За нас

Катедрата по хигиена е създадена през 1919 г., само една година след откриването на Медицинския факултет. Името на катедрата тогава е «Катедра по хигиена и социална администрация” с ръководител проф. д-р Тошко Петров.

От основаването и до наши дни Катедрата по хигиена е водеща в разработването и развитието на концепциите, научната проблематика и практическата дейност в областта на профилактичната медицина. Нейният създател, проф. д-р Т. Петров, е един от основателите на МФ. Като възпитаник на френската школа и последовател на идеите на Л. Пастьор, той пръв у нас осъзнава изключителната роля на превантивната медицина в здравеопазването. Дълбоко вярва, че профилактиката е бъдещето в медицината и нейното преподаване е съществен дял на обучението на студентите. Неговите научни интереси обхващат широк кръг проблеми на профилактиката и сред тях трябва да отбележим борбата с професионалните заразни и паразитни болести.

В развитието на преподавателската и научно-изследователска дейност на Катедрата по хигиена от основававнето й до наши дни се оформят няколко етапа, изразени в научно-теоретични направления, педагогическа и практическа дейност: I етап - от 1919 до 1945 г. ; II етап - от 1945 до 1972 г.; III етап от 1972 до 1990 г. и IV етап след 1990 г.

През първия етап, след 1919 г., проф. Т. Петров като възпитаник на френската школа развива хигиенно-епидемиологичното и бактериологично направление. Той преподава едновременно хигиена в нейните основни раздели – обща и комунална, лична хигиена, предпазна медицина, социална хигиена, санитарно законодателство и администрация; също и епидемиология, микробиология и серология, борба с професионалните заразни и паразитни заболявания.

В този период изследователската работа е насочена към решаване на научно-практически задачи и тяхното внедряване в санитарната практика и в живота. В този период трудно може да се говори за научни разработки, такива са почти изцяло индивидуални и отразяват интересите и насочеността на самия научен работник. Най-съществени научни постижения на катедрата през този етап са: приноси към проблема за ендемичната гуша, храненето на населението, включително авитаминози – пелагра, изследване на минерални води, замърсяване на водата по Черноморското крайбрежие, водоснабдяване на населените места (Т. Петров, Ив. Найденов).

Проведени са сериозни проучвания относно диагнозата и терапията на инфекциозните заболявания: скарлатина, дифтерия, менингит, петнист тиф, серумна болест, анафилаксия. Особен принос на катедрата е въвеждането на у нас на противотуберкулозна имунизация БЦЖ от проф. Т. Петров. По това време са разработени методи и прибори за изследване на газови примеси и прахове в атмосферата, нови среди за дифтерийни и туберкулозни бактерии, менингококи хи др.

Направени са първите проучвания у нас на оловните отравяния, на производствените вредности във военната индустрия, на минната, порцелановата и други промишлености. Изследвано е състоянието на общественото хранене, работи се по хигиената на хранителните продукти и храненето при заразни заболявания.

Още от основаването на катедрата се отделя особено внимание на научната подготовка на студентите чрез извънаудиторна работа. Организирани и разработени са докторски тези (101 за периода 1924-1936 г.) и санитарни анкети. През 1949 г. е организиран студентски научен кръжок по хигиена, членовете на който разработват значителен брой актуални за времето теми, които са представени на научни конференции и много от тях са наградени.

През този период материалната база на катедрата е разположена в помещенията на Противочумния институт –София, и бившата Първа мъжка гимназия на ул. Дунав, където се развива в няколко помещения до 1973 г.

В този период щатът й се състои от проф. Т. Петров - един от тримата редовни професори на Медицинския факултет, един главен асистент - д-р Д. Стоянов, и един асистент ветеринарен лекар - д-р Вл. Марков. С кадрови състав – 1 доцент (Л.Цветков) и трима асистенти (Б.Славков, Л. Петрова и Ю.Далакмански) катедрата съществува до периода 1945-1950 г., когато се избират като професор Л. Цветков, и се хабилитират двама доценти – д-р П.Вербер и д-р Б. Славков, по-късно д-р Хр. Хаджиолов, д-р Г. Гиндев, а след 1950 г постъпват 5 нови асистенти и 4 аспиранти.

Кадри от катедрата са основатели на научни дружества и списания. Първото Българско дружество по хигиена и предпазна медицина (1932 г.) е основано от проф. Т. Петров и след 1942 г. е оглавено от проф. Л.Цветков. От 1975 г. Дружеството по хигиена се ръководи от проф. Б. Янев, а по-късно – от проф. Вл. Бояджиев.

Първото научно списание по хигиена е “Съвременна хигиена”, основано от д-р С. Ватев през 1907 г. Издавани са и реферативни списания “Хигиена”, “Хигиена на окръжаващата среда” и др.

