеев, под чието ръководство подготвя докторска дисертация (1910). През 1911 г. специализира патологична анатомия в Берлин. От 1917 до 1922 г. завежда Катедрата по съдебна медицина към Новорусийския университет в Одеса. 1923-1925 г. работи като лекар в Белград.

             Научните интереси и публикации на проф. Крилов са в областта на метаболизма на тлъстините, експерименталната артериосклероза и стареенето.

            През този период Катедрата е разполагала с трима асистенти и един просектор към Александровска болница (от 1926 г. просектурата и Катедрата са обединени). Студентското обучение се увеличава до шест упражнения седмично в по два семестъра за III и IV курс. Във връзка с разширената подготовка по патологична анатомия през 1924 г. е одобрена редовна доцентура, която едва на 3.VII.1930 г. за кратко се заема от д-р А. Пенчев.

 

На 26.XII.1931 г. за частен доцент е утвърден д-р Атанас Клисуров (1894-1944), който поема лекциите по специална патологична анатомия. По късно е избран за редовен доцент и  професор. Завеждащ Катедрата/Института е от 13 май 1935 г., декан на МФ – 1942-1943 г. Проф. Клисуров подобрява програмата за студентското обучение с разширен лекционен курс по обща и специална патологична анатомия, обогатен с диаграми и картини, повечето от които изработва собственоръчно. Разширява лабораторната дейност с въвеждането на нови хистологични оцветителни методи, включително архивиране на патологоанатомичните изследвания и обогатяване на макроскопския патологоанатомичен музей. Проф. Клисуров, със съдействието на проф. Моллов, организира провеждането на срещи между патолози и клиницисти, наречени „Съботни срещи” на които се обсъждат „текущи материали” (еквивалент на настоящите клинико-патологични срещи и онкологични комитети).

През 1940 г. отново се променя учебната програма, като обучението по патология се съкращава до един семестър по обща патология, един семестър по специална патология в третата година на обучение, и демонстрационен лекторски курс в четвъртата година, при провеждане на единен изпит. На 29 декември 1942 г. за частен доцент е утвърден д-р Б. Кърджиев. Той поема част от лекциите по специална патологична анатомия и демонстрационния курс.

В периода 1944-1946 г. Катедрата/Институтът няма титулярен директор.

Професор Боян Панайотов Кърджиев (1900-1982) е роден на 19 март 1800 година във Варна. Завършва медицина през 1925 г. в първия випуск на Софийския медицински факултет. Работи като участъков лекар в село Аврен, Варненско (1926-1927), ординатор e в Търновската болница (1927-1928), околийски лекар в Свищов (1928-1929), доброволен (1930) и редовен асистент и просектор (1935-1939) в Института по обща патология и патологична анатомия при Медицинския факултет – София. Има призната специалност по патологична анатомия от 1935 г. Специализира във Франкфурт на Майн (1936-1937). Работи като просектор в Работническата болница в София през 1939-1943г. Хабилитира се последователно като частен (1943) и редовен доцент (1946) и като професор (1950). Завежда Катедрата/Института по обща патология и патологична анатомия в продължение на 19 години от 1946 до 1965 г. и всъщност създава първата в България патологоанатомична лекарска школа. Проф. Кърджиев е дългогодишен главен патологоанатом на България. Има над 150 научни публикации и съобщения предимно в областта на онкопатологията, атеросклерозата, значението на кръвоизливите в паращитовидните жлези при тетанията и др. Основоположник е на експерименталната онкология в България. Автор е на учебник по обща патология (1947), който е преиздаван пет пъти. През 1971 г. му е присъдено званието „Заслужил лекар”. Бил е председател на Медико-биологичното дружество, Дружеството на патолозите, патофизиолозите и съдебните медици и Дружеството на патоанатомите.

С приемането на Катедрата от проф. Кърджиев, през 1946 г. тя е преместена в новопостроената на бул. „Пенчо Славейков” сграда на т.н. „Трупни институти”, където се помещава и до днес. Осигурена е по-голяма площ за студентското обучение, преподавателски кабинети и лаборатории, вкл. добре оборудвана секционна зала.

През тези години значително се увеличава съставът на Катедрата. В 1948 г. за редовен доцент е поканен д-р Г. Михайлов, частен доцент по съдебна медицина в Пловдив.


