История 2 част

Минчо Георгиев, Николай Цанков София, 2007 © Минчо Георгиев, Николай Цанков, 2007 ISBN 978-954-450-148-8 2 част

На същото заседание се гласуват и осемте лекари (Ст. Киркович, А. Петров, Хр. Тантилов, Ат. Теодоров, Г. Джамджиев, Хр. Георгиев, П. Стоянов, И. Хаджииванов) за кандидат-членове на бъдещата Факултетска комисия. Академичният съвет на университета избира петима от тях (Ст. Киркович, Ат. Теодоров, Хр. Тантилов, А. Петров и И. Хаджииванов) и двама професори от СУ (Г. Шишков и П. Райков), които под председателството на професора по ботаника Стефан Петков образуват „факултетската комисия” с права на временен Факултетски съвет със заповед на министъра на просвещението. Силно въодушевен от постигнатото, на това заседание на ВМС д-р М. Русев заявява: „С приетите проекти за бюджет, програма и правилници, Върховният медицински съвет дава окончателна форма на своята рожба, вдъхва ú живот, изправя я на крака, осигурява ú средства за съществувание и ú показва пътя, по който трябва да върви, да се развива, да цъфти, да заяква, да стане един ден гордост на българския народ и да разнася славата на българската медицинска наука по всички страни на света” (ЦДА, ф. 372-К, оп. 1, а.е. 54). Съгласно чл. 292 от закона за Медицинския факултет, последният следва да се открие на 1 януари 1918 г. и затова ВМС предлага да се пристъпи към приемането на 100 студенти, от които 10 студентки (ЦДА, ф. 372-К, оп. 1, а.е. 54). Впоследствие от комисията подават оставка А. Петров, Хр. Тантилов и Ст. Киркович за да участват в конкурси за професори и ВМС избира нови петима (Г. Джамджиев, Д. Тянев, Хр. Георгиев, Цонев и Недков), от които АС на СУ да избере нови трима на мястото на подалите оставка (ЦДА, ф. 372-К, а.е. 55): според Д. Иванов (1919), тези петима са Ат. Теодоров, Д. Тянев, Цонев, Недков и Ив. Хаджииванов. На заседанието на ВМС от 25 февруари 1918 г. д-р М. Русев съобщава, че АС на университета заедно с Факултетската комисия на 22 февруари най-после е взел решение за откриване на факултета и за начало на приемането на студенти 25 февруари (ЦДА, ф. 372-К, оп. 1, а.е. 55). Една година след откриването на факултета, комисията избира професори за почти всички катедри, но АС одобрява само В. Моллов, П. Стоянов, К. Пашев, Ат. Теодоров и Т. Петров (Д. Иванов, 1919).

Проф. д-р Стефан Петков Проф. д-р Васил Моллов
Проф. д-р Параскев Стоянов Проф. д-р Константин Пашев
Проф. д-р Атанас Теодоров Проф. д-р Тошко Петров

