История 3 част

Минчо Георгиев, Николай Цанков София, 2007 © Минчо Георгиев, Николай Цанков, 2007 ISBN 978-954-450-148-8 3 част

С Указ № 246 от 28.01.1950 г. на Президиума на Народното събрание Медицинският факултет се отделя от Софийския университет и се обособява в Медицинска академия “Вълко Червенков” с медицински и стоматологичен факултети с ректор проф. М. Марков и негови заместници професорите Г. Узунов, Б.Боянов и П. Попхристов. От този момент насетне висшето медицинско образование излиза от ведомството на просветата и преминава към това на здравеопазването, университетската автономия е отнета и пътят на тоталитарния произвол е отворен. След 1950 г. Софийският медицински факултет е подложен на следните преобразования: през 1954 г. академията е преименувана във Висш медицински институт, с Указ № 921/1.05. 1972 г. на Държавния съвет на НРБ на мястото на ВМИ - София е създадена Медицинска академия с Медицинския факултет в състава си, с Решение от 10.12.1975 г. Медицинският факултет и изличен от състава на Медицинската академия и е сведен до Деканат по медицина (деканите на МФ през този период в списъка по-долу са декани на Деканат), с Решение на Бюрото на МС от 10.01.1979 г. в структурата на Медицинската академия са включени Висшите медицински институти в София (без Медицински факултет в състава си), Пловдив, Варна и Плевен, с Решение на Бюрото на МС от 17.12. 1986 г. ВМИ - София излиза от състава на МА и преминава на подчинение пряко на МНЗ, това решение се отменя с Постановление на МС от 27.03.1991 г., с ПМС от 7.10.1991 г. се възстановява Медицинският факултет в структурата на ВМИ - София, с Решение на Народното събрание от 8.07.1992 г. се закрива Медицинската академия и с Решение на НС от 12.05.1995 г. ВМИ - София се преименува в Медицински университет - София. След 1950 г., когато МФ е включен в състава на самостоятелно висше медицинско училище (МА, ВМИ и МУ), негови ректори са проф. Марко Марков (1950-1953), проф. П. Попхристов (1953-1955), проф. Стефан Димитров (1955-1956), проф. Алекси Пухлев (1956-1958), проф. Михаил Рашев (1958-1962), проф. Радан Раданов (1962-1965), проф. Георги Гълъбов (1965-1970), проф. Николай Попов (1970-1972), проф. Атанас Малеев (1972-1976). Между 1976 и 1992 г. Медицинската академия се оглавява от председател и тази длъжност заемат проф. Атанас Малеев (1976-1988), проф. Асен Жабленски (1988-1990) и проф. Петко Узунов (1990-1992). След възстановяване на ВМИ - София в състава на Медицинската академия или извън нея (през годините 1976-1979 ВМИ - София номинално не съществува), негови ректори са проф. Христо Христозов (1979-1981), проф. Петър Андонов (1981-1985), проф. Пейо Узунов (1985-1987), проф. Лукан Балабански (1987-1990), проф. Васил Василев (1990-1991), проф. Димитър Джеров (1991-1999), проф. Владимир Овчаров (1999 и понастоящем). Чл.-кор. проф. д-р Владимир Овчаров, ректор на Медицински университет поднася приветствие към абсолвентите от Випуск 2006 Софийският медицински факултет е източник на опит, традиции и кадри за всички учебни и научни медицински учреждения в България. Екип професори от факултета в състав Г. Янков, Т. Гоцев, М. Марков и П. Николов организира новия медицински факултет при Пловдивския университет “П. Хилендарски” (1945), а много от катедрите в новосъздадения Институт за специализация и усъвършенстване на лекарите (ИСУЛ) (1950) се заемат от университетски професори по медицина като Г. Тенчов, Т. Ташев, Ив. Пенчев, Бр. Братанов. Създадените по-късно медицински научно-изследователски институти към Министерството на здравеопазването и към Българската академия на науките, както и висши медицински училища във Варна (1960), Плевен (1974) и Стара Загора (1982) също разчитат на научно-преподавателския потенциал на Софийския медицински факултет.