През втория етап, 1945 до 1972 г., с диференциране профила на катедрата, се разгръщат изследователската и преподавателската дейност в областта на общата и комунална хигиена, хигиената на труда, на храненето, училищната хигиена, радиационната и военната хигиена. След 1972 г. едновременно с физиологичното направление в изслредователската дейност са развива и комплексното хигиенно-екологично направление, включващо цялостна оценка на околната среда и влиянието й върху здравето на населението и отделния човек (проф. Вл. Бояджиев).

Основните направления в научната дейност през втория етап се запазват, като се задълбочава специализацията на сътрудниците. Тематиката е обогатена и насочена към нови професионални вредности, производствена токсикология, профилактиката и терапията на професионалните заболявания, проучване на физическите фактори на средата (късовълнова радиация, шум, вибрации). Съществен принос през този период са проучванията върху общественото хранене (в работнически и ученически столове) и разработените предложения за подобряването му. Катедрата по хигиена започва разработката и постига определени резултати по проблема за предпазното професионално хранене. С приносен характер са и проучванията за професионалните вредности в тютюневото производство, уврежданията от нитрозните газове и влиянието на вибрациите върху реактивността на организма и значението на някои биологични протектори.

Значителен принос за практиката дават всестранните проучвания на хигиенните и здравни проблеми и разработените профилактични програми по трудова медицина (тогава трудова хигиена) – при строежа на язовирите „Искър” и „Бели Искър” (Л. Цветков и кол.), на мангановото отравяне в някои рудодобивни комплекси с експериментални модели, проучвания в урановите мини, радиационната натовареност на атмосферата, почвата и водите, радоновата радиация и др.

От 1950 г. отделението по професионални заболявания в Работническа болница се прехвърля от Катедрата по социална хигиена към Катедрата по хигиена и се базира в клиника по вътрешни болести към ВМИ. Осъществява се съвместно обучение на студентите от медицинските специалности по хигиена и професионални болести.

Оборудването на катедрата в този етап се обогатява – предимно с лабораторни пособия и апаратура за изследване на физическите и химични фактори на средата, за физиологични, биохимични и микроскопични изследвания, аудио-визуална техника.

До 1972-1973 г. Катедрата работи в състав: един професор и двама доценти по хигиена, един доцент по професионални заболявания, 5 асистенти (лекари) по хигиена, един асистент химик и двама асистенти по професионални заболявания.

От 1972 г. до 1990 г. е третият етап. Създава се Обединена катедра по хигиена и професионални заболявания към Центъра по хигиена със задача да провежда университетска подготовка на студентите и СДК по хигиенните дисциплини, която включва преподавателски състав на Катедрата по хигиена на ВМИ и хигиенните катедри към тогавашния ИСУЛ. Кадровият състав се увеличава значително и включва двама професори, трима доценти и 16 асистенти, двама аспиранти и един специалист-химик.

През този период, 1972-1973 г. се създава Медицинска академия и в Обединената катедра по хигиена се оформят два сектора – Университетско образование и СДК, а от 1978 към сектор СДК и сектори по основните хигиенни дисциплини – комунална хигиена, хигиена на труда, хигиена на храненето и ХДЮВ.

Едновременно с това, се разгръща секция с клиники по професионални заболявания, която провежда преподаването на студентите по същата дисциплина под методичното ръководство на Катедрата по хигиена.

В този етап, след 1973 г. катедрата по хигиена е настанена в специално проектираната и предназначена за целта сграда на Център по хигиена. Разполага с 4 учебни и 4 семинарни зали, 4 лаборатории, 2 компютърни зали и помещения за преподавателския състав. Именно в този период след 1980 г. се създава една от първите зали за компютърна оценка на знанията и контрол на подготовката на студентите.

Основни концепционни направления в научно-изследователската и преподавателската дейност на катедрата през третия период – 1973-1990 г., са физиолого-биохимичното направление в хигиената и комплексния подход за проучване, оценка и профилактика на околната среда. След 1980 г. е въведен екологичният подход, като катедрата участва със свои изследвания по пролбема „Екология и здраве” –влияние на замърсителите на околната среда с тежки метали върху населението на промишлени райони.

В научен план се се полагат основите на комплексния подход при оценката на риска за здравето и при разработването на мерки за оптимизиране на околната среда, с което фактически се поставя началото и на екологични проучвания. За първи път у нас е направен опит за оценка на постъпването в организма на жители от най-развитите металургични райони в страната на тежки метали по всички физиологични пътища от различни обекти на околната среда (въздух, води, хранителни продукти). Значителни са обемните и комплексни проучвания на условията на труд, храненето и въздействието им върху функционалното състояние, здравето и заболеваемостта с временна неработоспособност при работници от различни отрасли и производства ('Експресен метод при определяне на фиброгенното действие на кварц-съдържащи производствени аерозоли." Доц, д-р Е. Воденичаров, дм), като КЦМ-Пловдив, МК-Средногорие, ОЦЗ-Кърджали, цветна и черна металургия и др.