Към средата на март 1918 г. ВМС поръчва от Германия помагала и прибори по химия, физика, ботаника и зоология чрез пруското военно министерство (ЦДА, ф. 372-К, оп. 1, а.е. 58). Забавянето началото на учебните занятия е причина на заседание на ВМС от 26 март 1918 г. д-р М. Русев да предложи изпращането на изложение до Министерството на просвещението, Министерския съвет и Народното събрание с настояване за изпълнение на закона за Медицинския факултет и за преодоляване на съществуващите пречки. Според него, университетските професори всячески препятстват началото на учебните занятие като отказват статута на Факултетски съвет на „факултетската комисия”, като отказват да четат лекциите по естествените науки под предлог, че лабораториите за практически занятия още не са готови, като квалифицират в свои изказвания новия факултет като дело „партизанско” и ненавременно. Това, което АС на университета не свършил, се наложило да бъде осъществено с усилията на ВМС и на медицинската общественост: да се изготви законопроект за създаването на висше медицинско училище, да се приспособи зданието, лабораториите и аудиториите в Първа мъжка гимназия за нуждите на факултета, да се изработи бюджет за него, да се поръчат и изготвят помагалата и оборудването на лабораториите, да се състави учебната му програма (ЦДА, ф. 372-к, оп. 1, а.е. 55, 56). В резултат на това изложение министърът на просвещението назначава комисия, която да проучи дали наистина има пречки пред откриването на факултета. Комисията в състав от началници от министерството, преподавателите по естествени науки от университета (Петков, Райков, Христов, Караогланов), ректора на университета Шишков и членовете на Медицинската комисия (Тянев, Теодоров, Недков, Хаджииванов, Цонев) заседава на 2 април и решава, че теоретическите занятия във факултета могат да започнат на 8 април, а практическите - към края на същия месец. На следния ден Академичният съвет на университета изслушва доклад от председателя на „факултетската комисия” (с права на временен Факултетски съвет) и временен декан проф. Стефан Петков и решава занятията да започнат на 10 април (ЦДА, ф. 372-К, оп. 1, а.е. 56). За деня на откриване на факултета – 10 април 1918 г. – д-р М. Русев изпраща писмо да ректора на университета, в което четем: „Като директор на народното здраве и председател на Върховния медицински съвет, който взе инициативата за отваряне на първия медицински факултет в България, считам се щастлив, че доживях деня да видя започването лекциите в храма на българската медицинска наука. В знак на моята преданост към това културно народно дело и от желание да взема макар и слабо участие в неговата подкрепа и насърчение, моля Ви, Господине Ректоре, да благоволите и приемете днес, в откриването на Медицинския факултет при Софийския университет, гдето българската младеж за първи път започва да изучава медицинските науки на свой роден език, един мой скромен подарък за образуване частен фонд „Д-р Марин Русев”...на стойност 8000 лева... Целият годишен приход от тоя фонд...да се дава ежегодно... под звание „Награда д-р Марин Русев” на първите по успех от свършващите лекар и лекарка. Връчването на наградата да става лично от Ректора или от Декана на Медицинския факултет, всяка година, на 25 ноември, празникът на университета” (ЦДА, ф. 372-К, оп. 1, а.е. 56). Пред заседанието на Върховния медицински съвет от 11 април 1918 г. д-р М. Русев докладва: „Вчера, сряда в 10 часа сутринта започнаха без особено тържество лекциите в Медицинския факултет в присъствието на министъра на народната просвета г. Пешев, главния секретар г. Арнаудов, ректора на университета г. професор Шишков, временния декан на Медицинския факултет г. професор Петков, подпредседателя на Централния народен хигиенически съвет - народния представител Ил. Янулов, директора на народното здраве д-р М. Русев, председателя на Върховния медицински съвет д-р Г. Золотович, членовете на същия съвет д-р Киркович, д-р Теодоров и членовете на лекарската комисия при Медицинския факултет д-р Тянев, д-р Хаджииванов и д-р Недков. Новоприготвената аудитория в Първа мъжка гимназия беше препълнена със студенти и студентки от медицинския и другите факултети. Господин министър Пешев държа кратка реч за значението на факултета и му пожела бляскаво бъдеще. След това четоха първите си лекции г. професор Христов по медицинска физика и г. професор Шишков по медицинска зоология. И двете тия лекции бяха изслушани с внимание от всички гореизброени лица и направиха отлично впечатление. По тоя начин се откри първия наш медицински факултет, който в близкото бъдеще ще снабдява България с ратници на народното здраве, изходящи от средата на народа и получили образованието си в родния край” (ЦДА, ф. 372-К, оп. 1, а.е. 56).

Новосъздаденият медицински факултет предоставя възможност за 322 български студенти по медицина и зъболекарство в чужбина да се дипломират в страната (поради войните те са прекъснали обучението си там). По инициатива на Върховния медицински съвет и съгласно ПМС от 30.10.1919 г. участвалите във войните студенти-медици с повече от седем заверени семестъра (над 100 души) отиват на специални 6-месечни курсове и след положен изпит пред държавна комисия от представители на ВМС и Софийския университет получават лекарска правоспособност, а тези с по-малко от седем заверени семестъра продължават редовното си обучение в Медицинския факултет (ЦДА, ф. 372, оп. 1, а.е. 63).