През 1970 г., малко преди включването на Медицинския факултет в Медицинската академия, са създадени нови профилирани лаборатории, Клиника по алергология, Център за изкуствен бъбрек при Урологичната клиника, Център за обдишване при Първа хирургична клиника, направени са основни ремонти на Втора и Трета вътрешни клиники, на Детска клиника, на Първа и Втора хирургични клиники, на Урологичната и Очната клиника, доставено е голямо количество нова апаратура като електронен микроскоп, пулмотест с пулмоанализатор, електрофотометри, нов апарат изкуствен бъбрек, стерилизационна апаратура, апарат за изкуствено дишане, нови рентгенови апарати, електрокардиографи и други (СДА, ф. 927, оп. 7, а.е. 19). През 1972 г. Медицинският факултет, заедно с целия Висш медицински институт - София влиза в състава на новосъздадената Медицинска академия (МА), включваща практически всички учебно-научни медицински учреждения в страната (медицински, стоматологични и фармацевтични факултети, ИСУЛ, научно-изследователските институти по медицина към здравното министерство и научно-медицинските звена в БАН) с ректор и по-късно - председател акад. Атанас Малеев. До 1992 г., когато Медицинската академия е разформирована, а Висшият медицински институт (по-късно – Медицински университет) е възстановен, се осъществяват безброй реорганизации и структурни промени, най-съществената от които е прерастването на катедрите в научни институти към централното управление на МА. В резултат на това Медицинският факултет загубва своето структурно-организационно съдържание така, че е редуциран до Деканат по медицина (1976), а управлението на медицинското образование и наука става неефективно. С Разпореждане № 1 от 10.01.1979 г. на Министерския съвет в рамките на академията се обособява Висш медицински институт – София, който обединява Стоматологичния и Фармацевтичния факултети, Деканата по медицина, Деканата за чуждестранни студенти и Факултета за обществени професии. През този период се построяват новите сгради на Стоматологичния факултет и на Университетската болница “Майчин дом”, разширява се сградата на Анатомичния блок, редица клиники се преоборудват с модерна апаратура.

Разформироването на Медицинската академия и номинативното възстановяване на Софийския медицински факултет след 1992 г. се оказват недостатъчни за възвръщане на първоначалното му достолепие на национална институция, управлявана по законите на академичната автономия. Не е нужна особена прозорливост, за да се види, че периодът на най-интензивно изграждане и на най-плодотворна работа на факултета е този между 1926 и 1950 г. в условия на спокойствие и уравновесени интереси (лични и обществени). Реалната академична автономия на Медицинския факултет се основава на това, че като всяка друга държавна научно-учебна институция, факултетът през този период е подведомствен на Министерството на просвещението. Двата периода (до 1926 и след 1950 г. и досега) през които Медицинският факултет е под фактическото управление на здравеопазното ведомство, са белязани с поразително общи черти: противоречия относно условията за ползване на болничната база за обучение и наука и опити за груба намеса в работата на факултета. Ябълката на раздора е била и си остава болничната база. В рамките на просветното ведомство ръководството на факултета осъществява цялостно управление на държавното имущество (административни, научно-учебни и болнични сгради и оборудване), запазвайки единството на учебната, научната и лечебната дейност. В рамките на здравеопазното ведомство факултетът е в ролята на неблагодарен бездомен роднина, обитаващ болничната база, а университетските болници са включени в движението на властови, имуществени и човешки ресурси, управлявани по начин, безкрайно далечен на демократизма на академичната автономия. Нека да разгледаме историческите факти.