 

В продължение на десетилетия проф. Кърджиев усъвършенства преподаването по патологична анатомия за студентите по медицина и стоматология. Осъществява се преустройство на учебните планове и програми, въвеждат се занятия по макроскопска органна диагностика и секционна техника. Стимулира се научната дейност в Катедрата. През учебната 1957-1958 г. за първи път е предоставено и едно място за аспирант, заето от д-р Ив. Вълков, който защитава дисертационен труд на тема „Екстрамедуларна хемопоеза при левкозите”. Под ръководството на проф. Кърджиев израства поколение от преподаватели и специалисти, част от които остават да работят в областта на патоанатомията, а други преминават в клиничните дисциплини. Негови ученици са проф. Л. Телчаров, проф. И. Халачев, д-р Ив. Каназирски, д-р Д. Тодоров, проф. С. Божинов, д-р Кюприбашиев, проф. Д. Кръстев, доц. Б. Лазаров, проф. Ив. Горанов, проф. К. Попов, проф. С. Сивчев, проф. М. Златева, доц. Ат. Велизаров,  д-р С. Петринска, д-р Н. Пелова, проф. П. Узунов, проф. Р. Таков, проф. И. Вълков, проф. И. Райчев, доц. Ал. Георгиев, д-р Е. Попов, доц. С. Ганчев, доц. В. Макавеева. Защитени са пет кандидатски (докторски) дисертации.

Проф. Кърджиев с преподаватели и служители


 

До 1965 г. преподаватели и специализанти към Катедрата са много видни лекари на българската медицина. Нейни възпитаници основават катедрите по патологична анатомия във ВМИ–Пловдив и ИСУЛ, оглавяват клинични катедри. Проф. Л. Телчаров и проф. Ас. Проданов последователно са завеждащи Катедрата по патологична анатомия към ВМИ–Пловдив; проф. И. Горанов създава Катедра по патологична анатомия към ИСУЛ; д-р Н. Боев е частен доцент и хоноруван професор по нервни болести; проф. Ал. Големанов – завежда Ушната клиника към Александровска болница; проф. Ал. Пенчев завежда Клиника по нервни болести; проф. Е. Шаранков завежда Катедрата по психиатрия в ИСУЛ; проф. С. Божинов завежда Катедрата по нервни болести към ВМИ–София; проф. Р. Райчев, доцент в ИСУЛ, и впоследствие завеждащ патологоанатомичното отделение към Института по онкология. В Катедрата се е извършвала специализация на лекари по вътрешни болести, хирургия и съдебна медицина. Специализантите д-р И. Москов и д-р М. Марков, по късно избрани за професори, са последователно завеждащи Катедрата по съдебна медицина.

През периода 1965-1974 г. завеждащ Катедрата е проф. Георги Михайлов. Отново се преработват учебните планове и програми във връзка с въведеното през 1969 г. обучение по патоанатомия за студентите по фармация. През 1971 г. са подобрени условията за обучението по хистопатология с обособяването на индивидуални зали за студентските групи, оборудвани със съвременни учебни микроскопскопи. Създават се и първите профилирани лаборатории по ендемична нефропатия, хистохимия, експериментална онкология със самостоятелен вивариум, лаборатория по хематопатология; лаборатория по костна и лаборатория по белодробна патология, лаборатория по неонатална и гинекологична патология, лаборатория по невропатология. Преподавателският състав се разширява с постъпването на нови асистенти, повечето от които придобиват научна степен/звание: д-р А. Аянова, д-р Е. Попхристова (ст.н.с. I ст.), д-р Ц. Бошнакова (ст.н.с. I ст.), д-р П. Петков, д-р П. Нешева кмн, д-р Ал. Якимов, д-р М. Каменова (ст.н.с. I ст.), д-р В. Власов (ст.н.с. I ст.), д-р С. Николаева (ст.н.с. II ст.), д-р Л. Белчева, д-р Р. Дикова, д-р Ив. Михайлов (проф.), д-р С. Начев (проф.), д-р Ю. Топов (ст.н. с. IIст.), д-р Р. Петкова кмн, д-р В. Бонева.

Под ръководството на проф. Г. Михайлов са защитени четири кандидатски (докторски) дисертации. Той създава и първия Студентски научен кръжок по патоанатомия.