Първите, утвърдени от Академичния съвет на университета, професори в Медицинския факултет са проф. Васил Моллов по вътрешни болести (20.05.1918) и проф. Параскев Стоянов по хирургия (10.06.1918). Методий Попов е университетски професор от преди създаването на Медицинския факултет и изнася пред медиците лекционния курс по медицинска зоология и сравнителна анатомия. През февруари-март 1919 г. за редовни професори са избрани Р. Х. Кан по физиология на човека, Иван Кипров по ушни, носни и гърлени болести, Тошко Петров по хигиена и социална медицина, Константин Пашев по очни болести и Атанас Теодоров по съдебна медицина. На 16.04.1919 г. временната Факултетска комисия в състав професорите В. Моллов, П. Стоянов, К. Пашев, Ив. Кипров, Т. Петров и Ат. Теодоров се преобразува във Факултетски съвет на Медицинския факултет с декан проф. Ив.Кипров и секретар проф. Ат. Теодоров. Факултетският съвет приема план и програма за шестгодишно обучение по медицина, съгласно който през първата и втората година се изучават предклинични медико-биологични дисциплини, от третата до петата – клинични и през шестата се провежда клинична практика по основните медицински специалности: вътрешни, детски, хирургически, ушно-носно-гърлени, очни и кожно-венерически болести, акушерство и гинекология. С решение на Факултетския съвет се уреждат и въпросите относно критериите за избор на асистентите и хабилитирането на преподавателите. В доклада си пред Академичния съвет на университета от 31 май 1919 г. проф. Иван Кипров посочва като най-важни следните задачи пред Медицинския факултет: да подготвя лекари за страната, да създава условия за опресняване и попълване на знанията на лекарите, за специализиране по отделните дисциплини и за научна медицинска дейност.

Проф. д-р Методий Попов Проф. Иван Кипров

Временният Факултетски съвет (комисия) работи през първата учебна година под председателството на проф. Ст. Петков като временен декан. Проф. д-р Стефан Павликянов Петков е роден на 5 юни 1866 г. в Ловеч и през 1894 г. се дипломира като доктор по естествени науки на университета в Гент, Белгия. През 1896-1898 г. той е асистент в Катедрата по ботаника при Софийския университет, през 1901 г. е доцент, а от 1911 до 1936 г. е професор и титуляр на катедрата. За кратко време през 1907-1908 г. Ст. Петков е учител в българската солунска гимназия. Той е декан на Физико-математическия факултет при СУ през 1915/16, 1918/19, 1924/25, ректор на университета през 1925/26 и действителен чен на БАН от 1907 година. Проф. Петков е председател на Българското природоизпитателно дружество, на Българското ботаническо дружество, на Съюза за защита на родната природа и е член на множество чуждестранни ботанически дружества.

Най-видните преподаватели в Софийския медицински факултет се хабилитират като доценти и по-късно като професори както следва: през 1919 г. за доценти са избрани Б. Берон и А. Станишев, през 1920 г. – Вл. Алексиев, Ст. Ватев, А. Сахатчиев и Ст. Белинов, през 1921 г. – Вл. Марков и М. Балан, през 1922 г. – М. Минев и Д. Стаматов, през 1924 г. – Н. Кръстников, през 1926 г. – А. Златаров и Д. Ораховац, през 1930 г. – А. Хаджиолов и А. Пенчев, през 1931 г. – Л. Попов, Н. Боев, Р. Русев, Н. Дабовски, Г. Москов, Ив. Москов, Л. Цветков, Ан. Клисуров, през 1935 г. – Ив. Иванов и К. Чилов, през 1936 г. – В. Цончев и Т. Гоцев, през 1937 г. – М. Марков, през периода 1940-1950 г. – К. Чилов, Е. Николов, П. Николов, Вл. Томов, Ас. Фиков, Хр. Петров, Г. Капитанов, Б. Кърджиев, Д. Костов, К. Димитраков, Б. Юруков, Г. Янков, Г. Узунов, Н. Боев, Ал. Спасов, Ив. Йонков, Б. Бойчев, З. Ячева, Р. Попиванов, Ж. Ламбрев, М. Рашев, след 1950 г. – Ст. Писарев, Ст. Димитров, Р. Райнов, Д. Пасков, К. Кирчев, В. Петков, Г. Попов, Вл. Томов, Г. Тошев, Ил. Щъркалев, С. Божинов, Л. Бакалова, Р. Раданов, Б. Баев, Хр. Хаджиолов, Л. Томов, Св. Бърдаров, Е. Живков, Б. Бърлиев, Г. Ламбрев, А. Чакъров.

