Катедрата по фармакология е една от първите самостоятелни медицински катедри у нас. Обучението по фармакология започва през 1925 г., когато д-р Петър Николов е един от младите асистенти на проф. д-р В. Алексиев, чете лекции и води семинари пофармакология. Постепенно се обособява и сектор към катедрата по вътрешни болести, които преподава фармакология на студентите по медицина у нас. Самостоятелно като структура катедрата по фармакология е утвърдена през 1945 година и досега 64 г. обучава студенти, лекари, стоматолози, специализанти, фармацевти, докторанти, медицицински сътрудници и др. Организаторът и първият ръководител на катедрата е чл. кор. Проф. д-р Петър Николов, чиито първи и значими научни изследвания поставят началото на експерименталната фармакология. Приносите са в областта на лечение на сърдечно-съдови заболявания, десетки проучени за лечебна активност български растения и препарати от тях. Катедарата посвети много лекции и курсове на делото и паметта на нейният основател.

Роля за развитието на българската фармакология има следващият ръководител на катедрата, проф. д-р Димитър Пасков (1956-1976). Той е заслужил български лекар, специализар в Русия и се връща с амбицията да развие експерименталната фармакология у нас. Има и основание, изследванията върху алкалоид, изолиран от бялото кокиче, внедрен у нас като нивалин (галантамин). Първите лаборатории, изследвания върху лабораторни животни, опитни постановки, денонощни експерименти върху нови лекарства, много разработвани дисертационни трудове свързват периода на работа под ръководството на проф. Пасков. С огромен опит и знания той обучава десетки бъдещи фармаколзи. В катедрата научни трудове защитават и израстват като водещи фармаколози 12 аспиранти на професора: Проф. д-р Иван Крушков, проф. д-р Владимир Мицов, проф. д-р Витан Влахов, проф. д-р Д. Тодоров, доц. д-р Георги Фурнаджиев, проф. д-р П. Пейчев, проф. д-р Надка Бояджиева, проф. д-р Мила Власковска и др. В катедрата специализират много български фармаколози (проф. д-р Л. Далева, проф. д-р Д. Желязков, доц. д-р В. Тодоров, доц. д-р Д. Бачев, чл. кор. проф. Ц. Стойчев, доц. д-р Хр. Добрев, доц. д-р Цв. Бояджиев, проф. д-р Д. Тодоров и др. ), които по-късно развиват фармакологични звена, катедри и лаборатории у нас и в чужбина По това време с фармаколозите работи силен екип от химици, проф. С. Йовчев, инж. Д. Джеров, дх, Павлина Нинова, дфи др. Мечтата на всеки лекар фармаколог е да свърже фармакологичните механизми с химическата структура и да доведе научните предклинични изследвания до лекарство внедрено в производство и за хората. Този труден процес, за който във фирмите днес отделят милиони, в годините 1956-1980 г. се провежда в катедрата от учениците на проф. Пасков и под негово ръководство. Създават се и внедряват важни за клиничната практика у нас лекарства: Nivalin, Pymadin, Cytisin, Nivalin P, Dibazol, INHA -17, Verbascan, Aminton, Depreton, Dimex и др. Десетки пречистени химически и доведени до активни вещества екстракти от лекарствени растения са изучени и внедрявани за периоди от време. Огромен научен и преподавателски потенциал на катедрата, значим опит и знания дава „един от колосите на българската фармакология, учителят Пасков”. Рано пенсиониран от тогавашния председател на Медицинска Академия, професорът продължава научните изследвания и ръководството на последните си дисертантки Н. Бояджиева и М. Власковска.

