• ПОСЛЕДНИ НОВИНИ
  • Годишно отчетно общо събрание на МУ-София на 12.12.2017
  • 8-ми ноември - присъствието на тържественото честване на 100-годишнината на Медицински университет - София, на преподавателите, служителите и студентите е задължително
  • Празника на Медицински факултет и Медицински университет – София на осми ноември 2017 г.
  • 1 НОЕМВРИ 2017 г. - "Ден на народните будители" - неучебен за всички студенти и неприсъствен за всички преподаватели и служители
  • Конкурс "ГРАНТ-2018" за финансиране на изследователски проекти през 2018 г. на преподаватели от МУ - София
  • Юбилейна изложба "100 години Медицински факултет, 100 години Медицински университет, 100 години медицинско образование в България"
  • Първото занятие на свободноизбираемия курс по ОБРАЗНА АНАТОМИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ ОРГАНИ ще се състои на 23.10.2017 г.
  • 20-ти НАЦИОНАЛЕН КОНГРЕС ПО АНЕСТЕЗИОЛОГИЯ И ИНТЕНЗИВНО ЛЕЧЕНИЕ С МЕЖДУНАРОДНО УЧАСТИЕ - 26-29 ОКТОМВРИ 2017
  • преглед на всички новини
  • За нас

    София, 2008

    След създаването на Медицински факултет към Софийския университет за клинична база на Катедрата по акушерство и гинекология е определена първата специализирана акушеро-гинекологичната болница Майчин дом “Княгина Мария-Луиза”, основана през 1903 година. Организирането и развитието на Катедрата е неразривно свързано с болница “Майчин дом” и нейните бележити ръководители.

    За първи ръководител на Катедрата по акушерство и гинекология е назначен видният руски учен академик Георги Ермолаевич Рейн, който я оглавява от 09.07.1920 г. до 14.09.1925 г. Проф. Рейн е човек с голяма обща култура, клиничен опит, преподавателски талант и солидна научна ерудиция. Макар и в напреднала възраст, с голяма вещина, майсторство и любов, той поставя здравите основи на всички дейности на първата акушеро-гинекологична катедра и клиника, превежда учебника по акушерство на Полано, написва учебник по оперативно акушерство, въвежда хистопатологията и ренгеновата диагностика и терапия в акушерството у нас.

    От 1925 г. до 1942 г. ръководството на Катедрата се поема от проф. Димитър Стаматов. Със своята удивителна честност, научна и клинична ерудиция и организацонен талант, той издига катедрата, клиниката и акушерската помощ в страната на ниво, което дава заслужено основание да го смятаме за патриарх на българското акушерство и гинекология. Превръщането на “Майчин дом” от болница в акушеро-гинекологична клиника има за резултат построяване на аудитория с амфитеатър, обогатяване на библиотеката, на музей от анатомични и хистопатологични препарати, мулажи и фантоми за обучение на студентите, създаване на клинична и хистопатологична лаборатория и пр. Под ръководството на проф. Стаматов болница “Майчин дом" се утвърждава като признат център за най-квалифицирана акушеро-гинекологична помощ и база за обучение на студенти и лекари по специалността. Възприел най-ценното от водещите европейски акушеро-гинекологични школи и ползвайки своя личен опит в специфичните условия в нашата страна, проф. Стаматов изгражда “майчиндомската школа”, к ато първообраз на Българска та акушеро-гинекологична школа: строга дисциплина, образцова организация на лечебния процес, висок морал в отношенията лекар-пациент. Здравата му връзка с практиката го е карала да има “критично отношение към новостите и модата в медицината”. Към 1940 г. кадровият състав на Катедрата по акушерство и гинекология се състои от 1 професор, 1 гл. асистент, 3 редовни асистенти и 3 доброволни асистенти.

