Губим младите преподаватели по медицина

24-01-2018

Проблем има и със специализациите, заради финансовите дефицити на болниците, казва проф. Иван Митов
Губим младите преподаватели по медицина

Този уикенд в столицата се дипломираха поредните студенти по медицина на МУ-София. Какво образование са получили, ще останат ли в страната или ще заминат в чужбина, кои са най-големите проблеми пред здравната ни система и как да ги преодолеем, попитахме проф. Иван Митов, декан на Медицинския факултет във висшето учебно заведение.

- Проф. Митов, последният випуск на Медицинския факултет, който се дипломира този уикенд, е истински рекордьор със своите 402 студенти. Това тенденция ли е или изключение?

- През последните години имаме плавно покачване на завършващите студенти, главно за сметка на чуждестранните. Миналата година не успяхме да удовлетворим желанието на около 200 чуждестранни студенти да започнат обучение при нас. За сметка на това се дипломираха около 350 души. През тази година пък Хипократова клетва положиха 214 български студенти и 188 чуждестранни. Ние имаме държавна поръчка и всяка година държавата плаща за 180 души. Общо 6 медицински факултета обучават лекари за страната и те са предостатъчно. Друг е въпросът, че някои заминават и се реализират в чужбина.

- Успява ли факултетът да се справи с наплива на желаещи да учат медицина?

- Катедрите определено са натоварени и достигат капацитета си, пък и нямаме собствени лекционни зали. Отдавна имаме желание да построим учебно-административен комплекс, където да се изградят лекционни и семинарни зали. Но от 8 години университетът се бори с администрацията и различни институции, за да разруши един изоставен стол в Александровска болница и на негово място да построим голяма база, в която да настаним ректората и факултета. Едва през тази година получихме разрешение да започнем разрушаването на стола. Най-важното е, че не искаме средства от държавата за това. Парите ги имаме, но процедурата е твърде бавна.

- На този фон успяват ли иновациите в медицината, които се развиват светкавично, да навлязат в обучението на българските студенти?

- Определено навлизат. Ние имаме изключително добри специалисти, които са съизмерими със специалистите в другите страни.

През последните години имаме плавно покачване на завършващите студенти, главно за сметка на чуждестранните

Медицинските университети се стремим да закупуваме апаратура на университетските болници, така че в обучението на студентите да внасяме най-новите методи и тенденции в медицината. Например, всяка година нашият факултет финансира лечебните заведения за закупуване на апаратура в рамките на 6-7 млн. лв. Известни проблеми изпитваме с младите преподаватели. Сред тях има сериозно текучество, заради два закона, които не ни позволяват да ги задържим за дълго.

- Какви са спънките?

- На първо място, Законът за развитие на академичния състав изисква от младия асистент за 4 г. да направи дисертация. В рамките на медицината обаче това е невъзможно. И се получава така, че на четвъртата година трябва да освободим асистента, който сме приели и четири години сме изграждали. Не само мое е мнението, че не е необходимо всеки асистент да излезе учен и да защити дисертация. Това води до профанация на докторския труд, защото започват да се защитават какви ли не измислени научни трудове, само и само катедрите и факултетите да поддържат броя на преподавателите.

На второ място, наредбата за специализациите изисква специализантът да бъде назначен на трудов договор. Но това означава, че не може да бъде нито асистент, нито докторант. По старата наредба и двете категории автоматично ги зачислявахме за специализация, тъй като приемахме кандидатите след тежък конкурсен изпит. Сега това е невъзможно. Ако младият лекар избере специализацията, след 4-5 години се отказва от докторантура, защото вече е навлязал в професията и няма време за наука. Тази наредба силно намали броя на кандидатите за докторантура и прави непривлекателна асистенската и преподавателската работа. В резултат изпитваме сериозни затруднения да поддържаме добро ниво на преподавателския състав. Младите са тези, които очакваме след време да ни заместят, и в бъдеще липсата им неминеумо ще се отрази на качеството на медицинското образование.

- Това ли е основната причина младите да заминават?

- Не бих казал, че толкова много от завършили заминават. Миналата година направихме анкета сред тях и 70% декларираха, че искат да си останат в страната. Друг е въпросът дали здравната система и болниците могат да ги приемат и да им осигурят възможности за реализация. У нас в момента има проблем със специализацията на завършилите студенти и младите лекари, тъй като болничните заведения трябва да осигурят заплащане за техния труд в рамките на две минимални заплати. И всичко това излиза от бюджета на болниците, които виждате в какво състояние са и това ги ограничава да наемат специализанти. Да не говирим, че местата по Наредба №2 се позапълниха и след като не могат тук да се реализират, търсят реализация в чужбина, където ситуацията е много по-добра финансово.