По- труден етап настъпва за катедрата след този голям и с достижения период от 20 години. Последователно за периоди от време се сменят като ръководители проф. д-р Д. Желязков, доц. д-р Г. Фурнаджиев, проф. д-р Р. Овчаров. Всеки от тях остава прогрес, като развитие на фармакобиохимията, неврофармакологията и фитофармакологията. Честите обединения, прехвърляния на катедрата от институт в институт, от факултет във факултет, заповеди да подчини цялата си дейност на фитотерапията, и др. се отразяват за период от 1977 до 1984 г. на прогреса й в научните изследвания. Обучението на студенти и специализанти обаче е значимо, развива се следдипломното обучение в катедрата, издадени са учебник и ръководства за семинари. Защитена е първата след 10 години кандидатска дисертация (сега доктор по медицина) от главния административен асистент на катедрата д-р Надка Бояджиева с ръководител на дисертацията проф. Д. Пасков (1978). В Германия е изпратена да специализира асистент д-р М. Власковска. За част от младите кадри е труден период на десетки и оказали се по-късно ненужни и непубликувани изследвания върху билкови екстракти, т. н. скрининг на десетки отвари и инфузи като изпълнение на задачи от високи нива на властта. През 1986 г. колективът загубва на 72 г. възраст „учителят Пасков”.

Проф. д-р Ради Овчаров съживява фундаменталните изследвания, дава тематики на младите хора, осигурява като ръководител финансиране на фармакологични и токсикологични проучвания на нови лекарства, активира публикуването както в наши, така и в западни списания. Нови направления на научни изследвания стартират като фармакологично повлияване на терморегулацията, антиоксиданти, невроендокринология, проучвания за ембриотоксичност и тератогенност, опиоиди и др. Първите специализации в Русия, Германия и Франция стартират, за да сме днес една от водещите катедри, в която сътрудниците й специализират в университети на Европа, САЩ и Азия. Ново поколение дисертанти под ръководството на проф. Р. Овчаров работи с прогрес. Разширява се международното научно сътрудничество на катедрата, което днес е значимо. В обучението на студентите се развиват нови методи и подходи. В катедрата работи един от водещите химици на България, проф. д-р С. Робев и отново медико-биологични изследвания се извършват заедно с химически проучвания и са публикувани 3 изобретения и 5 статии от колектив Робев, Бояджиева, Дичева, както и предложения за нови лекарства.

За периода 1987 – 2000 г. ръководители на катедрата са последователно проф. д-р Петко Узунов, дбн, доц. д-р Надка Бояджиева, дм и проф. д-р Иван Крушков, дмн. Прогрес на научните изследвания по Фармакобиохимия, Сърдечно-съдова фармакология, Фармакология на отделителна система, Неврофармакология с невротоксикология, Лекарствена зависимост и Фармакология на ендокринна система е документиран с публикуването на 4 книги, над 120 публикации в периодични списания, над 100 доклада/абстракти, 25 изобретения и рационализации, патенти, 2 ръководства, 1 учебник за студенти и лекари и др.

Дисертация за доктор на медицинските науки (дмн-1988)защитава д-р Н. Бояджиева, дм и научното звание „доцент” придобива през 1989 г. (от 1979 г. тя е кандидат на медицинските науки-сега доктор по медицина).

Кандидатски дисертациии (доктор по медицина)защитават последователно д-р Иван Ламбев, д-р Мила Власковска, д-р Марко Марков, д-р Красимира Якимова, д-р Диана Дренска (период 1987-1997). Специализират в чужбина почти всички от академичния състав на катедрата както чрез индивидуални научни проекти, така и чрез Програмите Темпус. През този период стартират дългосрочните научни сътрудничества на Н. Бояджиева с Националните Институти на САЩ, на М. Власковска със Швеция, на К. Якимова с Германия, на И. Ламбев, К. Симеонова и М. Марков с Япония и др. Значим е прогреса на колектива на катедрата чрез печеленето на десетки научни конкурсни проекти у нас и в Европа, САЩ, СЗО, Япония и др. За периоди от време проф. П. Узунов е работил и като първият Ректор на Медицинския Университет, образуван на база Медицинска Академия, и като Зам. Министър на МЗ, а проф. И. Крушков като Зам. Ректор и Зав. Отдел Наука, главен научен секретар на МА.

Образованието по фармакология продължава да е приоритет на катедрата. С активната работа на доц. И. Ламбев и помощта на доц. Т. Трайков, катедрата е водеща и една от първите по компютърно обучение на студентите. Първа е катедрата и по изготвянето и внедряването на тестово изпитване и обучение. За този период катедрата обучава по фармакология и лекарствена токсикология студенти по медицина, студенти по стоматология, студенти по фармация (за 3 години когато са обединени двете катедри), лекари, фармацевти, специализанти по СДО, медицински сестри и мед. специалисти. Научно звание „професор” придобива Н. Бояджиева. Званието „доцент” получават И. Ламбев, М. Власковска и К. Якимова. Голяма е загубата на един от значимите фармаколози у нас, развил научните изследвания върху нервно-мускулно предаване и доказал ефективността на препарата Пимадин, проф. д-р Вл. Мицов, дмн.

