История

Катедрата по пропедевтика на вътрешните болести (КПВБ) е учредена през 1920 г. на базата на Второ вътрешно отделение на Александровска болница. Нейният основател е проф. Стоян Киркович. От създаването си до сега тя се помещава в централната сграда на Александровска болница, построена в стил "Secession" през 1898-1902г. от видния български архитект Петко Момчилов, заедно с архитект Йордан Миланов.    

Със закон от 5 юни 1926 година  Александровска болница преминава към Министерството на Народното просвещение и съгласно чл.2 отделенията й се преименуват в клиники и институти на Медицинския факултет.  Тогава се утвърждават трите вътрешни клиники:

  1. Терапевтична клиника и институт по фармакология – Директор проф. Алексиев, а след него е проф. Чилов;
  2. Клиника за вътрешна патология и пропедевтика – Директор проф. Стоян Киркович;
  3. Клиника за вътрешни болести – Директор проф. Моллов.

Поради необходимост от клинични бази за обучение на студентите на Медицинския факултет, част от вътрешното отделение се е пренесло в лявото крило на административния блок на Александровска болница. Управител на второто вътрешно отделение е проф. Ст. Киркович.

Стоян Киркович е роден на 15/28.12.1875г. в София. Завършва с отличие класическа гимназия в София, а през 1900г. се дипломира като лекар във Виена. През периода 1904-1906г. работи в Търново и Варна. По-късно (1904-1906) специализира вътрешни медицина при известния проф. Едмунд фон Нойзер (Edmund von Neusser). След приключване на специализацията във Виена проф. Е. Neusser издава на младия Кир­кович удостоверение, в което се изтъкват еру­дицията и големите способности на българския лекар: „Високообразован в областта на вътрешната медицина както практически, така и научно, и извънредно способен да ръководи самостоятелно отделение по вътрешна медицина“. След завръщането си в България през 1906г. Киркович е назначен за ординатор I степен във Вътрешното отделение на Александровската болница под ръководството на д-р Богдан Чавов, който по-късно става управител-лекар на здравното заведение. Тук младият д-р Киркович създава малка лаборатория, в която продължава започнатите през 1905г. във Виена изследвания върху левкоцитната формула при туберкулозно болни. В периода 1908-1914 г. Стоян Киркович е лекар на частна практика в София, а през 1914 г. е назначен за началник на новосформираното Второ вътрешно отделение при Александровската болница, където отново обзавежда клинична лаборатория и въвежда нови за времето си диагностични методи. По време на Балканската и Първата световна война д-р Стоян Киркович е мобилизиран, като изпълнява последователно длъжностите лекар за поръчки към Щаба на действащата ар­мия, началник на отделение и началник на во­енна болница с 1200 легла. През 1917 г. към Софийския университет е създадена т. нар. „Факултетска комисия“ от 7 души, чиято основна задача е да подготви разкриването на бъдещия Медицински факултет към Софийския университет. Д-р Ст. Киркович е включен в състава на комисията и след това командирован в Германия и Австро-Унгария с проучвателна цел. След завръщането си представя доклад с две важни предложения: да се основе самостоятелна Катедра по патологична физиология (по това време такава не съществува в редица европейски университети), и да се създаде отделна Катедра по пропедевтика на вътрешните болести. На 1.04.1920 г. д-р Стоян Киркович е назна­чен за редовен доцент и директор на Катедрата по вътрешна патология и пропедевтика. На 16.03.1923 г. той е избран за извънреден профе­сор, а на 16.03.1927 г. – за редовен професор, и като такъв ръководи Катедрата до своето пенсиониране през 1947 г.