На среща на старши лекарите от Александровската болница д-р Б. Чавов, д-р Т. Гиргинов, д-р Д. Киров и д-р Ст. Киркович, декана на МФ д-р И. Кипров и директора на народното здраве д-р И. Кесяков на 14.09.1919 г. се постига споразумение между Медицинския факултет, Висшия медицински съвет и Дирекцията на народното здраве, според което Александровската болница, Дивизионната болница и Майчин дом се предоставят за временно ползване от факултета, а „професорите при клиниките да носят едновременно и службата на старши лекари при съответните отделения, обърнати временно на клиники” (ЦДА, ф. 372-К, оп. 1, а.е. 63). Нарушенията на това споразумение са системни и са извор на пречки и затруднения в развитието му (дори има гласове в полза на закриване на МФ). Във ВМС се обсъжда и проектоправилник за отношенията между клиниките към МФ и отделенията към санитарното ведомство. Има предложения да се отстъпят на факултета за обучение не целите болнични отделения, а части от тях така щото „старши лекарите на отделенията да не могат да бъдат местени или уволнявани от директорите на клиники” (ЦДА, ф. 372-К, оп. 1, а.е. 67). Причината за конфликтите е собствеността и управлението на клиниките, за което претендират Академичният съвет (представител на академичната общност на факултета) и Върховният медицински съвет и Дирекцията на народното здраве (представител на болничната администрация). В доклада си за 1926 г. административният управител на Александровската болница Димитър Чакмаков пише, че общността на университетски клиники и болнични отделения не е дала добри резултати, че домакинските нужди на едните и другите не били задоволявани еднакво, че Санитарната дирекция назначавала в болницата хора, защитаващи интересите на предприемачите в ущърб на болницата и на болните и предлага час по-скоро Александровската болница да се отдели от Дирекцията (санитарното ведомство) и да се приеме нов правилник за административно-домакинската и санитарната служба на болницата (ЦДА, ф. 177, оп. 2, а.е. 35). На свой ред, ректорът на университета проф. Васил Моллов изпраща свое обръщение към отговорните институции, в което четем: „Съществуващото и до днес в тая болница двувластие – на Медицинския факултет и на Дирекцията на народното здраве – доказва, че едновременното съществуване на клиники и отделения в същата болница е невъзможно и че предаването на Александровската болница и Майчин дом на речения факултет е насъщна необходимост... че поради липса на единство в администрацията на факултетските клиники и дирекционните отделения в една и съща болница не само клиниките страдат, но и болните се лишават от нужните удобства, а студентите – от възможността да видят образцов болничен ред, чистота, дисциплина – цели, към които трябва да се стремят в бъдещата си дейност като лекари” (В. Моллов, 1924). Стига се до парадоксални решения като това старши лекарите на отделенията да стават професори при клиники в същите отделения, а на тяхно място да се назначават други старши лекари, ”които да носят тежестта и отговорността на службата съгласно съществуващите закони, правилници и наредби” (ЦДА, ф. 372-К, оп. 1, а.е. 61). От една страна, Академичният съвет счита, че “навсежде в света при създаването на медицинските факултети се оставят в пълно разпореждане на последните не само държавните, окръжните и градски болници, но дори и частните и болниците на благотворителните дружества. В градове с медицински факултет, на последния се отстъпва най-голямата съществуваща болница, дори и когато тя е единствена в града. Така е в Германия, Австрия, Франция, Русия, Швейцария. Така трябва да бъде и у нас” (В. Моллов, 1924). От друга страна, Върховният медицински съвет и Дирекцията на народното здраве считат, че има противоречие в това “факултетът да поема само лечебната част, като домакинската служба стоварва върху Дирекцията на народното здраве. С други думи, господа професорите вместо да възпитават и обучават, ще лекуват и ще заповядват, а Дирекцията ще е доставчик на прислуга, отопление, храна, облекло, медикаменти и пр. Незавидна задача за централното управление на здравната служба в България, имаща малко по-други назначения от тези, които факултетът иска да му възложи! Обидно положение и за г-н министъра на народното здраве, висшия негов надзорник!” Междувременно през 1921 г. избухва тежък конфликт, в който Факултетският съвет обвинява правителството на Ал. Стамболийски, че посяга на факултета, че пречи на правилното му развитие и накърнява интересите на професорите и студентите, защото “висшият санитарен персонал мъчно се поддавал на партиен натиск”. В крайна сметка, невъзможността за двойствено и антагонистично управление на университетските клиники довежда до преминаването на Александровската болница изцяло към Медицинския факултет, респективно към Министерството на просвещението през 1926 г.: с решение на Народното събрание „за да може службата да върви гладко и да се избегнат всякакви търкания и разногласия”, клиниките поемат службата на дотогавашните болнични отделения и я изпълняват в съгласие с правилник за санитарната служба в държавните болници и особен правилник, изработен по взаимно съгласие между Медицинския факултет и Дирекцията на народното здраве (ЦДА, ф. 372-К, оп. 1, а.е. 66; ф. 177, оп. 2, а.е. 177). Според проф. Ст. Белинов, който е съвременник на описваните събития, “Александровска болница изживя през периода 1918-1926 г. една истинска криза, която се отрази не само върху темпа на нейната творческа и лечебно-практическа дейност…Едва през 1926 г. въпросът получи окончателно разрешение и болницата получи възможност да се предаде на мирна учебна, лечебна и научна работа не смущавана от никого и напълно сигурна за своето бъдеще” (1937: 21). Безконфликтното развитие продължава до 1950 г., когато и болницата, и факултетът са върнати към здравното ведомство. Веднага след това започват недоразуменията. През 1951 г. ректорът на МА “Вълко Червенков” проф. Марко Марков докладва за лошата координация между ректората, здравното и просветното ведомства: на академията се възлагали задачи, искали се отчети и сведения, пращали се нареждания пряко от Отдела за висше образование към просветното ведомство без посредничеството на Управлението за медицинско образование към здравното ведомство, под чието пряко подчинение била академията. Той предлага да се назначи постоянен представител на Министерството на народното здраве и социалните грижи в Отдела за наука и образование към Комитета за наука, изкуство и култура (СДА, ф. 927, оп. 1, а.е. 27). Софийският медицински факултет става играчка в ръцете на властта и е фактически разформирован и сведен до Деканат по медицина (1976). За съжаление, демократичните промени в страна (1989) не доведоха до възстановяване на академичната автономия на факултета и до връщането му на неговото естествено място - в семейството на академичните учреждения под ведомството на образованието и науката. Ето защо конфликтите през годините на прехода буквално повтарят тези отпреди 80 години. Несъобразени с обществените интереси закони поставиха академичните структури и университетските болници в странна ситуация. Така например, новосъздаденият Съвет на директорите на университетските болници (болничните администратори) си постави задача да осъществява методично ръководство на …висшето медицинско образование и медицинска наука. За щастие, този жест се превърна във фарс преди да предизвика трагедия: стана очевидно, че без академичната общност това, което се нарича “университетска болница” не е нищо повече от администрация и бездушен инвентар.