__________________________________________

В памет на професор д-р Иван Маринов Крушков

През 2006 г. катедрата по Фармакология и Токсикология загуби проф. д-р Иван Крушков. Ще споделим някой от водещите моменти в неговата биография:

Роден през 1935 г. в гр. Русе, в семейство на лекар и учителка, Иван Крушков като дете вижда усилията в медицината, изучава музика, расте в семейство с принципи на уважение и почтенност, които професорът спазваше през целият си живот. Рано остава сирак без баща и това го научава на голямо трудолюбие и грижа за семейство и близки. Загриженост за хората и българската медицина беше водеща в живота му.
Завършва медицина и един от изявените и отлични студенти на Медицинския Факултет-София. Работи по разпределение като лекар. С конкурс постъпва в катедрата и е първият ученик-асистент на основателят на катедрата член кореспондент проф. д-р Петър Николов. Професорът често разказваше за тези години, когато ентусиазмът да се организира и стабилизира катедрата по фармакология е бил “светилникът” в усилията и трудностите на времето. Той беше за нас “живата история на катедрата” след като загубихме проф. д-р Димитър Пасков. Проф. Иван Крушков посвети над 40 години от своя живот за катедрата. В негово присъствие винаги имаше и респект, и коректност и разбиране. Преодолял е трудностите и ни учеше да не се предаваме в усилията си да преодолеем политическите или некоректни вмешателства в образование и наука. За хората, несвързани с политически “върхушки” беше пример на устойчивост и честен прогрес, на трудолюбие и упоритост, на борба за преодоляване на изкуствено създавани трудности. Да, той мълчаливо понасяше трудни моменти и вървеше напред с прогрес и позитивност. На никого не попречи, на никого не спря пътя на академично развитие, никого не измести по пътя на прогреса. Заемаше заслужено своето място.
Като млад асистент се жени за лекарка, създават хубаво семейство, раждат им се близнаци-момче и момиче-сега лекар и културовед-режисиорка. Професорът много обичаше сестра си-тя му беше и споменът за детството. Той беше отличен баща и съпруг, грижовен и градивен. Съпругата му беше и другар в творческата дейност-заедно преподаваха в медицинските колежи, тя редактираше някой от неговите книги, с нея написаха и учебник за медицински специалисти.
Работи в катедрата повече от 40 години, последователно като асистент, доцент и професор. Изключителен, високо образован като лектор и преподавател. Високо ерудиран и коректен академичен колега. Десетки поколения лекари са изучени от проф. И. Крушков. В който и край на България да отидеш и кажеш за нашата катедра те питат за професора. Боготворят го неговите ученици-лекари, медицински специалисти, специализанти, докторанти. Неговите лекции се записваха и предаваха от поколение на поколение преди да се издадат учебниците по фармакология на катедрата.
Той имаше дарбата не само да изнася хубави лекции, но и да пише по фармакология и за лекарствата.Така се публикуваха учебници, ръководства, справочници. Десетки са написаните от него раздели в книги. Заедно със своя ученик доц. Иван Ламбев издадоха и преиздаваха “Фармакотерапевтичен справочник”, който стана настолната книга за лекари, стоматолози, фармацевти, специалисти и граждани.
Иван Крушков рано започва научни изследвания, първо с проф. д-р Петър Николов, после с проф. д-р Димитър Пасков-те го наричаха “любимия ученик”. Той подкрепяше и пряко работеше в направлението създаване на нови лекарствени средства. Български препарати са създадени с негово участие. Резултат на негови научни и предклинични изследвания е препаратът Аминтон и редица други. Рано защитава дисертация за кандидат на медиццките науки (сега доктор) и за доктор на медицинските науки (дмн). Проф.