    Ръководител на Катедрата около Втората световна война (от 1942 г. до 1951 г.) е проф. Иван Ю. Иванов. На него се пада отговорността да евакуира клиниката в село Долни Дъбник по време на бомбардировките и трудната задача да я върне след войната в порутения “Майчин дом”. Съществена заслуга на проф. Иванов е стимулирането на сътрудниците към научно дирене, с което дава тласък на научно-изследователската работа. Сам той обогатява нашата акушеро-гинекологична литература с около 40 научни труда и няколко основни ръководства за студенти и лекари: „Консервативна терапия”, “Акушерски операции”, “Гинекология” и др. По това време се въвежда инхалационното обезболяването в акушерството и гинекологията и редица нови оперативни техники. Поради големия брой на студентите след войната, преподавателската дейност е огромна. Налага се лекциите да се четат в салоните на „Модерен театър" и „Глория" на два потока, а студентските групи достигат до 40 души.

    През следващите 5 години (1951-1955 г.) Катедрата се ръководи от ученика на проф. Стаматов - проф. Георги Бояджиев. Той е човек с голям интелект, ерудиция и отличен лектор, оставил спомена за своите клинични лекции върху конкретни казуси. Проф. Бояджиев успешно доразвива Майчиндомската школа и оставя 27 научни труда, между които монографията за „Тесният таз" и “Проучване на таза на българката”.

    От 1955 да 1958 г. катедрата се ръководи от проф. Георги Тошев, който публикува около 30 научни труда, между които и 2 монографии. Тогава започва разработването на първите дисертационни трудове за “кандида на медицинските науки”, които се защитават след неговия мандат. По своите лечебно-диагностични качествени и количествени показатели клиниката си изравнява с тези на водещите европейски клиники.

    Проф. д-р Илия Щъркалев ръководи катедрата и болницата от 1958 до 1977 година. Той познава качествата на своите сътрудници, разумно използва техните възможности и създава спокоен климат за творческа работа. От 1972 г. до пенсионирането си в “Майчин дом” работи и проф. Бранимир Папазов - високо ерудирана и всестранно развита личност, завършил и специализирал в престижни европейски университети, почетен член на редица чуждестранни академии. Проф. Папазов е основоположник на важен раздел от гинекологията у нас – стерилитета в семейството.

    През около 20-годишното ръководство на проф. Щъркалев в катедрата непрекъснато се проучват, въвеждат и популяризират всички новости на акушерството и гинекологията. По това време се преминава от експектативно към активно водене на раждането и борбата с протрахирането му. Проучват се такива кардинални проблеми в акушерството и гинекологията, като гинекологична онкология, стерилитет, контрацепция и борба с нежеланата бременност, детско- юношеска гинекология, генитална туберкулоза, образна диагностика, електрофизиология на плода, гинекологична ендокринология и се обособяват отделения и специализирани кабинети за тези области. Въвежда се модерната анестезиология и реанимация в акушерството и гинекологията и се изгражда мощно неонатологично отделение с обособен сектор за интензивни грижи и апаратна реанимация на новороденото. Проучва се и се въвежда антенаталната диагностика на вродените заболявания и малформации. Всички тези важни области от акушерството и гинекологията налагат постепенно специализиране и профилиране на научно-преподавателски състав. Към катедрата се създава и Организационно-методична секция. Хабилитираните сътрудници от катедрата стават методични консултанти на окръжните АГ отделения, а проф. Щъркалев първи заема новата длъжност “главен републикански специалист по акушерство и гинекология”. Сътрудници от софийската катедра създават и оглавяват новооткритите катедри към ВМИ–Пловдив /проф. Л. Ламбрев/ и към ВМИ-Варна /проф. Георги Илиев/.

    След създаването на Медицинска академия, болницата “Майчин дом” и Катедрата по акушерство и гинекология се обединяват с болницата и Катедрата по педиатрия в една обща структура, наречена Център за охрана на майчинството и детството /ЯЦОМД/, с директор проф. Щъркалев. При това обединение Катедрата по акушерство и гинекология запазва своята самостоятелност. Към края на съществуването на стария “Майчин дом” непосредствено преди създаването на Медицинска академия ординаторите в болницата стават асистенти. По този начин болницата “Майчин дом” става еквивалент на Катедрата по акушерство и гинекология.