С учредяването на Медицинската академия през 1972 г. към Катедрата са интегрирани самостоятелната Катедра в ИСУЛ, патологоанатомичните звена на новосъздадените институти. Оформя се огромен мултифункционален учебно-преподавателски, научноизследователски и лечебно-диагностичен комплекс. Като преподаватели в студентското обучение са включени д-р Т. Бакърджиев (доц.), д-р Гр. Велев (проф.), д-р Д. Тодоров, д-р Г. Шумков, д-р В. Чехларов (доц.), д-р П. Майнхард, д-р В. Василев, д-р Св. Тодоров – ИСУЛ; д-р Св. Ганчев (ст.н.с IIст.) и д-р В. Макавеева (ст.н.с.IIст.) –Институт по АГ; ст.н.с.IIст. д-р А. Проданов и д-р К. Бояджиев – Институт по кардиология (III гр. болница); ст.н.с.I д-р Ив. Цонев – Институт по педиатрия; д-р К. Качев – Институт по белодробни болести. Актуализират се учебните програми за обучение на студентите по медицина, стоматология и фармация. Обучението в III и IV медицински курс се провежда в двете основни бази – МБИ и ИСУЛ, а за отделни групи по клинична патология – и в Института по кардиология. Изпитът е един и включва практическа част с извършване на аутопсия, 3 микроскопски препарата, 1 музеен препарат и 4 теоретични въпроса.

След обединяването с ИСУЛ Катедрата е основното национално звено за обучение на лекари по специалността и провежда основни и специализирани курсове.

През 1973 г. д-р Ат. Велизаров, д-р Р. Таков и д-р И. Вълков са избрани за хонорувани, а през 1974 г. с решение на ВАК – за редовни доценти.

За периода от 1974 до 1976 г. ръководител на Катедрата е проф.Иван Горанов.

Редовни аспиранти са д-р В. Минкова, д-р А. Гегова (доц.), д-р Ч. Георгиев (проф.) и д-р Н. Василев (доц.). Като асистенти постъпват д-р А. Михова (доц.) и д-р И. Горанова.

От 1976 г. Катедрата се завежда от проф. С. Сивчев.

Проф. Сивчо Христов Сивчев (1914-2005). Роден на 30 август 1914 г. в с. Върбица, Врачанско. Следва медицина в Белград и София. Дипломира се в МФ–София през 1942 г. Доброволен асистент в Катедрата/Института (1945), редовен асистент (1946), доцент (1960), професор (1973), ръководител на Катедрата по патологична анатомия (1976-1979). Консултант по патоанатомия на Правителствената болница. Главен републикански консултант (1976-1980). Секретар на Дружеството на патолозите в България (1950), председател на Софийския му клон (от 1978).

Проф. Сивчев продължава традицията на студентското обучение, създадена от проф. Кърджиев, според традициите на Немската патологоанатомична школа. Той разширява, обогатява и организира дейността на Студентския научен кръжок по патология. Под негово ръководство кръжокът е един от най големите в МФ, достига до 100 членове. Кръжокът има активна дейност. Всеки календарен месец се провеждат срещи, на които се докладват предварително подготвени от асистенти или студенти патологоанатомични случаи. Кръжокът е в приятелски контакти с кръжока към Катедрата по патология, ВМИ–Варна. Традиционно се провеждат ежегодни съвместни научни среши. Кръжокът е звено за подготовка на академични кадри. В него са членували много лекари, понастояшем и водещи преподаватели.

Като перфектен преподавател и прецизен диагностик проф. С. Сивчев е водещо име в патологоанатомичната школа във втората половина на XIX век.

През периода 1972 - 1979 г. Катедрата разполага с до 40 научно-преподавателски кадри и четири сектора: учебен за университетско образование и следдипломна квалификация, научно-изследователски (вкл. експериментална патология с вивариум), административно-диагностичен с биопсична и некропсична лаборатории, диагностично-производствени лаборатории – по гастроентеропатология, гинекологична и андрологична патология, цитология и хематопатология, патология на опорно-двигателната система, невропатология, белодробна и УНГ патология.

От 1979 до 1989 г. ръководител на Катедрата е проф. Мария Златева, която от 1970 г. е завеждащ Катедрата по патология при ВМИ–Варна. През този период към Катедрата се присъединява ст.н.с. Ц. Юрукова с нейния екип от звеното по хипертония към БАН. Под ръководството на проф. Златева и проф. Юрукова се създава първата в страната специализирана лаборатория по сърдечно-съдова и трансплантационна патология със сътруднци – д-р К. Бояджиев , д-р П. Нешева и д-р Л. Белчева. 