Основоположниците и първите професори в Софийския медицински факултет са не само випускници, специализанти и докторанти, но и преподаватели в най-престижните европейски университетски клиники от началото на ХХ в. Например, Вл. Алексиев е асистент и доцент по вътрешни болести в Женева (1902-1911), Ив. Кипров е асистент по оториноларингология във Виена (1908), Никола Кръстников е асистент по неврология и психиатрия в Петербург (1905-1906), Михайл Минев е асистент по анатомия в Нанси (1908-1910), Методий Попов е асистент по зоология и сравнителна анатомия в Мюнхен (1907-1909), Александър Станишев е асистент по хирургия в Мюнхен (1910-1912), Димитър Каданов е асистент по анатомия във Вюрцбург (1925-1933) и други. Въпреки историческите превратности, ползотворните контакти между българските и чуждестранните учени никога не са прекъсвани напълно и обмяната на специалисти и опит в рамките на двустранното и многостранно сътрудничество, на националните и международни научни форуми и в медицинския печат, макар и ограничена през годините на студената война, сега продължава и се разширява.

Организацията на учебния процес във факултета се осъществява от Учебния отдел с ръководител, главен специалист, инспектори учебна дейност и студентска канцелария. Работата на отдела се ръководи от Заместник декана по учебната дейност. В отдела се изготвят графиците на студентите по модулната система и преддипломния стаж, поддържа се ежедневна връзка с всички катедри, клинични центрове и болници по организацията и провеждането на учебните занятия, изпитни сесии, летни практики, осъществява се сътрудничеството с Ректората на МУ, Стоматологичен, Фармацевтичен факултет, Медицински колеж, Студентски съвет и останалите отдели на Медицинския факултет.

Основните насоки в организацията на учебния процес през последните 5 години са в посока към подобряване практическата подготовка на студентите по медицина и комуникацията с пациентите. Усъвършенства се и клиничното обучение, което се провежда на модулен принцип. В последната година са извършени и редица промени в предклиничното обучение. Намален бе хорариума на дисциплини като химия, физика, биология и анатомия до часовете, определени от единните държавни изисквания. В значителна степен се извърши и промяна на самите програми, като е дадена сериозна медицинска насоченост и акцент върху въпроси, свързани с механизми на имунитета, стареенето, онкологията. Специално място в програмите е отделено на психология, медицинска етика и комуникации, спешна и обща медицина, медицина на бедствените ситуации, болка, обезболяване и палиативни грижи, молекулярна медицина, наркомании, СПИН и сексуално здраве, вирусология, гериатрия и др. От 2005/2006 г. са въведени над 30 избираеми курса, засягащи социално значими заболявания с техните механизми, диагностика и лечение. Избираемите курсове, за които се присъждат кредити, са насочени към по-ранно включване в обучението на клиника в съчетание със засилване на биоетични и хуманитарни елементи в медицинското образование.