Проф. д-р Владимир Алексиев Проф. д-р Стоян Белинов
Проф. д-р Стефан Ватев Акад. проф. д-р Владимир Марков
Проф. д-р Александър Станишев Проф. д-р Андрея Сахатчиев

Като професори по редица специалности в Софийския медицински факултет през 1920 г. постъпват и редица руски учени-медици, прокудени от Гражданската война в Съветска Русия: В. П. Воробьов е избран за професор по анатомия, А.Ф. Манковски – по хистология и ембриология, В. В. Завялов – по физиология, Г. Е. Рейн – по акушерство и гинекология, А. К. Медведев – по физиологична химия. В различно време през 20-те години във факултета работят и професорите И. Шапшал, С. С. Абрамов, Д. Д. Крилов, Н. М. Попов, А. Е. Янишевски и други преподаватели. Преди приемането на специалния закон за реда на назначаване на чужденци на държавна служба (1926 г.), МС се произнася по назначаването на всеки поотделно. Например, постъпването на проф. Александър Ф. Маньковский в Катедрата по хистология и ембриология и на проф. Владимир П. Воробьов в Катедрата по анатомия на човека се одобрява с решение на МС от 24.02.1920 г. (ЦДА, ф. 284, оп. 1, а.е. 4200). Като израз на признателност за приноса на руските професори в изграждането на факултета дълго след основаването му се поддържа квота за приемане на студенти от емигрантско-руски произход.

Откриването на медицинския факултет в трудните години на първата национална катастрофа, недостатъчната предварителна подготовка, липсата на елементарни пособия и условия за обучение стават причина за протести на студентите. На 20 февруари 1919 г. те изпращат до отговорните институции своето изложение “Мемоар от студентите медици при Софийския университет”, в което заявяват, че са вече в трети семестър, а “никакви кабинети не се уреждат, никакви пособия не се приготвят” и заплашват, че ще напуснат факултета и ще продължат следването си другаде. Недостигът от учебни зали, аудитории и университетска клинична база на територията на Александровската болница се компенсира отчасти и чрез предоставяне помещенията на съседната Дивизионна болница за нуждите на Първа и Втора хирургически клиники при Медицинския факултет през 1920 г. (клиниките заемат воисковата болнична сграда между 1922 и 1936 г.).