През 1980-1987 г. редовни аспиранти са д-р М. Берчева с научен ръководител доц. Ал. Георгиев.; д-р Ю. Желева, с научни ръководители проф. М. Златева и доц. Ц. Юрукова (дисертацията не е защитена и се проваля), д-р Св. Христова, научен ръководител проф. Ив. Вълков, и д-р Сп. Воденичарова , научен ръководител проф. П. Узунов. За редовни асистенти са избрани д-р Хр. Мавров, д-р. К. Великова, д-р Г. Кюркчиев, д-р В. Велев, д-р Б. Алексиев (кмн), и за редовен докторант - д-р Д. Денчев с научен ръководител проф. Р. Таков.

Усъвременява се учебният процес със създаването на предизпитни тестове по обща и клинична патология и се отпечатва първия репетиториум по патологична анатомия включващ тестови въпроси за упражненията и изпита.

За кратък период през 1989 г. Ръководител е проф. Пею Узунов (1925-2006), декан на МФ 2983-1984 г. През годините проф. Узунов, заедно с проф. Р. Таков, д-р К. Калев, проф Ив. Райчев, ст.н.с В.Власов създават патологоанатомичната школа по диагностика на белодробните заболявания. Проф. П Узунов е Ректор на ВМИ-София през 1985-1987 г.

От 1989 до 1996 г. ръководството на Катедрата е поето от проф. Иван Вълков. Директор на НМБИ, 1989 – 1992 г.


 

Проф. Иван Наков Вълков (1931-2005). Роден в Ботевград на 30 април 1931 г. Завършва медицинското си образование през 1955 г. във МА Вълко Червенков”. Две години работи като общопрактикуващ лекар в Ботевград. От 1957 г. е преподавател в Катедрата, професор от 1981 г. Научен ръководител на седем аспиранта.

Перфектен диагностик и преподавател, научен работник и един от видните патологоанатоми на България. Специализира в областта на електронномикроскопската патология в Полша, Франция и СССР. Проф. Вълков е основател на цитопатологичната школа в България. Основава Централната лаборатория по цитопатология към Катедрата, и в началото на 80-те години на XIX в. инициира въвеждането имунохистохимичната биопсична диагностика в България. Години наред отделя усилия за признаването на цитопатологията като част от клиничната патология и успява да я въведе като квалификационна степен към МЗ. Създава Секцията по цитопатология към Националното дружество по патология. За 1984 г. е председател на Европейската асоциация на дружествата по цитопатология и организира провеждането на 13-ия Европейски конгрес по цитология, Варна, 27-29.IX.1984 г. Организира I Българо-германски симпозиум по диагностична цитология, Варна, 15-17.X.1989 г. и Френско-българска среща Модул за следдипломно обучениепрез 2004 г. с участие на водещи френски специалисти по лимфопатология, проведена в Катедрата. 2000-2004 г. e председател на Съюза на научните медицински дружества. През 2011 г. СНМД учредява на негово име награда за фундаментални науки.

От създаването на Катедрата преподавателският състав участва в написването на учебни помагала за студенти, специализиращи лекари и монографии. До 2011 г. са издадени общо 17 учебника, 9 монографии, 7 практически ръководства за студентското обучение и 4 за специализиращи лекари. Според историческото развитие на патологоанатомичната наука през годините преподавателите и научните сътрудници имат огромен научно-изследователски актив. Разработвани са дисертации, научни публикации и участия в международни и национални форуми във всички области на фундаменталната и клинична патология. Преподаватели са специализирали във водещи центрове в Англия, Франция, Германия (ГДР/ФРГ), Полша, бившия СССР, Белгия, Австрия, Дания, Норвегия, Холандия, САЩ.

 Катедрата е организатор на I (1972 г.), II (1977 г.), V (1994 г.) и VII (2002 г.) Национални конгреси по патология.

