Катедра по физиология

История

Катедрата по физиология е създадена още с откриването на Медицинския факултет през 1918 г. В началото тя има по-разширен обем на дейност и се нарича Катедра по физиология и физиологична химия. Основател на катедрата е руският емигрант проф. Василий Василиевич Завялов, биохимик. Биохимичното направление се развива и от видния биохимик проф. Н. Медведев, Н. Добрева и д-р Е. Николов.

Първият учебник по физиология и физиологична химия е написан от проф. Завялов, а Н. Добрева и В. Завялов са първите автори на научни публикации в областта на физиологията.

От 1924 г. в Катедрата по физиология постъпва като асистент един блестящ учен, Димитър Ораховац, който оставя трайна следа в българската медицинска наука. През 1925 г. той заминава на специализация в Института по физиология в Кембридж (Англия) при световно известния физиолог проф. Баркрофт като стипендиант на Рокфелеровата фондация. Заедно с Баркрофт, Вайс и Харис Д. Ораховац открива резервоарната функция на далака. Д. Ораховац специализира физиология и в Мюнхен при Фридрих фон Мюлер. През 1928 г. той се връща в България и става ръководител на катедрата. Със значителна парична помощ от Рокфелеровата фондация се набавя съвременна апаратура за провеждане на практическите упражнения със студентите. Нивото на обучение по физиология отговаря на равнището на висшите учебни заведения в Европа.

През 1949 г. проф. Д. Ораховац става първият академик по физиология в БАН. Академик Ораховац е личност, която придава блясък на университетската атмосфера, а неговата научна и преподавателска ерудиция, общобиологичният му подход и лично обаяние го правят достоен учител за много поколения медици.

През 1931 г. в катедрата постъпват на работа д-р Т. Гоцев, бъдещ ръководител на катедрата, и д-р С. Попов, забележителен експериментатор, който изобретява онкоплетизмографа и с това дава възможност на Д. Ораховац и Т. Гоцев да покажат за първи път съдоразширяващото действие на адреналина.

През 40-те години на миналия век към катедрата се присъединяват млади и амбициозни преподаватели и учени като д-р Ст. Попов, д-р А. Иванов, д-р Н. Начев, д-р Н. Стефанова, д-р Ц. Братанова. Под ръководството на проф. Ораховац и д-р Начев започва да функционира един от най-активните кръжоци в тогавашния Медицински факултет. Много от участниците в този кръжок по-нататък свързват съдбата си с Катедрата по физиология или продължават да работят в областта на физиологията в сродни катедри и БАН.

Проф. Д. Даскалов оглавява Катедрата по физиология във Варна, проф. Ст. Попов, доц. Д. Страшимиров и доц. Н. Танков последователно в Плевен, доц. А. Логофетов основава катедрата в Стара Загора, която по-късно се оглавява от доц. Е. Янков, проф. Стойнев понастоящем е ръководител на Катедрата по патофизиология в София.

Проф. А. Гидиков, проф. А. Василев, проф. Г. Ганчев, проф. В. Гатев също са възпитаници на кръжока по физиология. Други бивши кръжочници стават известни преподаватели, учени и лекари в други области на медицината, но и досега пазят спомен за атмосферата в катедрата по физиология – проф. С. Саев, проф. С. Торбова, проф. Т. Карчев, проф. Г. Начев, проф. Ц. Кътова, проф. Ф. Куманов, проф. Л. Сурчев и още много български медици са започнали професионалния си път в кръжока по физиология.

След пенсионирането на проф. Гоцев ръководител на катедрата става Н. Начев. Благодарение на неговите модерни виждания и специализацията му в САЩ преподаването по физиология в катедрата се модернизира, осъвременяват се практическите занятия и методите на контрол (катедрата по физиология е пионер във въвеждането на програмираното препитване), въпреки материалните трудности се внася съвременна апаратура.

През 60-те години двамата млади и амбициозни учени Н. Начев и А. Пенчев създават двете основни научни направления в катедрата, насочени към изследване на нервно-ендокринната регулация на хомеостазата (Н. Начев) и физиологията на зрителната сетивна система ( А. Пенчев ).