От 2005/2006 г. е въведена КРЕДИТНА СИСТЕМА за оценяване. Присъждат се кредити и за участия на студентите в научни проекти, научни конгреси и конференции, както и за публикации в български и чуждестранни списания.

За периода 2001-2006 г. са приети с конкурсен изпит и са дипломирани студенти както следва:

Учебна година Общ брой студенти Приети Дипломирани
брой % от общ брой брой % от общ брой
2001/02 893 125 14,00 180 20,16
2002/03 843 133 15,78 131 15,54
2003/04 891 130 14,59 125 14,02
2004/05 931 130 13,96 127 13,64
2005/06 911 120 13,17 115 12,62
общо 4469 638 - 678 -

В посочения период 23 студенти са носители на наградата “Златен Хипократ” за показан отличен успех 6.00 от следването и държавните изпити. На същите се дава възможност за избор на специализация. От 2005 г. към дипломите на завършилите Медицински факултет с се издава Европейско дипломно приложение. През учебната 2005/06 г. е сформирана постоянно действаща експертна комисия по преструктуриране на учебните програми и поддържане качеството на учебния процес в МФ в съответствие с европейските стандарти и с критериите на водещите в света медицински училища. Промяната в програмите цели промяна на концепцията за обучение – от пасивно възприемане към активно решаване на проблеми от студента; студентите отрано да станат част от лечебно-диагностичен тим; големият брой лекции се заменят със семинари, обсъждане и решаване на случаи при леглото на болния; включване на студентите в научно-изследователска дейност – теза, проекти; увеличаване времето за самостоятелна работа/подготовка; засилване на контрола върху подготовката и засилване на практическата подготовка на бъдещия лекар. ООН обявява 2004 г. за Международна година на инвалида и МФ пръв откликна на Европейските изисквания за осигуряване на комплексна медицинска и социална рехабилитация на хората с увреждания. За целта от учебната 2004/05 г. се разкри нова специалност “Медицински рехабилитатор ерготерапевт” с образователно - квалификационна степен “бакалавър”. От 2000/01 г. Учебният отдел на факултета работи с компютърната програма “Информационна система – студенти” при административното обслужване на студентите. Създадена е и информационната система “МУС – ПОРТАЛ”, която осигурява възможност за многостранен обмен на информация между различни групи потребители от Медицинския университет. Студентите могат да се информират чрез видимия сайт след персонална регистрация за учебните занятия, изпитните сесии, академичното си състояние.

Ръководството на Медицинския факултет

Отляво надясно: доц. д-р Чавдар Славов (зам.-декан), проф. д-р Мила Власковска (зам.-декан), проф. д-р Николай Цанков (декан), проф. д-р Здравко Краев (зам.-декан) и проф. д-р Петър Тивчев (зам.-декан)

Тържествено връчване на дипломите на абсолвентите от Випуск 2006

Проф. д-р Николай Цанков – декан на факултета

Медицинският факултет – София е притегателен център за студенти от цял свят, като първите чуждестранни студенти са започнали обучението си след 1960 г. От 1999 до 2007 в Медицински факултет - София са се обучавали по години следния брой чуждестранни студенти:

Учебна година Брой студенти
1999/2000 г. 595 от 25 страни
2000/01 г. 517 от 22 страни
2001/02 г. 391 от 23 страни
2002/03 г. 350 от 24 страни
2003/04 г. 359 от 24 страни
2004/05 г. 350 от 26 страни
2005/06 г. 340 от 30 страни
2006/07 г. 362 от 31 страни

Общият брой на завършилите чуждестранни студенти за тези години е 772. Най-голям е броят на студентите от Гърция и Македония, като в последните две години се забелязва нарастване на броя на студентите от Турция, които в момента са 26. През същия период от време в различните катедри са се обучавали 180 специализанти в почти всички специалности.

От учебната 1999/2000 г. в Медицински факултет се провежда обучение на английски език. В тези курсове преобладават студенти от Индия, а така също и от Иран, Ливан, Мароко, Турция, Гърция.

