История

МЕДИЦИНСКИ ФАКУЛТЕТ

Всяка институция, подобно на човека, има зачатие, развитие и история, които „обясняват” нейния облик и престиж. Взирането в събитията, формиращи биографията на едно висше училище, непременно ще открие благослова на началото, с който то се движи през годините, подхранващите сили на държавата в лицето на премиер, министри, народни представители, уважението или неодобрението на обществото!

Медицинският факултет в София е единственото висше училище за медицински науки в България, натоварено с отговорността да представлява до 1950 г. висшата национална школа за подготовка на лекари; биографията на най-стария и най-големия Медицински университет в страната започва с полагане основите на неговия Медицински факултет.

  • 6 ноември 1917 г.
        Четвъртата редовна сесия на ХVІІ–то обикновено Народно събрание започва обсъждането на Законопроект за създаването на нов факултет към Софийския университет – Медицински. Законопроектът е внесен в българския Парламент от Министъра на просвещението Пешев с думите:”Без съмнение, една от важните държавни задачи, които трябва да изпълним, е откриването на Медицински факултет към нашия Университет…Това, на първо място е за нашата национална гордост и - по-важното – от чувство за достойнство на нашата страна, поела по пътя на едно по-добро бъдеще. Това също е и в резултат от необходимостта да положим основите на българската наука и в областта на медицината!”.
  • 10 ноември 1917 г.
        Законопроектът е приет и влиза в сила с Указ № 21 на цар Фердинанд, вписан е в правителствената Бяла книга на 22 ноември 1917 г. и е публикуван в Държавен вестник. Министерството на народното просвещение предоставя на Медицинския факултет сградата на тогавашната Първа мъжка гимназия, на ул.Дунав № 2.

* публикуване на извадка от 1-ва страница на държавен вестник брой 29, Година XL от Петък 8 февруари 1918г.

  • 10 април 1918 г.
        Академичният съвет на Софийския университет избира временна комисия, която да се заеме с изграждането на новата образователна институция. В този ден, в присъствието на Министъра на просвещението, членове на Висшия медицински съвет, проф. Г. Шишков изнася първата лекция - по зоология, а втората – по физика се чете от проф. Ал. Христов. 
  • 17 май 1918 г.
        Академичният съвет избира първия професор в Медицинския факултет – д-р Васил Моллов – по вътрешни болести. След него д-р Стоян Киркович получава звание Професор, ангажиран с преподаване по пропедевтика на вътрешните болести и патология, а получилият на свой ред звание Професор д-р Парашкев Стоянов – по хирургична и оперативна медицина.
  • 1 март 1919 г.
        Първият декан на Медицинския факултет д-р Иван Кипров е избран за професор на Факултетния съвет. Приема се програма за шестгодишно обучение в новия Факултет, през първите две от които – по предклинични учебни дисциплини. Факултетът следва строго като еталон образователните практики на всепризнатите дълголетни факултети в европейските държави.
  • Април 1919 г.
        Основава се библиотеката на факултета и се приема правилник за нейното устройство и функциониране.
        При основаването на медицинския факултет вземат участие и редица професори чужденци, предимно руснаци, които са намерили подслон в България, прокудени от Отечеството си по време на Гражданската война в Русия. Това са професорите В. П. Воробьов (катедра „Анатомия”), А. Ф. Манковски (катедра „Хистология и ембиология”), проф. В. В. Завялов (катедра „Физиология”), проф. А. Е. Янишевски (катедра „Нервни и душевни болести”), Г. Е. Рейн (катедра „Акушерство и гинекология”), както и професорите И. Шапшал, С. С. Абрамов, Д. Д. Крилов, А. К. Медведев, А. М. Черевков.
  • 1923 г.
        Създава се първото научно дружество по отделна тясна специалност – Българско дерматологично дружество.
  • 1925 г.
        Д-р Ас. Хаджиолов, д-р Змияров и д-р П. Попхристов организират издаването на едно от първите в света списания за студенти медици „Премедикус” и всъщност създават първите кръжоци по отделни специалности, които до днес допринасят съществено за подобряване на повече знания и умения от студентите по различните научни дисциплини.
  • 1929 – 1930 г.
        Факултетът избира и своите първи „доктор хонорис кауза”
        - Д-р Мюленс (1929 г.)
        - Д-р Марин Русев (1930 г.)
  • 1946 г.
        Законът за народната просвета се изменя и катедрите в МФ нарастват с 12 и стават общо 31.
  • 28 януари 1950 г.
        Медицинският факултет се отделя от Софийския университет през 1950 г., когато с Указ №246 на Президиума на Народното събрание е формирана институцията Медицинска академия. В нея влизат Стоматологичният и Фармацевтичният факултет.
  • Юли 1950 г.
        Създава се Институт за специализация и усъвършенстване на лекари – ИСУЛ.
  • 1954 г.
        Медицинската академия е преобразувана във Висш медицински институт.
  • 30 април 1972 г.
        С Указ № 921 на Държавния съвет Висшият медицински институт влиза в състава на Медицинска академия, обединяваща всички висши училища по медицина в България: в София, Пловдив, Варна, а по-късно – и новосформираните в Плевен и Стара Загора.
  • 1975 г.
        Броят на преподавателите и научните сътрудници достига 4168, а студентите са повече от 10 000.
  • 29 октомври 1990 г.
        Висшият медицински институт е възстановен като самостоятелно висше училище с Указ на Министерския съвет и получава автономия, според световната университетска практика.
  • 1991 г.
        Медицинският факултет става водеща, легитимна, пълноценна структурна единица на Вишия медицински институт.
  • 21 май 1995 г.
        С решение на 37-то Народно събрание Висшият медицински институт в София получава наименование Медицински университет.