Дивизионната (общоармейската) болница в София

Дивизионната (общоармейската) болница в София

Трудностите са причина и за едно неизпълнено кризисно решение на МС от 10.08.1920 г. да се прекрати приемането на нови студенти или да се съкрати техният прием до 50 души годишно докато не се построят нужните помещения (ЦДА, ф. 284, оп. 1, а.е. 4316). На 28 февруари 1919 г. Дирекцията на народното здраве, Академичният съвет на университета и Върховният медицински съвет взимат важни решения, с които започва ускореното укрепване на факултета: кадрово окомплектоване, снабдяване с клинична база, апаратура, учебни помагала и литература. В отговор на писмо от ректора на Софийския университет от същата година, Висшият медицински съвет решава Медицинската библиотека при Дирекцията на народното здраве и Анатомическият музей при Хигиеническия институт към дирекцията да се предоставят на Медицинския факултет (ЦДА, ф. 372-К, оп. 1, а.е. 59). Военното министерство предоставя на факултета микроскопи, микротоми, термостати, автоклави, реактиви и друго оборудване. Медицинската библиотека се попълва с книги и с цели лични библиотеки – дарения на лекари. По свидетелства на тогавашни студенти и преподаватели, самите те изработват голяма част от учебните помагала: микроскопски колекции, картинни изображения на органи и тъкани, схеми и таблици, макроскопски анатомически препарати. През 1921 г. се открива обновеният под ръководството на В. П. Воробьов анатомически музей, превеждат се учебници от чужди езици, издават се стенографски записи на лекции, появяват се и авторски учебници на български език, първите от които са “Основи на фармакологията” от Вл. Алексиев, “Органична химия” от Ас. Златаров, “Основи на общата психопатология” от Н. М. Попов, “Физиологична химия” от В. В. Завялов, “Патологични процеси” от С. Абрамов. Спонтанната активност на студентите за подобряване условията на обучението придобива все по-организирани форми. Със задачата да отстоява техните искания се ангажира студентско “постоянно присъствие”, което прераства в ръководство на Студентското медицинско дружество (1919). Сред първите членове на дружественото ръководство са тогавашните студенти и бъдещи професори Бойчо Бойчев, Асен Хаджиолов и Петър Попхристов. През 1925 г. по тяхна инициатива излиза и първият брой на списание “Praemedicus” – орган на дружеството. През 1921 г. Софийският медицински факултет е представен на честването на 700-годишнината на Медицинския факултет в Монпелие от професорите К. Пашев и Т. Петров. Първите чуждестранни гости на факултета са д-р Еверсон от Рокфелеровата фондация (1921), проф. Бауер (1926) и проф.Шерцел (1928) от Загреб и техният брой непрекъснато расте през годините. Първите лекари – “доктор хонорис кауза” на факултета/университета са проф. П. Мюленс от Хамбург (1929) за организиране на борбата с маларията у нас, д-р М. Русев (1930) за създаване на Медицинския факултет и за изграждане на здравното дело в страната и д-р Димо Тянев (1939) за организиране на медицинската служба през Първата световна война и за цялостната му дейност. Проф. П. Мюленс е бил главен хигиенист на българската войска. С посвещение на неговия приятел проф. В. Моллов през 1939 г. той издава спомените си за работата на българската военно-медицинска служба през Първата световна война (P. Mühlens, 1939). През 1926 г. той лекува тежко болните от малария в Бургаската болница с новооткрития плазмохин и изнася доклад по темата пред конференция на лекарите от Бургаски окръг (И. Кесяков, 1961: 469). Първият випуск на МФ – 1924 г. През 1921 г. Факултетският съвет насърчава създаването на научни медицински дружества и първото от тях е Дермато-венерологическото дружество под ръководството на проф. Б. Берон, основано през месец септември 1923 г. Първият випуск на МФ – 1924 г.
След трайното превръщане на Александровската болница (1926) в клинична база на Медицинския факултет, нейното развитие се осъществява с оглед нуждите на лечебната, преподавателската и изследователската работа на факултета – преустройстват се съществуващи и се строят нови университетски клиники. Веднага след икономическата криза през 30-те години на ХХ век са преустроени или изградени нови учебни и болнични бази като Кожно-венерологическата клиника (1936), сградата на “трупните институти” (анатомия, патологична анатомия и съдебна медицина) (1946), Нервно-психиатричната клиника (1941), Биологическия институт (1936), Втора хирургия (1938), Пропедевтичната хирургическа клиника (1952) и по-късно – новата акушеро-гинекологична болница “Майчин дом” (1976).