От 2008 г. в Медицинския факултет започва осъществяването на специални програми за обучение на студенти по медицина от САЩ.

Проф. Цанков и проф. Краев награждават отбора по крикет на индийските студенти във факултета, победител в шампионата за купата на Република България през 2004 г. Медицинският факултет организира и провежда продължителната квалификация на специалистите с висше образование в системата на здравеопазването при условия и ред определени в договори с базите за следдипломно обучение по единни учебни програми. Тези бази са 11-те държавни университетски болници, които са водещи в страната в разработването и прилагането на световно признати методики на изследване и терапия в различните области на медицината. За целта ежегодно се изготвя и утвърждава План-разписание с тематични курсове и индивидуално обучение и се изпраща до лечебните заведения в страната.

Продължителната квалификация е непрекъснато обучение след придобиването на правото за упражняване на професия под формата на курсове, индивидуално обучение, програми за професионална квалификация за придобиване на определена правоспособност, програми за дистанционно обучение. В продължителната квалификация се включва и участието в семинари, конгреси, симпозиуми.

Индивидуалното обучение се провежда за повишаване на теоретичната и практическа подготовка, за усвояване на методики и новости по определени раздели от специалността. Продължителността на индивидуалното обучение се определя от организатора на обучението.

Само за 2006 г. броят на проведените основни и тематични курсове и индивидуално обучение в съответните области е както следва: акушерство и гинекология – 26, анестезиология – 21, алергология – 8, белодробни болести – 15, вътрешни болести – 61, пропедевтика на вътрешните болести - 20, гастроентерология – 23, дерматология и венерология – 11, диализа – 8, ендокринология – 24, епидемиология – 4, инфекциозни болести и паразитология – 9, клинична лаборатория – 20, микробиология – 7, медицинска генетика – 5, неврология – 58, неврохиругия – 9, нефрология – 11, нуклеарна медицина – 9, офталмология – 38, ортопедия и травматология – 41, обща и оперативна хирургия – 9, педиатрия – 74, психиатрия – 41, професионални болести – 14, рентгенология – 19, съдебна медицина и деонтология – 3, социална медицина и здравен мениджмънт – 9, сърдечно-съдова хирургия – 36, спешна медицина – 43, урология – 24, ушни, носни и гърлени болести – 17, фармакология и токсикология – 2, клинична фармакология и терапия – 15, физикална медицина и рехабилитация – 14, хирургия – 6, хигиена, медицинска екология и хранене – 6.

Съвременните тенденции в науката и здравеопазването, както и интегрирането ни в европейските структури, определят стратегията за развитие на научната дейност на Медицински факултет. Последната е насочена към развитие на българската медицинска наука и утвърждаване на МФ като научно-изследователски център на европейско ниво, подпомагане въвеждането на базирано на новите научни знания медицинско образование, провеждане на научни изследвания, необходими за адекватното осъществяване на лечебно-медицинската дейност в България, създаване и развитие на млади научно-преподавателски кадри чрез създаване на благоприятни условия за разработване и защита на докторски дисертации, популяризиране на постигнатите научни резултати и учредяване на награди за научни постижения.

Основните звена за развитие на научно-изследователската дейност са катедрите и клиничните центрове на МФ, в които се провеждат:

1) Научни изследвания, подбрани чрез прилагане механизмите на свободна конкуренция и експертна оценка (конкурси), подчинени на национални и ведомствени здравни и научни приоритети и финансирани целево от Националният съвет ”Научни изследвания” (НС ”НИ”), фонд “Млади учени” на МОН и със средства на МУ - София - бюджетни и собствени приходи.

2) Научни изследвания, финансирани от Европейската комисия, по програмите Леонардо да Винчи, Сократ, СЕЕPUS и по ІV, V и VІ Рамкови програми за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности.

3) Научни изследвания, провеждани от кадри и екипи на МФ- - София по пътя на сътрудничеството с други научни организации и университети в България и в чужбина.

