Медицински факултет е с международно признание

23-01-2018

Клиничният център по ендокринология и геронтология на Медицински Факултет, Медицински Университет-София, с ръководител Проф. Д-р Цветалина Танкова, дмн, е избран за Център за върхови постижения в областта на грижите за захарен диабет и за Център за обучение по захарен диабет на Международната Диабетна Федерация за периода 2018 - 2019г.



Сертификатите бяха връчени на Ръководителя на КЦЕГ Проф. Д-р Цветалина Танкова, дмн, на тържествена церемония на 05.12.2017г. по време на конгреса на Международната Диабетна Федерация в Абу Даби, ОАЕ.Така Клиничният център по ендокринология и геронтология, МФ, МУ-София става  част от Училището по диабет на Международната Диабетна Федерация (IDF) и се включва в международна мрежа, която създава, координира, подпомага и провежда висококачествено обучение на здравни специалисти за захарен диабет. Това е висока оценка и признание за дългогодишния опит на КЦЕГ като водещ център за следдипломно обучение по ендокринология, който отговоря на световните стандарти за провеждане на обучение на различни нива по проблемите на захарния диабет.

Член кор.проф. Иван Митов, декан на Медицинския факултет при МУ – София : "Проверяваме всяка диплома на чужденец"

22-01-2018

В деня на дипломирането на най-големия випуск на лекари на Медицински университет в София ГДБОП и ДАНС нахлуха в учебното заведение. Защо се случи това, по донос ли действаха службите, дали бившият министър на образованието Меглена Кунева разби имиджа на университета и защо лекари и пациенти търсят спасение в чужбина - питаме декана на Медицинския факултет в МУ-София, член кореспондент професор Иван Митов

- Проф. Митов, защо в деня на дипломирането на випуск - 2017 ГДБОП и ДАНС влязоха в Медицинския университет?

- Всички си задаваме този въпрос. Получихме отговор, че това е случайна проверка. От половин година подготвяме това мероприятие (б.р. дипломирането на випуска) и то беше широко разгласено по медиите. Без съмнение е, че акцията остави неприятен привкус на такова сериозно и добре организирано честване. Поводът за проверката са слухове за неправомерен прием на студенти и то с цел те да се установят в страната. Институциите проверяват по съмнения по отношения на ислямисти или хора, които се занимават с терор. Аз като декан винаги съм се отнасял с особено внимание по този въпрос, защото много от студентите, които идват от Европа, действително са от арабски и индийски произход. Имало е случаи, които са ми правили впечатление техни прояви, които не са свързани с основните студентски задължения и съм подавал лично сигнали. Но сега се вменява, че Медицинският университет-София участва в престъпна верига. Това не е първата проверка, подобни са правени редици пъти, но интересното тук е, че заедно с органите на реда се появи и Би Ти Ви. За съжаление, част от медиите спекулират с това, че са арестувани и изведени от сградата всички служители на университета за разпит, което въобще не беше вярно.

- Какво се случи всъщност?

- От наша страна оказахме пълно съдействие и предоставихме нужната информация, както и досиета на студенти. Проверката се проведе по един културен начин и от двете страни. Вие се борите срещу фалшивите новини, а в този случай нещата бяха преекспонирани. Нямаше арести или извеждане на служители. На практика това очерни нашия университет. В последните години ние обръщаме изключително внимание върху приема на чуждестранни студенти. Техните документи, с които кандидатстват или се местят от друг университет, се легализират по официален начин, а след това ние изпращаме дипломите за проверка. По този начин се застраховаме, че няма студенти, които са приети с фалшифицирани документи.

- Колко са чуждестранните студенти в Медицинския факултет в София и какво ги привлича да учат в страната ни?

- По-голяма част са чуждестранните студенти. Тази година от първокурсниците 350 са чужденци, а 200 са българите. Вече повече от 50 % от завършилите български студенти декларират, че ще останат в България. Те са привлечени от доброто качество на обучението, като най-вече отчитат е прекият достъп до болници т.е. практическите занятия. Прави впечатление, особено тази година, че не малък брой от завършилите 188 чуждестранни студенти имат отлични дипломи, което показва тяхното старание.

- Медицинският университет в София, продължава да е най-желаното учебно заведение в страната, на какво се дължи това?