- Има ли смисъл тогава да се обучават толкова много медици всяка година?

- Всяка една европейска страна обучава лекари и те имат свободата да останат в страната или да заминат в чужбина.

Ако младият лекар избере специализацията, след 4-5 години се отказва от докторантура, защото вече няма време за наука

Преди промените у нас Медицинският факултет е приемал и по 800 първокурсници. Аз самият съм от един такъв курс и всички са се реализирали в страната. Но тогава се правеше сметка колко лекари са необходими във всеки един момент и това обуславяше приема на студенти. Сега такъв разчет не се направи. Но нека да погледнем и оптимистично на нещата. Много чужденци, които са завършили в България, остават да работят тяк. Също така, колеги, които се реализират на Запад или получават специалност, се връщат в България, и такива примери има много. По този начин и качеството на здравеопазването се подобрява, а лечебните заведения се стремят да привличат от чужбина изградени специалисти. Затова смятам, че в един момент всичко ще се балансира.

- Има ли механизми, по които изтичането на медицински кадри в чужбина да се спира още от студентската скамейка във факултета?

- Нашата задача е да дадем качествено обучение и ние се стремим да поддържаме това ниво. Всяка година, откакто се води рейтинговата система на университетите, Медицинският факултет е на първо място в страната. Но да обърнем тенденцията и да спрем изтичането на кадри не е възможно. Днес в този свободен свят и в рамките на ЕС не можеш да задържиш никого. Единственият вариант е да се създадат много добри условия на работа, добра здравна система, която не затормозява лекарите и, разбира се, адекватно заплащане. За младия лекар животът е пред него - той трябва да има семейство и деца, да се грижи за прехраната и обучението им, да купи жилище и прочие. У нас, ако родителите не осигурят тези неща, за един новозавършил студент е непосилна задача. И това е дълг на цялото общество, не е работа на факултета.

- Много министри се опитаха да създата добри условия за работа и живот на лекарите. Как ви се струват реформите през последните години?

- Не знам за кои реформи говорите. Последните години не виждам никакви реформи, освен нови и нови болници да се откриват, да се налагат делегирани бюджети и да се увеличават парите в здравната каса. Реформа щеше да има, ако Националната здравна карта, която д-р Петър Москов искаше да реализира, беше въведена и беше определено кои болници ще работят с касата, съобразно нуждите на съответното население. Не може една каса да удовлетвори апетитите на всички лечебници – държавни, общински, университетски, частни и прочие. Колкото и пари да се налеят в системата, все повече апетити ще има да се усвоят тези пари.

- Трябва ли да има тогава мораториум за нови болници?

- Не мога да се произнеса по този въпрос, но ако не може да се въведе здравна карта и да се определи кои лечебни заведения ще работят с касата, поне да се оставят без делегирани бюджети - каквото изработят, да им се плати. И тогава ще се види кои са качествени и кои не, независимо дали са частни или държавни.

- Нещо подобно поискаха и общинските болници, които протестираха миналата седмица. Справедливо ли е недоволството им?

- Справедливо е, да. България е планинска държава и ние не можем да разчитаме на бърз превоз на бълните от малко градче или село до областния град. И общински болници трябва да има, не може без тях.

Не може една каса да удовлетвори апетитите на всички лечебници – държавни, общински, университетски, частни

Друг е въпросът в какъв вид са – колко отделения, колко легла, какъв профил. Някаква реформа и там трябва да има, защото виждаме огромни сгради да стоят от социалистическо време и не е възможно да се изпълнят със съдържание. Но общински болници задължително трябва да има. Това население не може да се добере само до областния град. От друга страна виждате какво става и с областните болници – ловешката ще затваря, защото няма консумативи, врачанската е също с проблеми. И къде ще отидат болните, ако няма и общински болници?

- Виждате ли бъдеще в здравния сектор тогава?

- Бъдеще винаги има. Бъдещето на здравния сектор е да се развива и да става по-адекватен на нуждите на обществото. Има стремеж за развитие и на държавните, и на университетските болници. Да не говорим пък за апетитите за отваряне на нови и нови частни. По отношение на бъдещето съм оптимист.

източник: Clinica.bg