През последните 5 години броят на проведените научни изследвания, въз основа на проекти, финансирани от МОН, от Медицински университет или съвместни проекти с други научни организации в България, е значителен - - 334 проекта. Преподавателите и специалистите от МФ са участвали и участват в над 24 проекта, финансирани по рамковите програми за научни изследвания на ЕС. Един от най-значимите по Шеста рамкова програма в направление „Геномика” е инфраструктурният проект на стойност 1 млн. евро за създаване на Център по молекулна медицина, открит през 2006 г. По образователните програми Сократес, Леонардо да Винчи и други е осъществена мобилност на значителен брой студенти, докторанти и преподаватели. В 58 научни проекти, финансирани от Международни организации извън ЕС, са участвали повече от 400 преподаватели. Това са проекти, финансирани от НАТО, Световната банка, Асоциация на франкофонските страни, научно-изследователски институти и университети от САЩ, Япония, Швеция, Индия и други.

Резултатите от научно-изследователската дейност на преподавателския състав, докторантите и студентите се публикуват в реномирани български и чуждестранни научни списания и се докладват на национални и световни научни форуми. През последните 5 години броят на реалните научни публикации е 6728, от тях 1555 са в чуждестранни списания 44% от тези публикации са в списания с импакт-фактор. Участието на преподавателите в конгреси и конференции у нас и в чужбина е, съответно, 5071 и 2374, а броят на издадените монографии, учебници и ръководства е 569.

На основата на активната научно-изследователска дейност, постиженията и традициите, МФ подготвя студенти и докторанти със знания, компетентности, умения и нагласи в съответствие c европейските стандарти за университетско медицинско образование. Научното ръководство на докторантите се поверява на утвърдени и водещи в своята област хабилитирани преподаватели. Темите на докторантурите са свързани с актуални проблеми в науката и практиката, чието решаване има научно-приложно значение в различни направления на медицината. През последните 5 години в катедрите и клиничните центрове на МФ са зачислени и обучавани 378 докторанти. Успешно са защитени 156 дисертационни труда, като за 119 от тях е получена научната и образователна степен “доктор”, а за 37 - “доктор на науките”.

За стимулиране на професионалната и творческа активност на преподавателите, докторантите и студентите през 2001 г. Медицински факултет – София учреди ежегодни награди за значителни приноси в научната и преподавателската дейност в областта на фундаменталните науки – на името на акад. Димитър Ораховац, хирургията – на името на проф. Парашкев Стоянов, терапията – на името на проф. Константин Чилов, за млад учен до 35 години – на името на проф. Асен Хаджиолов. През 2002 г. се учреди още една награда за цялостна преподавателска и научна дейност на името на проф. Стоян Киркович, а през 2003 г. – и студентска награда за научна дейност на името на проф. Асен Златаров.

За съжаление, въпреки дарените средства от д-р Марин Русев още при откриването на факултета, награди на негово име за отлични по успех студент и студентка не се присъждат…

Носители на наградата за фундаментални науки по години са проф. Иво Кременски (2001), проф. Владимир Овчаров (2002), проф. Иван Митов (2003), доц. Драга Тончева (2004), проф. Ваньо Митев (2005), доц. Людмила Георгиева (2006) и доц. Радослав Гърчев (2007).

Носители на наградата за хирургични науки по години са проф. Станислав Баев (2001), проф. Иван Ценев (2002), проф. Петър Панчев (2003), проф. Борислав Владимиров (2004), проф. Илко Карагьозов (2005), доц. Димитър Трифонов (2006) и проф. Николай Яръмов (2007).

Носители на наградата за терапевтични науки по години са проф. Ивайло Търнев и доц. Снежина Василева (2001), д-р Любка Митева (2002), доц. Лъчезар Трайков (2003), д-р Михаил Боянов (2004), проф. Иван Миланов (2005), доц. Пенка Переновска (2006) и доц. Здравко Каменов (2007).

Носители на наградата за млад учен по години са Албена Йорданова (2001), д-р Янко Янков и д-р Десислава Богданова (2002), Мария Праскова (2003), д-р Велина Гергелчева (2004), д-р Борян Бужов и д-р Боряна Захариева (2005), д-р Иванка Димова (2006), д-р Доброслав Кюркчиев и д-р Мила Дончева (2007).

Носители на наградата за цялостна преподавателска и научна дейност по години са проф. Здравко Киряков (2002), проф. Камен Узунов (2003), проф. Веселин Танев (2004), доц. Кирил Праматаров (2005), доц. Берислава Десева (2006) и проф. Захарий Кръстев (2007).

