История


 

            Патофизиологията е медицинска наука, чийто предмет са промените в регулаторните механизми свързани с възникването, развитието и изхода на заболяванията. Първите лекции по патофизиология са изнесени през 1790 г в Ерфуртския университет, Германия, от проф.А. Хекер който през 1791 публикува ръководство по дисциплината - “Grundriss der Physiologia pathologica”. Преподаване на патофизиология като самостоятелна дисциплина е въведено от проф. Виктор Пашутин в Казанския университет - Русия, през 1874 г. У нас след като на 10.11.1917 г Народното събрание приема изменение на Закона за просветата, с което се открива медицински факултет, с указ на Цар Фердинанд от 29.11.1917 г се предвижда разкриване на катедри по основни дисциплини, сред които и такава по “патологична физиология и експериментална медицина”. По-късно, през м. май 1919 г, е приет подробен учебен план с програма за стажа и изпитите. Предвидено е преподаване по патологична физиология и експериментална медицина в едно полугодие от третата година на обучението, в обем 5 часа лекции и 4 часа упражнения седмично. Началото на обучението по патофизиология е положено от видния наш интернист проф. Васил Моллов, който през 1936-1937 г изнася цикъл лекции по клинична патофизиология. Впоследствие неговият доцент Минко Добрев поема преподаването, като подготвя пълен курс от 32 лекции. Това дава основание да се приеме доц. М. Добрев за първия наш патофизиолог. Поради смъртта на проф. Моллов, а не след дълго и на доц. Добрев, курсът просъществува едва три години (1936-1939). Тези обстоятелства, както и Втората световна война (1939-1945), забавят разкриването на Катедра по патофизиология, която е включена в структурата на Медицински факултет-София едва през 1946 г. Назначени са първите двама асистенти – Васил Серафимов и Добри Кипров, които работят първоначално на базата на Катедрата по патоанатомия. През 1950 г за ръководител на самостоятелно обособената Катедра по патофизиология е назначен доц. Стефан Писарев (впоследствие професор). Материалната база е скромна, като практическите занятия със студентите се провеждат в мазето на Анатомичния блок. Впоследствие катедрата е прехвърлена в сградата на бившата Офталмологична клиника. През началния период на развитие са полагани насочено усилия за създаване на материална база и формиране на научно-преподавателски кадри. Особено внимание проф. Писарев отделя на квалификацията и развитието на преподавателите. През този период водещ научен проблем на катедрата е патогенезата на експерименталния миокардит и артрит. Създаден е експериментален модел, охарактеризиран чрез морфологични, биохимични и имунологични проучвания. Проучвани са патогенезата на диабета (експериментален алоксанов модел), участието на нервната система в протичането на туберкулозата, участието на надбъбречните жлези в патогенезата на някои патологични процеси. Създадени са първите учебни помагала за медици и стоматолози. От 1967 до 1972 г ръководител на катедрата е проф. Ат. Райнов. Водещо направление в изследователската работа продължава да бъде патогенезата на експерименталния миокардит и артрит, разработва се патогенезата на възпалението, някои аспекти на патофизиологията на сърдечно-съдовата система и хипертонията, дишането, храносмилането, алергията и ендокринните нарушения. През 1972 г при създаването на Медицинска академия, се обединяват Катедрата по патофизиология на ВМИ-София и сформираната през 1970 г Катедра по патофизиология на Института за специализация и усъвършенстване на лекарите (ИСУЛ). Ръководител на обединената катедра е проф. З. Кемилева. Присъединяват се и сътрудници от Групата за изучаване на хипертонията-БАН – Проф. Д. Кипров, Т. Димитров. През 1973 г в катедрата постъпва доц. Никола Николов (впоследствие професор). В научната тематика на катедрата през последващия период се разработват активно участието на тимуса в реактивността на организма, патофизиологията на артериалната хипертония, кортиковисцералната патология, шока и стреса. По време на ръководството на катедрата от проф. Н. Николов (1984-1990) продължава активна изследователска дейност, в сътрудничество с руски, американски и японски учени. Модернизирано е преподаването чрез използване на съвременни полифизиографи, компютри, видеосистема и др. Въведени са тестове за компютърно обучение и контрол на студентите. Периодът след 1990 г се характеризира с чести смени на ръководителите на катедрата. През 1990 г я оглавява доц. Емил Янев (впоследствие професор), последван от доц. Иванка Сиракова (1996 г), отново проф. Е. Янев (2000 г), доц. И. Сиракова, (2001 г), доц. Здравко Велков (2002 г), доц. Ангел Логофетов (2002 г), доц. И Сиракова (2004 г), доц. М. Тодорова (2008 г) и проф. А. Стойнев (2012). През този период катедрата полага значителни усилия за поддържане на нивото на преподаване. Издадени са учебници за студенти по медицина, стоматология и фармация и за студенти от медицинските колежи, ръководства за практически занятия. За нуждите на англоезичното обучение на чуждестранни студенти са разработени учебна програма и тестове за програмиран контрол на английски език, съобразени със съвременните учебни помагала по патофизиология използвани във водещи англоезични медицински факултети, под ръководството на доц. А. Стойнев (впоследствие професор). Публикувани са осъвременени учебници за студенти по медицина и дентална медицина, и за студенти по фармация и рехабилитатори и ерготерапевти. Научно-изследователската дейност продължава в утвърдените в катедрата теми. Нови насоки в изследователската работа възникват след постъпването в катедрата на проф. А. Стойнев  – хронобиология (регулация на биологичните ритми), и на доц. А. Бочева (понастоящем професор) – патофизиология на болката. Работи се по конкурсни проекти финансирани от Медицински университет-София и Министерството на образованието и науката.

                        Проф. д-р Александър Г. Стойнев, дмн