• ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
  • Провеждане на курс по програмата С.Е.Е.А.
  • Ендокринология - упражнения със студенти V курс 22 група 16 - 29 януари 2020г.
  • Медицински университет – София отново е най-добрият специализиран университет в България
  • Теоретично обучение - такси на специализиращи по Наредба 1 за 2020 г.
  • Резултати от проведената анкета за завършващи студенти 2019г. - 2020г,
  • Честване по повод 100 години катедра „Хигиена“
  • Ендокринология - лекции януари - февруари 2020г.
  • Ендокринология - графици за упражнения януари 2020г.
  • Проф. д-р Ханс Беарбоом беше удостоен с Доктор Хонорис Кауза на МУ-София
  • Зимна сесия 2019/2020г. чуждестранни студенти
  • Зимна сесия 2019/2020г. български студенти
  • Решения от заседание на факултетен съвет 17.10.2019
  • Теоретично обучение на специализиращи - такси по Наредба 1 за 2019 г.
  • Промени в програмата на 4 курс 17-32 група
  • Промени в програмата на 4 курс 1-16 група
  • Свободноизбираеми курсове - последни промени
  • Ендокринология - програма на упражнения за чуждестранни студенти
  • Стипендии за зимен семестър 2019/2020г
  • Международен екип от бъдещи лекари прегледа 82 възрастни пациента
  • Обслужване на чуждестранни студенти
  • История

    МЕДИЦИНСКИ ФАКУЛТЕТ

    Всяка институция, подобно на човека, има зачатие, развитие и история, които „обясняват” нейния облик и престиж. Взирането в събитията, формиращи биографията на едно висше училище, непременно ще открие благослова на началото, с който то се движи през годините, подхранващите сили на държавата в лицето на премиер, министри, народни представители, уважението или неодобрението на обществото!

    Медицинският факултет в София е единственото висше училище за медицински науки в България, натоварено с отговорността да представлява до 1950 г. висшата национална школа за подготовка на лекари; биографията на най-стария и най-големия Медицински университет в страната започва с полагане основите на неговия Медицински факултет.

    • 6 ноември 1917 г.

      Четвъртата редовна сесия на ХVІІ–то обикновено Народно събрание започва обсъждането на Законопроект за създаването на нов факултет към Софийския университет – Медицински. Законопроектът е внесен в българския Парламент от Министъра на просвещението Пешев с думите:”Без съмнение, една от важните държавни задачи, които трябва да изпълним, е откриването на Медицински факултет към нашия Университет…Това, на първо място е за нашата национална гордост и - по-важното – от чувство за достойнство на нашата страна, поела по пътя на едно по-добро бъдеще. Това също е и в резултат от необходимостта да положим основите на българската наука и в областта на медицината!”.

    • 10 ноември 1917 г.

      Законопроектът е приет и влиза в сила с Указ № 21 на цар Фердинанд, вписан е в правителствената Бяла книга на 22 ноември 1917 г. и е публикуван в Държавен вестник. Министерството на народното просвещение предоставя на Медицинския факултет сградата на тогавашната Първа мъжка гимназия, на ул.Дунав № 2.

    • 8 февруари 1918г.

      публикуване на извадка от 1-ва страница на държавен вестник брой 29, Година XL от Петък 8 февруари 1918г.

    • 10 април 1918 г.

      Академичният съвет на Софийския университет избира временна комисия, която да се заеме с изграждането на новата образователна институция. В този ден, в присъствието на Министъра на просвещението, членове на Висшия медицински съвет, проф. Г. Шишков изнася първата лекция - по зоология, а втората – по физика се чете от проф. Ал. Христов. 

    • 17 май 1918 г.

      Академичният съвет избира първия професор в Медицинския факултет – д-р Васил Моллов – по вътрешни болести. След него д-р Стоян Киркович получава звание Професор, ангажиран с преподаване по пропедевтика на вътрешните болести и патология, а получилият на свой ред звание Професор д-р Парашкев Стоянов – по хирургична и оперативна медицина.

    • 1 март 1919 г.

      Първият декан на Медицинския факултет д-р Иван Кипров е избран за професор на Факултетния съвет. Приема се програма за шестгодишно обучение в новия Факултет, през първите две от които – по предклинични учебни дисциплини. Факултетът следва строго като еталон образователните практики на всепризнатите дълголетни факултети в европейските държави.

    • Април 1919 г.

      Основава се библиотеката на факултета и се приема правилник за нейното устройство и функциониране.

      При основаването на медицинския факултет вземат участие и редица професори чужденци, предимно руснаци, които са намерили подслон в България, прокудени от Отечеството си по време на Гражданската война в Русия. Това са професорите В. П. Воробьов (катедра „Анатомия”), А. Ф. Манковски (катедра „Хистология и ембиология”), проф. В. В. Завялов (катедра „Физиология”), проф. А. Е. Янишевски (катедра „Нервни и душевни болести”), Г. Е. Рейн (катедра „Акушерство и гинекология”), както и професорите И. Шапшал, С. С. Абрамов, Д. Д. Крилов, А. К. Медведев, А. М. Черевков.

    • 1923 г.

      Създава се първото научно дружество по отделна тясна специалност – Българско дерматологично дружество.

    • 1925 г.

      Д-р Ас. Хаджиолов, д-р Змияров и д-р П. Попхристов организират издаването на едно от първите в света списания за студенти медици „Премедикус” и всъщност създават първите кръжоци по отделни специалности, които до днес допринасят съществено за подобряване на повече знания и умения от студентите по различните научни дисциплини.

    • 1929 – 1930 г.

      Факултетът избира и своите първи „доктор хонорис кауза”
          - Д-р Мюленс (1929 г.)
          - Д-р Марин Русев (1930 г.)

    • 1946 г.

       Законът за народната просвета се изменя и катедрите в МФ нарастват с 12 и стават общо 31.

    • 28 януари 1950 г.

      Медицинският факултет се отделя от Софийския университет през 1950 г., когато с Указ №246 на Президиума на Народното събрание е формирана институцията Медицинска академия. В нея влизат Стоматологичният и Фармацевтичният факултет.

    • Юли 1950 г.

      ;Създава се Институт за специализация и усъвършенстване на лекари – ИСУЛ.

    • 1954 г.

      Медицинската академия е преобразувана във Висш медицински институт.

    • 30 април 1972 г.

      С Указ № 921 на Държавния съвет Висшият медицински институт влиза в състава на Медицинска академия, обединяваща всички висши училища по медицина в България: в София, Пловдив, Варна, а по-късно – и новосформираните в Плевен и Стара Загора.

    • 1975 г.

      Броят на преподавателите и научните сътрудници достига 4168, а студентите са повече от 10 000.

    • 29 октомври 1990 г.

      Висшият медицински институт е възстановен като самостоятелно висше училище с Указ на Министерския съвет и получава автономия, според световната университетска практика.

    • 1991 г.

      ;Медицинският факултет става водеща, легитимна, пълноценна структурна единица на Вишия медицински институт.

    • 21 май 1995 г.

      С решение на 37-то Народно събрание Висшият медицински институт в София получава наименование Медицински университет.