- Макар, че и останалите медицински факултети и университети намират достатъчен брой студенти и се развиват много добре, за шеста година рейтинговата система показва, че нашият университет и факултетите в него продължават да държат първенство сред останалите медицински университети. Ние имаме стогодишна история, дълбоки традиции и в огромна степен обучаваме специалистите на страната. В същото е налице фактът, че Медицинският университет-София е получил сравнително малко средства за инфраструктура от държавата, ние дори нямаме лице, под наем сме.

- Защо сте под наем?

- Това е резултат на последици от фрагментиране на Медицинска академия на множество университетски болници. В момента имаме достатъчно средства да построим нова модерна учебна и административна сграда на мястото на изоставен студентски стол, намиращ се в двора на Александровска болница. От 8 години ръководството на университета се стреми да получи разрешение да разруши тази сграда и на мястото й да се установи учебно-административен комплекс, но това не се случва. Едва тази година има надежда, че разрушаването ще може да започне. Тъй като има огромен интерес както от български, така и от чуждестранни студенти, учебната ни база се оказва крайно недостатъчна. Залите са малко, а предклиничният университетски център се ползва от всички факултети, включително и от чужди факултети и Медицинския колеж-София. Крайно необходима е нова сграда, където да разгърнем както учебни, лекционни и семинарни зали, така и помещения за модерни учебни технологии като симулационни методи за преподаване. Нашият университет дори няма аула, където университетските преподаватели да проведат събрание. Навсякъде другаде факултетите имат сериозни лобита в парламента и държавните структури, при нас това отсъства, но е крайно време да получим подкрепа от държавните и областни органи за развитието на базата ни.

- Всеки министър идва с амбициите да направи реформа в здравеопазването, коя според вас е най-съществената част от въпросната реформа, която ще направи по-доволни и пациентите и лекарите?

- На първо място трябва да се осъществи здравната карта. Без нея с колкото и милиарди да се наливат нищо няма да се случи. Една здравна каса не може да осигури съществуването на всички болници в България. С помощта на здравната карта ще се посочи колко болници са нужни на даден район. Създадохме толкова много болници, че сега се оказва трудно да се възстанови равновесно положение.

- След всичко, което Метена Кунева направи, за да спре проекта за изнесено обучение на Медицинския университет-София в медицински университети в чужбина, каква е ситуацията в момента?

- Това, което стори Миглена Кунева, беше върхът на айсберга. Ще припомня, че ние бяхме единственият университет, който успя да изнесе обучение за чест на страната. Всички източни страни поддържат такова обучение в Западна Европа. Това, което г-жа Кунева стори с всевъзможно измислени уж законови мерки, по-късно стана ясно, че изобщо не отговаря на истината. Ние не откривахме нов факултет, а само изнесено двугодишно предклинично обучение. Това беше разрешено, както от закона така и от Националната агенция за оценка и а кредитация. Тя използва положението си да атакува университета и на практика, ние се принудихме да закрием изнесеното си обучение. В момента Италия настоява да го открием отново, но тепърва процесът ще започне от нулата с нов екип. Ще отнеме време, но трябва да възстановим изнесеното си обучение, защото не може България да изнася обслужващ персонал и престъпници, а да спира изнасянето на интелект.

- Различава ли се обучението на българските студенти от това на колегите им във водещите европейски страни и САЩ?

- Ние се стремим да бъдем на нивото на съвременната наука и практика и аз не бих казал, че обучението се различава. Медицинското образование е значително консервативно и се води по много близки програми, независимо къде се провежда. Общо е мнението, че ние не се различаваме от това, което се преподава в европейските медицински факултети.

- Много от сънародниците ни предпочитат да се лекуват в други европейски страни, защо се случва това, след като в България има толкова добри специалисти?

- Аз лично не бих казал, че са много сънародниците ни, които се лекуват в чужбина, защото там лечението е доста скъпо и не е достъпно за всеки. Освен това, ние действително имаме много добри специалисти, които вършат същата работа като чуждестранните ни колеги. Друг е въпросът, че в чужбина може би се разчита на по-добра организация на здравеопазването и по-добро внимание и отношение към болния. Хората, преценяват субективно къде са по-качествени услугите, но това не винаги отговаря на действителността.