През втората половина на XIX век възможността за хабилитиране на преподавателите към Катедрата е ограничено. Катедрата претърпява загуба на академични кадри които се хабилитират в други Висши медицински училища: към ВМИ-Плевен –проф. Ив. Райчев, ст.н.с. Ц. Бошнакова, ст.н.с. М. Каменова; ВМИ-Ст.Загора – проф. Г. Велев, ВМИ-Пловдив – стн.н.с. д-р Т. Бакърджиев, НИЗПЗ –ст.н.с. С. Николаева.

 

Преподаватели в Катедрата – Декани на МФ   Школи по патология към Катедрата

проф. Атанас Клисуров               1942 - 1943 г.      проф. Боян Кърджиев        1946-1965 г.

проф. Георги Михайлов              1962 - 1964 г.      проф. Иван Горанов           1951-1966 г.

проф. Мария Златева                   1978 - 1983 г.       проф. Сивчо Сивчев          1973-1980 г.

проф. Пею Узунов                       1983 - 1984 г.       проф. Иван Вълков            1964-2009 г.

проф. Иван Михайлов                 1987 - 1988 г.       проф. ПеюУзунов              1965-1985 г.

доц. Александър Георгиев          1989 – 1992 г.      доц.Александър Георгиев 1975-1997 г.

 

Проф. Пею Узунов - Ректор на ВМИ - 1985-1987 г.

Зам. Ректори на ВМИ: проф. Мария Залатева

                                       проф. Иван Михайлов

            Съвременна история на Катедрата

            Във връзка със законовите промени поради закриването на Медицинската академия и преструктурирането на болниците като ЕООД, през 90-те години на XX век Катедрата е отделена от патологоанатомичните звена при болниците и преподавателите преминават на 0,25% трудов договор към МУ – София. Ръководството и основното звено на Катедрата остава със седалище в учебната база на МФ към УМБАЛ Алкесандровска.

Според настоящата учебната програма, част от упражненията за III – IV мед. курс се провеждат в УМБАЛ Царица Йоана-ИСУЛ и СБАЛАГ Майчин дом“.

От 1996 до 2008 г. ръководител на Катедрата е проф. Иван Михайлов. Към 1995 г. общият брой на преподавателите е 26, от които 5 професора, 1 доцент и 20 редовни асистента. През този период са хабилитирани д-р Анна Михова-Панчева (Зав. ПО към Транспортната болница София), която отказва да заеме позицията си като доцент към Катедрата, д-р Св. Христова (доц.), д-р А. Гегова (доц.) и д-р В. Ценова (доц.). Защитени са 2 свободни докторски дисертации от д-р Т. Тодоров, с научен ръководител проф. Ив. Михайлов, и д-р О. Кълев, с научен ръководител проф. д-р С. Начев. Периодът до 2009 е неблагоприятен за Катедрата. Рязкото намалява преподавателският състав поради напускане (преминаване на работа в чужбина, в други болници/учебни заведения) или пенсиониране. Прекратен е договорът с МУ на проф. Е. Попхристова, проф. д-р И. Вълков, проф. Ц. Юрукова, проф. С. Начев, проф. Ив. Михайлов. По собствено желание са прекратени договорите на ас. д-р М. Милева, гл. ас. д-р Хр. Мавров, гл. ас. К. Великова, гл. ас. д-р Б. Хубавешка кмн, гл. ас. д-р В. Колева, ас. д-р С. Димитров, ст. ас. д-р. А. Басарова кмн, гл.ас. д-р О. Кълев кмн, ас. д-р Р. Христоскова, ас. д-р М. Юмер. Загубва се традицията и връзката между поколения преподаватели. Част от обявяваните конкурси се провалят. Постъпват само двама млади лекари – д-р Т. Диков и д-р Т. Пирдопска. Преподавателският състав вече е намален с над 1/2 и включва 3 доцента и 9 асистента. В началото на  2008 г. за удостояване с научното звание професор е предложен доц. Ч. Георгиев, дмн.

За около шест месеца през 2008 г., по предложение на проф. Михайлов, като временно изпълняващ длъжността ръководител на Катедрата е назначена доц. А. Гегова, напуснала през юни 2009 г. След втори пореден избор на Катедрения съвет, в началото на 2009 г. ректорът на МУ утвърждава доц. Светлана Христова за ръководител на Катедрата по обща и клинична патология.

Архив на новините
Въведете дума или изречение за търсене :
Резултати от търсенето в секция 'Новини' : 353
Дата Заглавие Видяна