Сградата на “трупните институти” сега

Кожно-венерологична клиника

Нервно-психиатрична клиника

Първа хирургия

Втора хирургия

Новият "Майчин дом"

Медицинският факултет заема своето достойно място в Софийския университет и с годините се утвърждава и придобива все по-голям авторитет, а петима от най-изтъкнатите у нас и в чужбина професори от Медицинския факултет са ректори на СУ “Св. Климент Охридски”: Проф. д-р Методий Попов (1920-1921) Проф. д-р Васил Моллов (1923-1924 г.) и (1934-1935 г.) Проф. д-р Владимир Алексиев (1926-1927 г.) Проф. д-р Стоян Киркович (1930-1931 г.) Проф. д-р Александър Станишев (1938-1939 г.) Университетът е не само място за обучение, но и място за научно творчество. Годините 1933-1943 г. са години на подем. Освен отлично организирания учебен процес, имената си налагат не само у нас, но и в чужбина редица преподаватели от факултета, които и до днес считаме за колоси на медицината в България. Фундаментални научни проучвания и трудове създават проф. Асен Златаров, акад. Асен Хаджиолов, проф. Методи Попов, акад. Димитър Ораховац, акад. Владимир Марков, проф. Стефан Ватев, проф. Васил Моллов, проф. Стоян Киркович, проф. Владимир Алексиев, проф. Парашкев Стоянов, проф. Александър Станишев, проф. Стоян Белинов, акад. Константин Пашев, проф. Богомил Берон, проф. Любен Попов, проф. Никола Кръстников, проф. Тошко Петров. Тогава израства и следващото талантливо поколение в лицето на проф. Димитър Каданов, проф. Константин Чилов, проф. Бойчо Бойчев, проф. Марин Петров, акад. Иван Пенчев, проф. Петър Попхристов, проф. Никола Шипковенски, акад. Алекси Пухлев, акад. Ташо Ташев. Това са личности с голям авторитет в българското общество и със завидна международна известност. Те дават облика и на Софийския медицинския факултет като уважавано европейско висше медицинско училище. На 10.01.1944 г. Александровската болница е бомбардирана от съюзническата авиация, поради което през февруари 1944 г. Медицинският факултет заедно с цялата си клинична база е евакуиран в района на Плевен-Ловеч-Горна Оряховица. През учебната 1944/45 г. във факултета се записват огромен брой студенти (над 1000) в т.нар. “курсус магнус”, а пред 1945/46 още повече (5100). Това довежда до неимоверни трудности вкл. до ангажирането на залите на кино “Царя”, на “Свободния театър”, на Окръжната, Банковата и други болници като клинични бази за обучение. От 5557 през 1947/48 г. студентите намаляват на 4227 през 1951/52 г., а през 1949 г. завършва последният курс с петгодишно обучение (СДА, ф. 927, оп. 1, а.е. 27): поради нарасналата нужда от лекари през военните години след 1942 г. студентите по медицина се дипломират по съкратена програма за пет години (ЦДА, ф. 372, оп. 1, а.е. 116). Успоредно с нарастването на студентите, расте и броят на преподавателите в Медицинския факултет: през 1951 г. те са 363 (294 асистенти и 69 професори и доценти), през 1970 г. – 697 (109 професори и доценти), през 1980 г. – 2449 (331 са професорите и доцентите) и през 1990 г. – 2463 (271 професори и доценти) (СДА, ф. 927, оп. 1, а.е. 27; ф. 927, оп. 14, а.е. 60; ф. 927, оп. 15, а.е. 17-18; ф. 927, оп. 7, а.е. 31). С цел кадрово укрепване на факултета, през 1948 г. са обявени 19 аспирантури вкл. за подготовка в чужбина, но на конкурсите се явяват само пет души (СДА, ф. 927, оп. 1, а.е. 5). Затрудненията с обучението на големия брой студенти довеждат до определяне на терен за нова база на Медицинския факултет зад Духовната семинария в Лозенец съгласно Закона за градоустройствения план на столицата (ДВ, бр. 233/6.10. 1945). През 1948 г. Деканатът и библиотеката на Медицинския факултет са преместени от базата на ул. Дунав, 2 в Александровската болница (СДА, ф. 927, оп. 1, а.е. 3), а през 1949 г. е създаден Център за научна документация с трима щатни художници под ръководството на д-р Ацев, Централна микробиологична лаборатория и Вивариум (СДА, ф. 927, оп. 1, а.е. 8). Макар и силно ограничено, международното сътрудничество в областта на медицината се запазва през целия период на студената война. През 1948 г. на Софийския медицински факултет гостуват проф. Томсен от САЩ и проф. Мисенроли от Италия, а 12 български преподаватели са командировани във Франция, СССР, Полша, Унгария, Чехословакия и Румъния (СДА, ф. 927, оп. 1, а.е. 5, 8). Веднага след Втората световна война е установена практиката на размяна на студентски групи на летни практики със страните от източния блок, а така също и на чуждестранни студенти на редовно обучение: през учебната 1959/60 г. в Медицинския факултет се обучават студенти от ГДР, Албания, Полша, Унгария, Румъния, Алжир, Йордания, Сирия и други страни (СДА, ф. 927, оп. 6, а.е. 99). През периода 1944-1950 г. няколкократно се приемат нови учебни планове и програми. През учебната 1947/48 г. се въвеждат изпитните дисциплини “Въведение в медицината” и “Философия на естествознанието”, които имат за цел насищането на обучението по медицина с елементи на марксистко-ленинската идеология по съветски образец. Този образец вдъхновява разкриването през 1951 г. на Катедра по болнична хирургия (Трета хирургия) с ръководител проф. Стефан Димитров. Тя просъществува до 1972 г. фактически като втора катедра по факултетска хирургия и в нея работят и се утвърждават редица видни хирурзи като Баю Баев, Стефан Попкиров, Лукан Симеонов, Стойчо Тенев и Алфред Аврамов (М. Петров, А. Чакъров, 2003: 110). Пак по съветски образец между 1952 и 1972 г. е създадена Катедра по оперативна хирургия и топографска анатомия (Четвърта хирургия). Неин ръководител през първата година е доц. Антонина Брохович от едноименната катедра в Ленинград. След това ръководители на катедрата са видните ни хирурзи Георги Бранков, Стефан Димитров, Георги Капитанов, Марин Петров, Райко Райнов (М. Петров, А. Чакъров, 2003: 116). В крайна сметка опитът висшето медицинско образование в България да се реорганизира по съветски образец по профили – терапевтичен, педиатричен и санитарно-хигиенен – излиза неуспешен (1951-1957) и традиционните за Софийския медицински факултет учебен план и програма се възстановяват.

