История

През 1919 г се създава „Рентгенов институт“ към Софийския медицински факултет, на основата на Отделението по физиколечение, което има и рентгенов апарат . Това става само няколко години след откриването на рентгеновите лъчи. През декември 1902 г. тогавашният  министър на вътрешните работи командирова в Берлин за два месеца д-р Васил Моллов, за да “изучи нагледно употреблението на този апарат” По-късно като професор по вътрешни болести, д-р Моллов за първи път у нас въвежда клинико-рентгенологичните срещи.

Началото на преподаването по рентгенология е свързано с името на професор Андрея Илиев Сахатчиев (1883–1947) Завършил медицина в Монпелие, специализирал рентгенология и физиотерапия в Париж, от месец декември 1920 г. е доцент по рентгенология и физиотерапия към Катедрата по фармакология и терапия.

Институтът по рентгенология и физикотерапия организира първото обучение на студенти по рентгенология и подготовка на специалисти. Първите специализирани курсове по рентгенология, проведени през 1928 г. и 1930 г., подготвят онези рентгенологични кадри, които в следващите години заемат възлови позиции като хабилитирани преподаватели в медицинските факултети и ръководители на рентгенови отделения в големите болници.

Институтът по рентгенология и физикотерапия преминава в Катедра по физикотерапия, радиология и балнеология през 1940 г. Професор Андрея Сахатчиев е неин първи ръководител.

От 1950 г. катедрата се преименува като Катедра по рентгенология. В началните години на катедрата през нея преминават като студенти, специализанти и лекари редица имена, които са оставили следа в рентгенологията, в медицината и в обществения живот на страната въобще  През 1951 г. със създаването на Института за специализация и усъвършенстване на лекарите се създава и Катедрата по рентгенология към него. Първи ректор на ИСУЛ и първи ръководител на Катедрата по рентгенология там е професор д-р Гоце Тенчов . Голяма е неговата заслуга в създаването на основите на организацията на борбата със злокачествените заболявания, като в продължение на няколко години е и директор на Научноизследователския институт по онкология.

Катедрата по рентгенология в ИСУЛ организира ежегодното провеждане на курсове за специализация и усъвършенстване на лекари по рентгенология. Тези курсове създават кадрите за рентгенологичната мрежа в страната. Същата катедра организира и следдипломната квалификация, като създава традицията за курсове и за началници на рентгенови отделения по новости в специалността. Катедрата по рентгенология създава кадрите и е първоприемник на редица  лечебни заведения  и институции като Катедрата и по-късно Института по физиотерапия, Онкологичния институт (днес Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология), и Института по радиобиология и радиационна защита ( днес Национален център по радиобиология и радиационна защита). Преподаватели в първите години в Катедрата по рентгенология в ИСУЛ са Г. Тенчов, Г. Хаджидеков, А. Николаев, Г. Наумов, Г. Иванов, М. Димитров, П. Ганев, Б. Бърлиев, В. Михайлов, Б. Ботев, Д. Абаджиев. В последващите години хабилитирани преподаватели в катедрата са – Б. Ботев, Г. Господинов, Л. Величков, В. Групчев, П. Помаков.

От 1972 г. двете катедри логично се сливат в Катедрата по рентгенология – така се оформя катедрата, която днес носи осъвремененото име  - Катедра по образна дигностика.

Първи ръководители на Катедрата на територията на Александровска болница са:

проф. Андрея Сахатчиев

проф. Ангел Николаев

проф. Борис Бърлиев

на Катедрата по рентгенология на територията на ИСУЛ:

проф. Гоце Тенчов,

проф. Георги Хаджидеков.

Ръководители на обединената катедра ( след 1972 г.) последователно са:

проф. д-р Борис Бърлиев - до 1975 г

проф. д-р Георги Хаджидеков  - до 1977г

проф. д-р Борис Ботев - до 1981

проф. д-р Личо Величков –до 1988.

Следват

проф. д-р Милчо Лесев,

проф. д-р Ангел Томов, и

проф. д-р Васил Хаджидеков

Хабилитирани преподаватели, освен ръководителите на катедрата, в различни периоди са били – проф. Георги Наумов, проф. Веселин Михайлов, проф. Михаил Димитров, проф. Иван Ушев, проф. Иван Пешев, проф. Георги Господинов, проф. Никола Малеев, доц. Георги Иванов, доц. Петър Помаков, доц. Виктор Групчев, доц. Тома Еленчев, доц. Иван Узунов, доц. инж. Карадимов, доц. Лилия Тодорова, доц. Димитър Петков, доц. Петър Попсавов, доц. Иван Димитров, доц. Григорий Неделков, доц. Добрина Млъчкова, доц Весела Стойнова, доц. Лъчезар Пенев, доц.Мартин Крупев,доц. Мария Недевска,  доц. Дора Златарева, доц. Станимир Сираков.

През годините Катедрата по рентгенология се утвърждава като основно звено в преподаването на специалността и в методичното ръководство. Направленията на лечебно-диагностичната работа покриват всички области на образната диагностика – рентгенова диагностика на заболяванията на опорно-двигателния апарат, на сърдечно-съдовата система, на дихателната система, на храносмилателния тракт, на отделителната система, на централната нервна система. В катедрата са внедрявани за първи път основни визуализиращи технологии от по-ново време, които коренно променят характера на  специалността – първите уредби за компютърна томография и магнитно-резонансна образна диагностика работят на територията на Катедрата по рентгенология. Успоредно с внедряването на тези технологии се разширява използването на ултразвуковата диагностика, инвазивните и интервенционални методи в съдовата и несъдовата сфера. В резултат от цялата тази широка дейност специалността “Рентгенология” се модернизира, промени и съответно на съвременните тенденции, по предложение на катедрата, преименува в “Образна диагностика”. Основните постижения в научноизследователската дейност в катедрата са в областта на компютърната томография при изследването на централната нервна система, при изследването на органите в малкия таз, отделителната система, лицевия череп. Голяма част от значимите научни разработки засягат сравнителни изследвания между възможностите на отделните образни методи при диагностиката на заболявания в отделни анатомични области от човешкото тяло – напр. на главата и шията, бъбреците и надбъбреците, медиастинума и др.  Голям практически и изследователски опит е натрупан и в областта на магнитно-резонансната диагностика  на централната нервна система, в жлъчно-чернодробната област,на компютърната томография нпри заболяванията на сърдечно съдовата система, отделителната система, интервенционалната неврорентгенология и други.