През 1930-1931 г. проф. Киркович е декан на Медицинския факултет, а следващата учебна година – ректор на Софийския университет. Бил е секретар на Дирекцията на народното здраве (1903), член на Върховния медицински съвет и временно негов председател. През 1907 г. д-р Ст. Киркович е назначен за член на Комисията за борба с маларията, където работи съвместно с д-р Пранчов, д-р Б. Чавов и д-р В. Моллов 

През четиридесетте години и след това, проф.Киркович постепенно се откъсва от активна обществена дейност, като се отдава на лечебната, учебна и научна работа. През това време ръководи и Дружеството на интернистите и изгражда своята школа. При него специализират над 200 лекари. Всички те са записани стриктно в „Тетрадката“ с кратки автобиографични данни, срокове, характеристика и резултати от тяхното обучение. Проф. Киркович твърдо отстоява схващането, че лекарят израства при леглото на болния, като го изследва самостоятелно. Като лекар и учител проф. Киркович се отличава с наблюдателност, системност при изследването на болния, реалистичен подход, добро клинично мислене, любов към болния, критичност при избора на терапия и критично отношение към шумно рекламираните и недоказали своята ефективност лечебни средства. Строг, уравновесен и много коректен, той се

стреми и успява да предаде тези принципи на своите ученици – студенти и специализиращи лекари. Той е автор на няколко учебника, които остават завинаги в аналите на българската медицина: „Пропедевтиката“ – претърпяла 7 издания, „Най-важните симптоми при вътрешни болести“ – 4 издания, „Клинични лекции“ в 4 тома, „Терапевтични беседи“ издавани 2 пъти.

Проф. Cт. Киркович е основател и главен редактор на „Медицинско списание“, основател и съредактор на сп. „Борба против туберкулозата“, съредактор в сп. „Българска клиника“, главен секретар на Дружеството за борба против туберкулозата и дописен член на Международната асоциация за борба с туберкулозата. Той е носител на Димитровска награда (1951) и на званието „Народен Лекар“ (1952). Автор е на около 70 научни труда по различни проблеми на вътрешната и инфекциозна патология и е много критичен към своята научна продукция. „Да дращи човек е лесно, но да създаде нещо в науката е трудно“, „Подготовката на болничния лекар по научните трудове не може да се прецени справедливо“. Тези мисли на проф. Киркович будят размисли и сега.

След смъртта му (14.03.1960 г.) тогавашното Министерство на народното здраве издава заповед, с която Катедрата по пропедевтика приема името на своя основател и дългогодишен ръководител – проф. Стоян Киркович.

В редиците на школата на проф. Киркович са израснали професорите Ал. Пухлев, А.С. Фиков, К. Чилов, И. Йонков, В. Лолов, А. Симеонов, П. Миронов, А. Митов, Г. Маждраков, Хр. Хаджиолов, Ал. Станчев, К. Койчев, Р. Цолов, както и редица водещи български лекари-интернисти. Първите асистенти в катедрата са  д-р Хр. Кесяков – гл. административен лекар, д-р Хр. Душков (гл. асистент), д-р Н. Фингова-Павлович, д-р Р. Русев, д-р Т. Поликарев и д-р Б. Цанев. В първите години пропедевтика на вътрешните болести се изучавала както и сега в III курс,като седмичното разписание на преподаването е било 6 часа лекции и 6 часа упражнения.

Хабилитирани преподаватели в катедрата през годините са проф. С. Сукиасян, доц. Ем. Атанасов, доц. М. Матев, доц. Ю. Шишманова, проф. Cт. Николов, доц. Б. Цанев, проф. Б. Тодоров, проф. Вл. Владимиров, доц. Л. Атанасова, доц. Л. Попова, доц. А. Батолска, проф А. Станчев, проф К. Койчев, доц. П. Пенев, академик проф.Ч. Начев, проф. К. Чернев, проф. Хр. Маринов, проф. Добри Добрев проф. В. Коларски, проф. А. Калоянова, проф. В.Драганов, доц. Л. Константинова, доц. Е. Танева,проф. Л. Иванова, доц. Е. Шипковенска, проф.Т. Донова, проф. О. Георгиев, проф. Д. Петрова,проф. Д.Ст. Петрова, доц. Н. Рунев, доц. Е. Манов, доц. В. Пенчева и доц. С. Найденов.