- Само ниското заплащане ли кара нашите лекари да бягат в чужбина, или има и други причини?

- По-скоро има и други причини. На първо място завършилите студенти не стават веднага лекари. Те трябва да преминат през дългогодишна специализация, която отнема между 4 и 5 години. Лекар без специалност не може да се реализира, затова всеки един от тях трябва да намери място за специализация, което не винаги се случва лесно, особено в добри бази. На второ място е заплащането. Ако един млад човек няма фамилна опора, която да му осигури жилище и финансова помощ, той бива поставен в особено затруднена позиция. Това е причината някои колеги да се насочат към специализация на Запад. На трето място е организацията на здравеопазването. Голяма част от времето на лекаря се губи в административни дейности. Много по-спокойно се работи в европейски лечебни заведения в това отношение. Наредба номер 1, по която специализират новозавършилите лекари, определя заплащането на техния труд, което в момента е две минимални заплати. Повечето от болниците не могат да осигурят такова заплащане и това ограничава приема на специализиращи.

- Най-добрите ни лекари са на възраст между 50 и 60 години, какво ще се случи след като те се пенсионират?

- По този въпрос трябва да се замислят най-вече в Министерството на здравеопазването, болниците и общините. Факт е, че ще се случи това, което се случи с много общински болници - ще останем без специалисти. Този проблем е една от причините да се готви изменение за наредбата за специализация, но ако не се създадат най-вече материални условия, нищо няма да се постигне. Преди години, за да осигурят лекуващи на болници на отдалечени места, държавата създаваше условия за живот. На специалистите се предоставяха жилище и много добро заплащане. Сега няма как да се очаква от даден специалист да отиде на такова място със заплата по-малка от 1000 лева.

- До колко според Вас иновациите в медицината навлизат в България и отразяват ли се те в образователната програма?

- Иновациите навлизат с пълна сила и, разбира се, това струва много пари. Медицинският факултет осигурява значителна помощ на университетските болници за закупуване на съвременна апаратура. Всяка година до 6 млн. лв. се влагат за апаратура, с която се въвеждат нови методи и се поддържа съвременното ниво на медицината. Тази апаратура се закупува на първо място за учебна дейност и студентите имат възможността да наблюдават манипулации извършени на нея. Това, разбира се, е в полза на болния, защото се използва в лечебния процес.

- Болниците в България не последваха ли примера на университетите в България и не станаха ли твърде много?

- Може да се търси прилика, но е трудно да се направи паралел. За България и университетите са много, и болниците. Двете институции трябва да се оставят на принципа на конкуренцията, т.е. онези, които успяват да предоставят качествени услуги и са в полза на обществото, да останат.

Нашият гост

ПРОФ. ИВАН МИТОВ е завършил Медицинска академия - София през 1976 г. Той е един от първите носители на „Златен Хипократ", заради отличния успех, с който се е дипломирал. От 2000 година оглавява Катедрата по микробиология при Медицинския факултет към МУ - София. Проф. Митов специализира 3 години в Институт по имунобиология „Макс Планк" в Германия. През 2016 г. е избран за Декан на факултета.

източник: Вестник Труд

Весели Коледни и новогодишни празници!

22-12-2017

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Позволете ми от името на Ръководството на Медицински университет – София да Ви поздравя с предстоящите светли празници. Нека здравето и уюта да не напускат Вашия дом и всички заедно да продължим по-нататъшното успешно развитие на нашия Унивеситет.

С филма, посветен на 100 годишнината на МУ-София, искам да Ви благодаря за професионализма и амбицията в реализацията на личните и институционални успехи.

Вярвам, че Медицински университет – София ще продължи да бъде лидер на медицинското образование в България.

Проф. Д-р Виктор ЗЛАТКОВ, дм
Ректор на Медицински университет - София

МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ СОФИЯ – ОТНОВО Е ПРЪВ

22-12-2017

Конкурси за отпускане на стипендии на български граждани за обучение, специализации и научни изследвания в чужбина за учебната 2018-2019 година - студенти, преподаватели, изследователи и докторанти

18-12-2017




objava_2018_2019_studenti.pdf


objava_2018_2019_prepodavateli.pdf