![]() ![]() |
София, 2009
Исторически факти
Катедрата по фармакология е една от първите самостоятелни медицински катедри у нас. Обучението по фармакология започва през 1925 г., когато д-р Петър Николов е един от младите асистенти на проф. д-р В. Алексиев, чете лекции и води семинари пофармакология. Постепенно се обособява и сектор към катедрата по вътрешни болести, които преподава фармакология на студентите по медицина у нас. Самостоятелно като структура катедрата по фармакология е утвърдена през 1945 година и досега 64 г. обучава студенти, лекари, стоматолози, специализанти, фармацевти, докторанти, медицицински сътрудници и др. Организаторът и първият ръководител на катедрата е чл. кор. Проф. д-р Петър Николов, чиито първи и значими научни изследвания поставят началото на експерименталната фармакология. Приносите са в областта на лечение на сърдечно-съдови заболявания, десетки проучени за лечебна активност български растения и препарати от тях. Катедарата посвети много лекции и курсове на делото и паметта на нейният основател.
Роля за развитието на българската фармакология има следващият ръководител на катедрата, проф. д-р Димитър Пасков (1956-1976). Той е заслужил български лекар, специализар в Русия и се връща с амбицията да развие експерименталната фармакология у нас. Има и основание, изследванията върху алкалоид, изолиран от бялото кокиче, внедрен у нас като нивалин (галантамин). Първите лаборатории, изследвания върху лабораторни животни, опитни постановки, денонощни експерименти върху нови лекарства, много разработвани дисертационни трудове свързват периода на работа под ръководството на проф. Пасков. С огромен опит и знания той обучава десетки бъдещи фармаколзи. В катедрата научни трудове защитават и израстват като водещи фармаколози 12 аспиранти на професора: Проф. д-р Иван Крушков, проф. д-р Владимир Мицов, проф. д-р Витан Влахов, проф. д-р Д. Тодоров, доц. д-р Георги Фурнаджиев, проф. д-р П. Пейчев, проф. д-р Надка Бояджиева, проф. д-р Мила Власковска и др. В катедрата специализират много български фармаколози (проф. д-р Л. Далева, проф. д-р Д. Желязков, доц. д-р В. Тодоров, доц. д-р Д. Бачев, чл. кор. проф. Ц. Стойчев, доц. д-р Хр. Добрев, доц. д-р Цв. Бояджиев, проф. д-р Д. Тодоров и др. ), които по-късно развиват фармакологични звена, катедри и лаборатории у нас и в чужбина По това време с фармаколозите работи силен екип от химици, проф. С. Йовчев, инж. Д. Джеров, дх, Павлина Нинова, дфи др. Мечтата на всеки лекар фармаколог е да свърже фармакологичните механизми с химическата структура и да доведе научните предклинични изследвания до лекарство внедрено в производство и за хората. Този труден процес, за който във фирмите днес отделят милиони, в годините 1956-1980 г. се провежда в катедрата от учениците на проф. Пасков и под негово ръководство. Създават се и внедряват важни за клиничната практика у нас лекарства: Nivalin, Pymadin, Cytisin, Nivalin P, Dibazol, INHA -17, Verbascan, Aminton, Depreton, Dimex и др. Десетки пречистени химически и доведени до активни вещества екстракти от лекарствени растения са изучени и внедрявани за периоди от време. Огромен научен и преподавателски потенциал на катедрата, значим опит и знания дава „един от колосите на българската фармакология, учителят Пасков”. Рано пенсиониран от тогавашния председател на Медицинска Академия, професорът продължава научните изследвания и ръководството на последните си дисертантки Н. Бояджиева и М. Власковска.
По- труден етап настъпва за катедрата след този голям и с достижения период от 20 години. Последователно за периоди от време се сменят като ръководители проф. д-р Д. Желязков, доц. д-р Г. Фурнаджиев, проф. д-р Р. Овчаров. Всеки от тях остава прогрес, като развитие на фармакобиохимията, неврофармакологията и фитофармакологията. Честите обединения, прехвърляния на катедрата от институт в институт, от факултет във факултет, заповеди да подчини цялата си дейност на фитотерапията, и др. се отразяват за период от 1977 до 1984 г. на прогреса й в научните изследвания. Обучението на студенти и специализанти обаче е значимо, развива се следдипломното обучение в катедрата, издадени са учебник и ръководства за семинари. Защитена е първата след 10 години кандидатска дисертация (сега доктор по медицина) от главния административен асистент на катедрата д-р Надка Бояджиева с ръководител на дисертацията проф. Д. Пасков (1978). В Германия е изпратена да специализира асистент д-р М. Власковска. За част от младите кадри е труден период на десетки и оказали се по-късно ненужни и непубликувани изследвания върху билкови екстракти, т. н. скрининг на десетки отвари и инфузи като изпълнение на задачи от високи нива на властта. През 1986 г. колективът загубва на 72 г. възраст „учителят Пасков”.