Много от учениците и последователите на проф. Киркович запазват и продължават традициите, а по-късно ги пренасят и в новосъздадените медицински факултети в Пловдив (проф. А. Митов), Варна (проф. Ал. Станчев, проф. С. Сукиасян), в по-ново време и в Плевен (проф. Й. Шейтанов, проф. А. Гудев), Ст. Загора (доц. М. Пенев). В Катедрата е създадена първата клинична лаборатория у нас, открита е първата функционална лаборатория за изследване на дишането от доц. Б.Цанев и е написан първият учебник по вътрешни болести. Създадени и по-късно отделени от катедрата като самостоятелни са хематологичната клиника с ръководител доц. Л. Атанасова. По-късно ръководителите й са също бивши асистенти на КПВБ – доц. Л. Попова, доц. П. Апостолов, доц. Р. Ушева. Друга част от асистентите преминават към новосъздадената ревматологична клиника –  проф. Р. Рашков, проф. Д. Шейтанов.

Ръководители на КПВБ от основаването й до днес са проф. Ст. Киркович (1920-1947), проф. Ив. Йонков (1947-1965), проф. Р. Цолов (1965-1972), проф. Ал. Станчев (1972-1978), проф. К.Койчев (1978-1984), проф. Д. Добрев (1984- 1988), проф. Хр. Маринов (1988-1991), проф.Ч. Начев (1991-1999), проф. К. Чернев (1999-2012) и проф. Огнян Георгиев (от 2012 г.).

Проф. Иван Йонков преустройва дейността на катедрата в съответствие с развитието на медицината и новите тенденции в медицинското образование. Увеличен е броят на студентските групи, като е намален съставът им до 8-9 души, което подобрява възможностите на практическата подготовка. Повечето лекари се профилират в новите тесни раздели на вътрешната медицина. През 1955 г. в КПВБ се обучават около 350-400 студенти годишно от двама хабилитирани преподаватели – проф. Ив. Йонков и проф. Р. Цолов, и от 13 асистенти.

По времето на проф. Р. Цолов се създава модерна лаборатория за комплексно функционално изследване на дишането. Тя е на високо съвременно равнище и е водеща в страната. Заслугата е на доц. Б. Цанев, един от най-изтъкнатите специалисти у нас и в Европа в тази област.

Проф. Ал. Станчев е признат за най-талантливия ученик на проф. Киркович и най-добър продължител на традициите в областта на пропедевтика на вътрешните болести. По негово време започва обособяването на профилирани клиники. Проф. Станчев ръководи и Катедрата по пропедевтика на вътрешните болести в новооткрития Висш медицински институт във Варна (1961-1970), като е автор на един от най-добрите учебници по пропедевтика на вътрешните болести.

По времето на проф. К. Койчев в структурата на КПВБ се обособяват окончателно 4 самостоятелни профилирани клиники - по пулмология, кардиология, гастроентерология и ревматология, сектори по ендокринология, нефрология и хематология. Към основните клиники се обособяват и функционални сектори за диагностика.

Проф. Д. Добрев утвърждава ендокринологичния сектор в КПВБ. Разширяват се функционалните диагностични сектори.

Проф. Хр. Маринов утвърждава функционалната диагностика при белодробните заболявания, прави реорганизациии на функционалните сектори и открива бронхоскопския кабинет.

Проф. Ч. Начев създава интензивното отделение към кардиологичната клиника, разкрива възстановителен център за ССЗ към катедрата в Банкя, сектор по епидемиология на неинфекциозните заболявания, сектор по интервенционална кардиология, оглавяван от проф. Й. Марков, сектор по кардионеврология, оглавяван от проф. Л. Иванова, кабинет по превантивна кардиология, оглавяван от д-р А. Гудев и д-р В. Гергова.

Проф. К. Чернев е ръководител на КПВБ от 1999 г. до 2012г. През този период се създава сектор за функционално изследване на сърце и бял дроб, бронхоскопски кабинет, сектор за изследване на сънната апнея, ендоскопски кабинети за горна и долна ендоскопия и ехографски кабинет към отделението по гастроентерология.

От 2012г. ръководител на КПВБ е проф. О. Георгиев, който продължава дългогодишните традиции на своите предшественици в учебната и лечебната работа. Той доразвива функционалните кабинети в Клиниката, които са оборудвани със съвременна апаратура. Те служат за нуждите не само на лежащо болните, но имат капацитет и поемат поток амбулаторно болни. Продължава развитието на академичния състав, с назначаване на нови нехабилитирани и хабилитирани преподаватели.