Клиничен център по нефрология

История

 

КЛИНИЧЕН ЦЕНТЪР ПО НЕФРОЛОГИЯ 

Проф. Емил Паскалев, д. м. н. 

            Историята на Клиничния център по нефрология представлява историята на нефрологията в България във всичките и части – консервативна нефрология, диализно лечение и бъбречна трансплантация. Клиничният център по нефрология е мястото на оформяне облика и напредъка на нефрологията в България във всичките и аспекти – клинико-диагностичен, клинико-терапевтичен, научно-изследователски, преподавателски, развитие на академичния състав и особено следдипломно усъвършенствоане на специалистите по нефрология.

Първата нефрологична клиника в България е основана през 1966 г. под ръководството на проф. Георги Маждраков в ИСУЛ, София и е известна като “ІV-та вътрешна клиника с нефрология и пулмология”. След пенсионирането на проф. Маждраков клиниката се ръководи последователно от проф. Ат. Малеев /1972 – 1973 г./ и проф. Св. Разбойников /1973 – 1975 г./. В тази клиника за първи път у нас се развива специализирана клинична дейност, преподаване, следдпломна кфалификация и научни изследвания по нефрология. Наред със стационар с 64 легла към клиниката има и диализен център за остра и хронична бъбречна недостатъчност, сектори за пункционна бъбречна биопсия с морфологична и  функционална бъбречна диагностика, лаборатории по клинична химия и имунология. През 1972. г със заповед на Министъра на народното здраве се създава специалността нефрология. През есента на 1973 г. се провежда първия изпит по нефрология като профилна специалност в България.

Нефрологията се развива и преподава и в рамките на Катедрата по вътрешни болести с терапия към ВМИ-София, но с общоклиничен и интернистичен аспект и с преподаване на студентите в рамките на  обучението по вътрешни болести.

През 1975 г. се създава Катедра по нефрология с две клиники на 1-ия етаж на блока на ІІ-ра хирургия, Александровска болница с общо 108 легла. Първа нефрологична клиника се формира от преместената от ИСУЛ нефрологична клиника, а втора - с част от състава на Катедрата по вътрешни болести и терапия. Катедрата по нефрология с двете клиники е административно свързана с Катедрата по урология и Центъра по хемодиализа в Научния институт по нефрология, урология, хемодиализа и трансплантация /НИНУХТ/ при Медицинската академия.

По-късно Диализният център се отделя административно от Катедрата по нефрология и се прехвърля към Катедрата по урология, а след това  се обособява като самостоятелно звено. Въпреки това откъсване на диализата от консервативната нефрология, съвместната работа продължава вкл. в преподаването, научната работа, следдипломната кфалификация, изпитите за специалност по нефрология и пр.

През 1980 г. съществуващата към Катедрата по нефрология Научна група по ендемична нефропатия се разформирова, а  имуно-морфологичната лаборатория се прехвърля в Катедрата по патология.

През 1985 г. Лабораторията по клинична имунология  при Катедрата по нефрология се отделя като самостоятелно звено.

Сътрудници на Катедрата по нефрология /лекари и сестри/ основават Трансплантационен център в Института “Пирогов”, който след 2-годишна работа /1981-1982 г./ се закрива.

През 1985 г.  Катедрата по нефрология се променя териториално: Първа нефрологична клиника се пребазира на ул. “ Даме Груев” №8 на теиторията на Института по ендокринология и гериатрия, след което и понастаящем в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ” - Клиника по нефрология, а Втора клиника заедно със Сектора по андрология остава в блока на ІІ-ра хирургия, Александровска болница, но се премества на ІІІ-я етаж, където е понастоящем Клиника по нефрология и трансплантация.

През 1991 г. Катедрата по нефрология се преобразува в Клиничен център по нефрология, обединяващ двете нефрологични клиники, а Медицинска Академия и НИНУХТ се разформироват. В клиника по нефрология, УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ” леглата се намаляват последователно до 22, а в Клиника по нефрология и трансплантация - до 25. През 1992 г. Диспансерът по бъбречна трансплантация, съществуващ в рамките на Катедра урология се установява трайно към Клиника по нефрология и трансплантация и през следващите години клиниката и диспансерът са основно нефрологично звено в бъбречната трансплантация у нас /постоперативни грижи, диспансерно наблюдение, стационарно лечение на бъбречнотрансплантирни пациенти/.

В настоящият момент двете клиники продължават да работят при повишена зависимост от болничната администрация.

Новини