Носители на студентската наградата по години са Емануил Найденов и Васил Папанчев (2003), Цвета Иванова (2004), Юлиян Борисов (2005), Делян Фердинантов (2006) и Георги Георгиев (2007).

Научноизследователската дейност на Медицински факултет - София влияе пряко върху учебния и лечебния процес като развива свързаните с тях научни проблеми, поддържа и повишава научната подготовка на преподавателите и качеството на обучението, осигурява актуалност на университетските учебни дисциплини и директно внедрява новостите за осъществяване на съвременна лечебно-диагностична дейност.

Понастоящем Софийският медицински факултет осъществява своята дейност на базата на 11 държавни университетски болници: “Александровска”, “Майчин дом”, “Царица Йоанна”, “Княгиня Евдокия”, “Св. София”, “Св. Екатерина”, “Св. Иван Рилски”, “Св. Анна”, “Акад. Иван Пенчев”, “Св. Наум”, “Проф. Бойчо Бойчев”. Неговата структура включва 47 катедри и клинични центрове с над 1500 висококвалифицирани преподаватели и ръководители, както следва: катедри по биология (доц. д-р Илия Ватев), химия и биохимия (проф. д-р Ваньо Митев), физика и биофизика (доц. д-р Марин Маринов), анатомия и хистология (проф. д-р Владимир Овчаров), физиология (доц. д-р Ангел Логофетов), социална медицина (проф. д-р Георги Ранчов), езиково обучение (ст. преп. Бистра Дудева), студентски спорт (Константин Василев), микробиология (проф. д-р Иван Митов), медицинска генетика (проф. д-р Драга Тончева), обща и клинична патология (проф. д-р Иван Михайлов), патологична физиология (доц. д-р Иванка Сиракова), фармакология и токсикология (проф. д-р Надка Бояджиева), пропедевтика на вътрешните болести (проф. д-р Константин Чернев), вътрешни болести (проф. д-р Захарий Кръстев), хирургия (проф. д-р Николай Яръмов), ортопедия и травматология (доц. д-р Николай Милев), урология (проф. д-р Петър Панчев), анестезиология и интензивно лечение (проф. д-р Иван Смилов), клинична лаборатория и имунология (проф. д-р Камен Цачев), рентгенология (доц. д-р Васил Хаджидеков), клинична фармакология (проф. д-р Нина Бакрачева), акушерство и гинекология (проф. д-р Ангел Димитров), ушни-носни и гърлени болести (проф. д-р Тодор Карчев), очни болести (доц. д-р Геновева Алексиева), неврология (проф. д-р Пенко Шотеков), психиатрия (доц. д-р Вихра Миланова), дерматология и венерология (проф. д-р Николай Цанков), физиотерапия и рехабилитация (доц. д-р Майя Рязкова), инфекциозни болести с паразитология и тропическа медицина (доц. д-р Майда Тихолова), хигиена и екология (проф. д-р Божидар Попов), съдебна медицина (проф.д-р Севдалин Начев), сърдечно-съдова хирургия (проф. д-р Генчо Начев), епидемиология (проф. д-р Пенчо Драганов), педиатрия (проф. д-р Александър Куртев), обща медицина (проф. д-р Стоян Чакъров), обща и оперативна хирургия (проф. д-р Виолета Димитрова), гастроентерология (проф. д-р Дамян Дамянов) и клинични центрове по белодробни болести (доц. д-р Владимир Максимов), нефрология (доц. д-р Пенчо Симеонов), ендокринология и геронтология (проф. д-р Сабина Захариева), алергология (доц. д-р Васил Димитров), спешна медицина (доц. д-р Асен Гудев), неврохирургия (проф. д-р Кирил Романски), нуклеарна медицина и лъчелечение (проф. д-р Николай Пешев), професионални болести (доц. д-р Таня Кунева) и по хемодиализа (доц. д-р Симеон Антонов).

Колективът на Катедрата по пропедевтика на вътрешните болести с ръководител проф. д-р Тодор Чернев (седналият в средата) От създаването си през 1918 г. до Втората световна война Софийският медицински факултет приема за обучение ежегодно по около 100 студенти. През военните години техният брой нараства до 250 души, а в следвоенните 1945-1947 г във факултета са приети над 5000 демобилизирани военнослужещи (т.нар. “cursus magnus”): за целите на тяхното обучение са