    Проф. Илия Щъркалев има заслуга и за изграждането на новия “Майчин дом”, който се открива на 27.05.1976 г. Катедрата се настанява в новата огромна база заедно с Катедрата по АГ към ИСУЛ и бившия Институт по акушерство и гинекология, като Научен институт по акушерство и гинекология (НИАГ- “Майчин дом”) към Медицинска академия. Първи директор на НИАГ е проф. Илия Щъркалев, а след него са проф. Георги Стоименов /1977-1980 г./, проф. Ефтимия Светославова /1981-1984 г./, проф. Кирил Мирков /1984 – 1987 г./,проф.Атанас Атанасов /1988-1989 г./ и проф. Илко Карагьозов /1989-1993 г./ ; доц. Александър Яръков /1994-1997 г./. От 1998 г. директор на „Майчин дом” е доц. Николай Доганов.

    По това време катедрата се разделя на Катедра по акушерство и на Катедра по гинекология. Ръководители на Катедрата по гинекология са проф. Б. Василев и проф. К. Мирков, а на Катедрата по акушерство - проф. Л. Яръков, проф. Ат. Кацулов, проф. Ц. Десподова. В 1986 г. се оформя отново единна Катедрата по акушерство и гинекология, с ръководител тогавашния директор на НИАГ проф. К. Мирков. След разпадането на Медицинска академия през 1993 г., НИАГ се образува в Държавна университетска болница “Майчин дом” /ДУБ-“Майчин дом”/ и болничното и академично ръководство се обособяват. Ръководител на катедрата от 1993 до 1999 г. е проф. Ил. Карагьозов, а от 2000 г. – проф. Ангел Димитров.

    Мащабите на НИАГ и впоследствие на ДУБ “Майчин дом” дават големи възможности за професионално развитие. Постепенно институтът се обогатява с нови кадри - аспиранти, асистенти, доценти, професори. Научната продукция през този период е значителна: издават се основни учебници и ръководства, множество монографии по съществени проблеми, научни трудове, участия в конгреси - национални и международни. Катедрата извършва огромна учебно-преподавателска работа. През 1996 г. се въвежда т. нар. “циклично обучение” за студенти V курс, което има за цел да осъвремени и доближи програмите до европейските изисквания и същевременно да засили практическата работа на студентите с болните. Ежегодно катедрата провежда 23 тематични курса за следдипломна квалификация на лекарите-специалисти, основни курсове по акушерство и гинекология и по неонатология, работа със специализанти и докторанти. Създават се връзки с чуждестранни университети и редица преподаватели специализират по линията на различни международни програми в Англия, Франция, Италия, Дания, Израел, Япония.

    От 01.09.2000 г. “Майчин дом” се превръща в търговско дружество – Специализирана болница за активно лечение по акушерство и гинекология (СБАЛАГ- “Майчин дом” – ЕАД). Така се прекъсва връзката с Медицинския университет, чиито научно-преподавателски кадри, са назначени на длъжност “ординатор” към болницата. След 01.07.2002 г. университетът сключва допълнителен трудов договор с научно-преподавателските кадри и възстановява тяхната легитимност. Тези промени са продиктувани от неуредици в законодателството. Съществен принос за развитието на българското акушерство през последното десетилетие имат проф. Ат. Кацулов, проф. Ал. Хаджиев, проф . А. Димитров, а за българската гинекологична школа - проф. Ат. Атанасов, проф. И. Карагьозов, проф. Б. Налбански , доц. Н. Доганов .

    През 1993 г. кадровият състав на катедрата е 16 хабилитирани преподаватели и 86 асистенти и научни сътрудници. След разделянето на болничното и академичното ръководство започва намаляване на научно-преподавателския състав и увеличаване на ординаторите в “Майчин дом”. Последното се налага и поради намаления брой на обучаваните студенти. В края на 2008 г. хабилитираните преподаватели са 15, нехабилитираните – 30.