Сътрудници от катедрата са постигнали резултати с приносен характер по изследване на училищната среда и учебната заетост и на влиянието им върху организма на подрастващите, както и влиянието на производствените вредности върху учениците в техническите училища.

Разработките с практическа насоченост са послужили за законодателни решения по категоризацията и подобряване на условията на труда на работници от различни отрасли на промишлеността, актуализацията и внедряването на нормативни документи, стандарти, хигиенни наредби, ПДК за вредни вещества във въздуха на производствената среда, атмосферния въздух ,водите, хранителните продукти и др.

Разработена е и внедрена Национална програма за компютъризация на основните дейности в ХЕС (Д.Цоневски, 1987). Внедрена е и компютъризацията при учебната подготовка и изпитите на студенти и стажанти.

Катедрата е осигурявала методично ръководство и помощ за ХЕИ – София-град, ХЕИ-Варна, ХЕИ-Велико Търново и др.

Четвърти етап – след 1990 г. От 1990 г. започва формирането на четвърти етап в развитието на катедрата. Концепционно се утвърждава хигиенно-екологичното направление и по-тясно се свързва профилактичното с клиничното направление в медицината, което намира израз в преподавателската и в научно-изследователската дейност.

В състава на катедрата се оформят два основни сектора - “Профилактичен” - с 2 професори, 6 доценти, 16 асистенти и двама специалисти, от които трима дмн и 10 дм; и “Клиничен” - 4 клиники по професионални заболявания с двама професори, 9 доценти, 20 научни сътрудници и асистенти, от които 5 дмн и 14 дм.

От 1996 г. клиничният сектор се отделя като самостоятелно звено.

В методологично отношение заслужава да се подчертае както поставянето на молекулярно-ензимно равнище, така и създаването на:

  • Комплексен подход при изследването на средата и въздействието върху населението и човека – подход и методика за балансови изследвания на сумарния внос на постъпващите тежки метали в организма на населението на промишлени райони.
  • Математически модели за прогнозиране на въздействието на вибрациите върху организма – развитието на вибрационна болест, сърдечно –съдови заболявания, костно-ставни заболявания и др
  • Експериментални модели за оценка влиянието на тежки метали за развитието на атеросклерозата
  • Методичен подход за оценка и прогнозиране на здравния риск при въздейсгтвието на различни физични, химични, социални и др. фактори.

В този период силно се развива материалната база на катедрата - снабдена е с най-съвършена електронна апаратура за изследване на условията на средата, замърсители на атмосферата, физиологични показатели на сърдечно-съдовата и дихателната система, умствена работоспособност и натоварване на ЦНС, стрес, компютърна, мултимедийна техника и др.

Научно-преподавателската дейност се извършва по всички направления на хигиенната наука на студентите по медицина, дентална медицина, фармация, стажант-лекари, ерготерапевти.

Университетската подготовка се провежда профилирано за студентите по: медицина – 150 часа, дентална медицина – 60 часа, фармация – 30 часа. Изнясят се лекции и семинарни занятия, както и практически упражнения. От няколко години се извършва и обучение на студенти – англоговорящи, на английски език. Профилактичното обучение на стажант-лекарите се извършва съвместно с катедрите по социална медицина и здравен мениджмънт, инфекциозни болести и епидемиология и тропическа медицина.

Организират се и се провеждат курсове по следдипломна квалификация и индивидуална подготовка по различните раздели на хигиената – комунална хигиена, нутрициология, трудова медицина, училищна медицина.

Издаването на учебници и ръководства за студент и специализанти е важна задача на научно-преподавателския състав на катедрата. Първият учебник по хигиена е създаден от проф. Т. Петров, който издава и «Ръководство по трудова хигиена». До днес са издадени над 40 учебника, ръководства, лекционни записки и др.

Катедрата е активен участник в международни научни проекти - на СЗО “Безопасно приложение на пестицидите”; на ЕО за изучаване на атмосферата и влиянието й върху здравето (Reseau “ Atmosphere ” - Commission of the EO).