Учебен план на Медицинския факултет от 1958 г.

Год. Предмет Лекции Упражнения
I История на КПСС 60 30
  Физика 75 60
  Химия 90 75
  Биология 90 75
  Латински език - 75
  Руски език - 30
  Западноевропейски език - 60
  Анатомия 75 110
  Физкултура - 60
II Руски език - 60
  Западноевропейски език - 105
  Политическа икономия 30 30
  Анатомия 135 255
  Хистология и ембриология 60 90
  Биологична химия 90 90
  Физиология 120 90
  Физкултура - 60
  История на БКП 30 30
  Диамат 30 30
III Диамат 60 45
  Микробиология 60 90
  Патологична физиология 60 75
  Пропедевтика на вътр. болести 105 120
  Пропедевтика на хир. болести 75 90
  Рентгенология 30 30
  Патологична анатомия 75 75
  Операт. хир. и топографска анатомия 15 45
  Фармакология 30 45
IV Патологична анатомия 90 105
  Операт. хир. и топографска анатомия 30 60
  Фармакология 60 90
  Хигиена 90 60
  Клиника на вътр. болести 90 120
  Физиология 15 15
  Нервни болести 45 60
  Ушни болести 30 30
  Акушерство и гинекология 60 75
  Инф. болести и епидемиология 45 30
  Психиатрия 15 -
  Клиника на хир. болести 75 75
V Акушерство и гинекология 90 105
  Инф. болести и епидемиология 75 60
  Психиатрия 45 30
  Клиника на хир. болести 165 165
  Очни болести 30 30
  Кожни и венерически болести 45 60
  Детски болести 75 75
  Болнична терапия 90 90
  Съдебна медицина 45 60
  Орг. на здр. и история на медицината 45 45