Проф. д-р Ради Овчаров съживява фундаменталните изследвания, дава тематики на младите хора, осигурява като ръководител финансиране на фармакологични и токсикологични проучвания на нови лекарства, активира публикуването както в наши, така и в западни списания. Нови направления на научни изследвания стартират като фармакологично повлияване на терморегулацията, антиоксиданти, невроендокринология, проучвания за ембриотоксичност и тератогенност, опиоиди и др. Първите специализации в Русия, Германия и Франция стартират, за да сме днес една от водещите катедри, в която сътрудниците й специализират в университети на Европа, САЩ и Азия. Ново поколение дисертанти под ръководството на проф. Р. Овчаров работи с прогрес. Разширява се международното научно сътрудничество на катедрата, което днес е значимо. В обучението на студентите се развиват нови методи и подходи. В катедрата работи един от водещите химици на България, проф. д-р С. Робев и отново медико-биологични изследвания се извършват заедно с химически проучвания и са публикувани 3 изобретения и 5 статии от колектив Робев, Бояджиева, Дичева, както и предложения за нови лекарства.
За периода 1987 – 2000 г. ръководители на катедрата са последователно проф. д-р Петко Узунов, дбн, доц. д-р Надка Бояджиева, дм и проф. д-р Иван Крушков, дмн. Прогрес на научните изследвания по Фармакобиохимия, Сърдечно-съдова фармакология, Фармакология на отделителна система, Неврофармакология с невротоксикология, Лекарствена зависимост и Фармакология на ендокринна система е документиран с публикуването на 4 книги, над 120 публикации в периодични списания, над 100 доклада/абстракти, 25 изобретения и рационализации, патенти, 2 ръководства, 1 учебник за студенти и лекари и др.
Дисертация за доктор на медицинските науки (дмн-1988)защитава д-р Н. Бояджиева, дм и научното звание „доцент” придобива през 1989 г. (от 1979 г. тя е кандидат на медицинските науки-сега доктор по медицина).
Кандидатски дисертациии (доктор по медицина)защитават последователно д-р Иван Ламбев, д-р Мила Власковска, д-р Марко Марков, д-р Красимира Якимова, д-р Диана Дренска (период 1987-1997). Специализират в чужбина почти всички от академичния състав на катедрата както чрез индивидуални научни проекти, така и чрез Програмите Темпус. През този период стартират дългосрочните научни сътрудничества на Н. Бояджиева с Националните Институти на САЩ, на М. Власковска със Швеция, на К. Якимова с Германия, на И. Ламбев, К. Симеонова и М. Марков с Япония и др. Значим е прогреса на колектива на катедрата чрез печеленето на десетки научни конкурсни проекти у нас и в Европа, САЩ, СЗО, Япония и др. За периоди от време проф. П. Узунов е работил и като първият Ректор на Медицинския Университет, образуван на база Медицинска Академия, и като Зам. Министър на МЗ, а проф. И. Крушков като Зам. Ректор и Зав. Отдел Наука, главен научен секретар на МА.
Образованието по фармакология продължава да е приоритет на катедрата. С активната работа на доц. И. Ламбев и помощта на доц. Т. Трайков, катедрата е водеща и една от първите по компютърно обучение на студентите. Първа е катедрата и по изготвянето и внедряването на тестово изпитване и обучение. За този период катедрата обучава по фармакология и лекарствена токсикология студенти по медицина, студенти по стоматология, студенти по фармация (за 3 години когато са обединени двете катедри), лекари, фармацевти, специализанти по СДО, медицински сестри и мед. специалисти. Научно звание „професор” придобива Н. Бояджиева. Званието „доцент” получават И. Ламбев, М. Власковска и К. Якимова. Голяма е загубата на един от значимите фармаколози у нас, развил научните изследвания върху нервно-мускулно предаване и доказал ефективността на препарата Пимадин, проф. д-р Вл. Мицов, дмн.
__________________________________________
През 2006 г. катедрата по Фармакология и Токсикология загуби проф. д-р Иван Крушков. Ще споделим някой от водещите моменти в неговата биография:
Поклон пред светлата му памет.
Неговото дело даде голям напредък на българската фармакология, лекарствена политика и медицинско образование.
Учителю, ти оставаш завинаги с нас.
Написа: Професор д-р Надка Бояджиева