Под ръководството на Н. Начев се изследва централно-нервната и вегетативна регулация на постоянството на обема и състава на телесните течности. В резултат на тези изследвания се оформя по-цялостна картина за ролята на хипоталамуса в поддържане на телесната хомеостаза в резултат на обработката на различната аферентна сигнализация от обемните, хемо- и осморецептори. Постигат се сериозни резултати в проучванията върху ролята на хипоталамуса в регулацията на еритропоетиновия ефект, рениновата секреция, плазменото алдостероново и кортикостероново ниво (Н. Начев, А. Логофетов, Н. Цанева, Л. Йорданова, Т. Аврамова, Н. Белова). Проф. Н. Начев достига до теоретичното обобщение, че ренинът и еритропоетинът са част от общата регулаторна система за осигуряване на кислород за организма.

Друга група от изследвания са насочени към ролята на бъбрека и регулацията на бъбречната функция в поддържане на обема и постоянството на телесните течности. Проучва се значението на вегетативния контрол, бъбречните хормони и някои диуретици върху бъбречната екскреторна функция. Началото е поставено от Н. Начев, Б. Пирьова, Ц. Братанова, Д. Димитров. По-нататък това направление се развива и модернизира от Р. Гърчев с участието на И. Мунтян, Д. Михов, П. Маркова, В. Вучидолова. В резултат на техните усилия става възможно изследването на бъбречната екскреторна функция, регистрирането на артериалното налягане и повлияването им от различни физиологични или фармакологични агенти на будни неанестезирани плъхове.

О. Икономов и А. Стойнев, по-късно с участието и на И. Василева, въвеждат модерните методи за 24-часово проследяване на функциите на будни неанестезирани опитни животни, с което се поставят основите на хронобиологичното направление във физиологията в България.

В края на 80-те години усилията на цялата секция са насочени към модерния проблем за ролята на новооткритите атриален натриуретичен пептид, ендотелини и азотен оксид в регулацията на бъбречната функция, както и изучаване на участието им като невропептиди в общия централно-нервен контрол на водно-солевата обмяна и сърдечно-съдовата система.

Изследователското направление, посветено на механизмите на обработка на зрителната информация води началото си от изследванията на А. Пенчев върху сигналните свойства на светлинни и звукови стимули с променлив интензитет при хора и опитни животни, отразени в неговия дисертационен труд (1955-1958 г.). С тези изследвания А. Пенчев поставя основите на две лаборатории – неврофизиологична и психофизиологична, които съществуват и досега в Катедрата по физиология.

За създаването на неврофизиологичната лаборатория и за развитието на изследователската работа в нея през последните почти три десетилетия, заедно с доц. А. Пенчев има заслуги и доц. С. Белчева. Методичните възможности на лабораторията се разширяват и усъвършенстват с участието на доц. И. Мезан и на постъпилите по-късно като асистенти в катедрата Л. Митова, Л. Витанова, Е. Янков, П. Купенова и Е. Попова. За сравнително кратък период от време в неврофизиологичната лаборатория са въведени следните съвременни методи на изследване: електроретинография – сумарна и локална, за регистрация на биоелектрична активност от отделни ганглийни клетки на ретината, регистрация на предизвикани потенциали от подкорови и корови структури в зрителната система на животни, регистрация на активност от единични неврони в зрителната кора на опитни животни. Осъществени са и някои изследователски задачи с приложен характер съвместно с Клиниката по офталмология.

Първи сътрудник на доц. Пенчев в създаването и развитието на психофизиологичната лаборатория е доц. Н. Стефанова. По-късно към лабораторията се включват и постъпилите като асистенти А. Куртев, Б. Стоименова, М. Георгиев и Ю. Йорданов. Основните направления в работата на психофизиологичната лаборатория са свързани с изследване на механизмите на зрителното възприятие и акомодацията при човека, както и с изследване на контрастна чувствителност и време на реакция на лица, страдащи от миопия. От получените в лабораторията експериментални данни повечето имат приносен характер. Това са резултати, които установяват, че механизмите на ориентационна избирателност осъществяват бързо описание на контура на зрителния образ, че ясните и дефокусираните образи, при сравнително прости зрителни задачи, се обработват с еднаква ефективности и че тоничната акомодация показва денонощни колебания. Резултатите получени от изследването на миопи установяват, че контрастната чувствителност намалява линейно с увеличаване на степента на миопия, както и че намалението на чувствителността за отрицателен контраст е по-голямо от това за положителен контраст.