д-р И. Крушков създаде направление в катедрата “Фармаколгия на сърдечно-съдовата система”, както и лаборатория по проблема. Негови ученици са доц. д-р Иван Ламбев, главен асистент д-р Катерина Симеонова, доц. д-р Марко Марков, проф. д-р В. В. Петков, проф. д-р Дамянка Гетова, проф. д-р Д. Свинаров и десетки други. Работата със студенти-кръжочници беше любима за професора. Той подкрепяше и младите асистенти-например една от първите публикации в катедрата на сегашния й ръководител проф. д-р Н. Бояджиева е през 1974. върху аналгетичното действие на съединението ВМИ-20-4 (лекарството аминтон), първите научни изследвания на доц. Марков и доц. Ламбев също бяха публикувани под ръководството на проф. И. Крушков. Професорът много се грижеше за прогреса на младите кадри в катедрата, помагаше им в трудните етапи, заставаше като опора в “дните на бури и вятър” които не отминаваха и катедрата ни през времената на промени. През последните години на живота си той беше до нас, въпреки пенсионирането си, той работеше с колектива, дори един от последните му дни е свързан със семинар със студентите от 3-ти курс. Той желаеше да работи и да бъде полезен и беше щастлив, че е сред колектива ни. И ние го уважавахме и обичахме. И сега отчитаме, че като колектив устояхме на “опитите да се вземат офисите на пенсионерите”, че запазихме условията за работа на нашия учител, че не го огорчихме, а нещо повече-осигурихме щастливо и спокойно творческо ежедневие на проф. Крушков в продължение на 7 години след пенсионирането му.
Неуморен в своята преподавателска и научно-обществена дейност бе проф. д-р Иван Крушков. Дълъг е списъкът на комисии, комитети, организации, в които той работеше като председател, консултант, съветник и др.Като Зав. отдел Наука на Медицински Университет и Главен Научен Секретар той организира конкурсните научни финансирани проекти, международното научно сътрудничество и редица съвременни форми за научна дейност. Като Председател на Научното дружество по Фармакология, проф. И. Крушков беше организатор на конгреси и научни симпозиуми.
Проф. д-р Иван Крушков ръководи катедрата по фармакология и токсикология за периода 1996-2000г. През този период бяха издадени десетки публикации, учебник, справочници, спечелени научни проекти към МОН и МУ-София, работа по програмите ТЕМПУС, защитени 2 дисертации, продължено международното сътрудничество, оборудвана компютърна зала за обучение на студенти, и др. Една професура (на. Н. Бояджиева) бе утвърдена, както и доцентурите на М. Власковска и К. Якимова. Проф. Крушков насърчаваше сътрудниците за научни проекти и грантове у нас и от чужбина. Беше член на Факултетен съвет и председател на Валутна комисия на Университета. Катедрата фокусираше върху образованието и тестовото изпитване се утвърждаваше.
След Февруари 2000 г. професорът продължи своята работа в катедрата в условия, които той желаеше и удобряваше. Изключително позитивен към работата на катедрата, към всеки сътрудник, изключително полезен в трудни и добри моменти беше за нас проф.И. Крушков. С опит, човещина и скромност го запомнихме. Чужд на интригите, полезен на способните хора, загрижен за тези, които са в трудност, с ефективност във всяка дейност на катедрата-това бе само част от ежедневието ни с професора.
Катедрата тържествено отбеляза 70 годишния юбилей на проф.д-р Иван Крушков през Май, 2005 г. Медицински Университет и Медицински Факултет наградиха професора. Съюзът на учените, БАН, Университети у нас и др. почетоха юбилея. И до днес помним щастливите мигове на този ден. Много цветя, уважение и обич на учениците и приятелите към учителя и човека Иван Крушков.
В края на 2006 г. след кратко боледуване почина нашият учител, любимият на поколения лекари професор и приятелят на десетки фармаколози Иван Крушков. Загубихме човека, който почтенно с труд, опит, човещина, интелигентност и природна надареност за образование и наука работеше повече от 40 години за прогреса на катедрата и Медицински Университет-София.

Поклон пред светлата му памет.

Неговото дело даде голям напредък на българската фармакология, лекарствена политика и медицинско образование.

Учителю, ти оставаш завинаги с нас.

Написа: Професор д-р Надка Бояджиева