През същия период в катедрата са разработени и защитени 4 докторски и 3 кандидатски дисертации. В тях е проучено въздействието на производствените вибрации върху здравето на човека (Д. Цветков); съвременните аспекти на ентералното храносмилане (Б. Попов); значението на химичния състав на питейните води (тежки метали и др.) за разпространението на сърдечно-съдови заболявания в България (Ц. Водиченска); хигиенно-токсикологични проблеми, свързани с промишленото зеленчукопроизводство в България (Д. Цоневски); постигнати са резултати с приносен характер по изследване на училищната среда, учебната заетост и влиянието им върху организма на подрастващите (А.Аговска, С.Сердева); здравно-хигиенни аспекти при производството на стабилизатори за пластмаси (А.Пенков).

Ръководители и сътрудници от катедрата са публикували значителен брой научни статии в реномирани български и чуждестранни списания. Научни разработки с висока значимост са изнесени и на международни научни форуми, по-важни от които в: Монреал-Канада, 1997; Устрьом-Полша, 1997; Охрид-Македония, 1998; Йоанина-Гърция, 1998; Сеул-Корея, 1999; Лилехамер-Норвегия,1999; Истамбул-Турция, 2000; Виена-Австрия, 2001; Бари-Италия, 2001 и др. Катедрата е и основен организатор на всички национални конгреси по хигиена и от 2000 г. по хранене с международно участие.

Научните приноси в областта на профилактичната медицина намират признание чрез избирането на водещи учени от катедрата по хигиена за членове на международни организации, като Международния съюз на нутриционистите (IUNS), Федерацията на европейските нутриционисти (FENS), Европейската академия по хранене (EANS), Международно дружество за изучаване на мозъка (IBRO), Международна организация по хигиена на труда, Германско дружество по хигиена, Френско дружество по обща, индустриална и социална хигиена, както и в редакционната колегия на списание Central Eur. J. of Publ. Health и др.

През този период сътрудници от катедрата са провели следдипломни специализации в чуждестранни университети и научни институти в Швейцария, Германия, Франция, Швеция и др.

Проследяването на над 90 годишния път на Катедрата по хигиена показва личности и постижения в развитието на научно-теоретичната, учебно-преподавателска и научно-приложна дейност в областта на хигиената и профилактичната медицина у нас, които са на международно равнище.

Списък на ръководителите на Катедрата от основаването й до днес:

  1. Проф. д-р Тошко Петров - Ръководител на катедрата от 1919 - 1940 г.
  2. Проф. д-р Любомир Цветков, дмн - от 1941 до 1964 г.
  3. Проф. д-р Борис Славков - от 1965 до 1972 г.
  4. Проф. д-р Борис Янев - през 1973 г.
  5. Доц. д-р Анна Петрова - през 1973 / 1974 г.
  6. Проф. д-р Владимир Бояджиев - от 1974 до 1979 г.
  7. Проф. д-р Мирчо Луканов - от 1980 до 1983 г.
  8. Проф. д-р Владимир Бояджиев, дм - от 1984 до 1989 г.
  9. Доц. д-р Бисерка Митева, дм - Ръководител на катедрата през 1989 г.
  10. Проф. д-р Димитър Цветков, дмн - от 1990 до 2000 г.
  11. Проф. д-р Божидар Попов, дмн - Ръководител на катедрата от 2000 до 2008 г.
  12. Доц. д-р Емил Воденичаров, дм - от 2008 г. до днес.

Списък на хабилитираните лица от началото на основаването до днес:

  1. Проф. д-р Тошко Петров (1872-1942)
  2. Доц. д-р Добри Ю. Стоянов (1875-1932)
  3. Проф. д-р Любомир Цветков (1899-1984)
  4. Проф. Иван Петров Митев (1906-1978)
  5. Проф. д-р Борис Славков (1911-1999)
  6. Доц. д-р Ана Петрова (1914-2002)
  7. Доц. д-р Георги Ат. Гиндев (1908 - )
  8. Проф. д-р Любомир Борисов Кротев - (1910 - )
  9. Ст.н.с. д-р Цветана Вл. Алексиева
  10. Проф. д-р Христо Ив. Хаджиолов (1905-1983)
  11. Проф. д-р Петър Евт. Вербев (1891-1977)
  12. Проф. д-р Борис Янев (1908-1982)
  13. Проф. Ив. Найденов
  14. Проф. д-р Мирчо Луканов (1918-1994)
  15. Проф. д-р Владимир Бояджиев, дм
  16. Доц. д-р Бисерка Митева
  17. Проф. д-р Д. Цветков, дмн
  18. Ст.н.с. I ст. д-р Евгения Динчева , дмн
  19. Проф. д-р Б. Попов, дмн
  20. Проф. д-р Маргарита Колева, дмн
  21. Доц. д-р Денчо Цоневски, дмн
  22. Ст.н. с. д-р Цанка Водиченска, дмн
  23. Доц. д-р Недялка Стамова, дм
  24. Ст.н.с. д-р Захари Иванов, дм 25. Проф. д-р Емил Воденичаров, дм