Методичните възможности на двете лаборатории – психофизиологичната и неврофизиологичната – и оригиналните идеи, произтекли основно от цялостната концепция на доц. А. Пенчев върху механизмите на обработка на информацията в зрителната система, са предпоставка за множество оригинални данни, които получават признание и потвърждение от редица водещи лаборатории в чужбина.

Катедрата по физиология е организатор и съорганизатор на всички национални конгреси по физиологични науки, на Международния симпозиум “Бъбрек и бъбречни хормони” ( София, 1978 ), Международна школа за млади учени по разпознаване на зрителни образи (София, 1983), X Европейска конференция по зрително възприятие (Варна, 1987), VІ Европейски колоквиум по бъбречна физиология ( Варна, 1988 ).

През 1989 г. катедрата е преместена и разпръсната по всички етажи на Медико-биологичния институт. Това е голям удар и предизвикателство пред катедрата, но благодарение на усилията и енергията на тогавашния ръководител Б. Пирьова и целия колектив, нивото на учебната и научната дейност в катедрата се запазва.

През периода 1991- 93 г. се хабилитират Р. Гърчев, Л. Витанова и А. Куртев. През 1991 г. А. Логофетов се връща от Стара Загора и от 1995 г. поема ръководството на катедрата.

Новите хабилитации след 1993 г. дават възможност за разделянето на двата научни сектора на пет научни лаборатории, ръководени от хабилитираните сътрудници в катедрата: Лаборатория по хемодинамика и бъбречна функция (проф. Гърчев), Лаборатория по клинична физиология (доц. А. Логофетов), Лаборатория по вегетативна регулация на сърдечно-съдовата система (проф. Пирьова, а след пенсионирането й - доц. Н. Белова), Неврофизиологична лаборатория (доц. Л. Митова, а след пенсионирането й - проф. Л. Витанова), Психофизиологична лаборатория (доц. А. Куртев, а сега – доцент Б. Стоименова).

След 2000-та година в резултат на далновидната кадрова политика на ръководството на катедрата има нова група от хабилитации – хабилитират се Н. Белова, Е. Попова и Б. Стоименова, П. Купенова и Ю. Няголов.

През 2007 г. след успешно защитени докторски дисертации и като признание за значимите им научни постижения доцентите Р. Гърчев и Л. Витанова получават званието професор. От 2008 г. те поемат ръководството на двете основни научно-изследователски направления в катедрата:

1. „Невроендокринна регулация на телесната хомеостаза” с ръководител професор д-р Р. Гърчев, дмн, с две лаборатории:

2. Физиология на зрителната сетивна система с ръководител професор д-р Л. Витанова, дмн, с две лаборатории:

Преподаватели и научни сътрудници: повече>>

Проф. д-р Радослав Александров Гърчев, д.м, д.м.н. – ръководител на катедрата; Проф. д-р Лилия Александрова Витанова, д.м., д.м.н.; Доц. д-р Нина Юриева Белова, д.м.; Доц. д-р Елка Бориславова Йорданова-Попова, д.м.; Доц. д-р Бистра Димитрова Стоименова, д.м.; Доц. д-р Петя Николова Купенова-Шербанова, д.м.; Доц. д-р Юри Пенков Няголов, д.м.; главни асистенти: д-р Татяна Костова Аврамова; д-р Милчо Емилов Георгиев; д-р Рене Димитрова Милева; асистенти: д-р Джина Димитрова Дундова-Панчева; д-р Елеонора Николаева Енчева;  д-р Николай Стойнев; д-р Надя Тодорова; специалисти: Петя Павлова Маркова; Веселина Кирилова Вучидолова.

Хонорувани преподаватели: Доц. д-р Ангел Петров Логофетов, д.м.; Доц. д-р Ангел Димитров Куртев, д.м.

Докторант: Д-р Десислава Иванова Жекова.

Ръководители на Катедрата по физиология в хронологичен ред:

  Проф. В. Завялов (1918-1928)
     
  Проф. Д. Ораховац (1928-1958)
     
  Проф. Т. Гоцев (1958-1965)
     
  Проф. Н. Начев (1965-1981)
     

Доц. А. Пенчев

(1981-1988)

 
     
  Проф. Б. Пирьова (1988-1995)
     
  Доц. А. Логофетов (1995 - 2008)
     
  Проф. Р. Гърчев (от 2008 г.)


 

Новини