Постижения, които ни карат да бъдем горди

09-02-2018

Проф. д-р Генчо Начев и неговия екип, отново за пръв път в България извърши високорискова операция на рядко и тежко усложнение – много голяма аневризма на ствола на лявата коронарна артерия. Съобщава се, че в световната литература са описани по-малко от 50 случая, при които в условията на спиране дейността на сърцето и екстракорпорално кръвообращение е извършено изолиране на аневризмата чрез прошиване и поставяне на три байпаса с използване на вътрешните гръдни артерии. Този успех се съчетава с голяма по обем научна и учебна ангажираност на преподавателите от Университетската болница „Света Екатерина“, част от Медицински университет – София. Бъдещото сътрудничество между двете институции е свързано с предстоящото изграждане на симулационен център с цел подобряване подготовката на кадри в тази високоспециализирана област.

Нови високи позиции за преподаватели от Медицниски Университет - София

07-02-2018



На сайта на Министерството на здравеопазването (http://www.mh.government.bg/) е публикувана заповед на Министъра на здравеопазването (РД-01-03 / от 12.01.2018 г.) за определяне национални консултанти към МЗ по медицински и немедицински специалности в системата на здравеопазването, високоспециализирани и специфични области в рамките на съответната специалност, съгласно изискванията на Наредба № 47/08.09.2010.

За нас е чест и гордост, че 53 от всички номинирани специалисти на Медицински университет – София са признати за изявени лидери на определените 89 специалности.

В тази връзка, ще напомним, че през миналата (2017 г.), както и през всички години, откакто е създадена рейтинговата система на висшите училища у нас от Министерството на образованието (2011 г.), Медицински университет - София отново е безспорен водач в класирането за професионалните направления медицина, дентална медицина, фармация, обществено здраве и здравни грижи.

Това говори за устойчиво и изпреварващо развитие пред другите медицински университети и висши училища, развиващи медицински направления в България. Смятаме, че това е признание за истинското, високо качество на медицинското образование в условията на пазарната конкуренция. Ръководството на МУ-София използва случая да честити на избраните колеги и да им пожелае успех в благородната мисия при изпълнение на професионалните им задачи.

Тържествената промоция на юбилейния випуск на Медицински факултет

25-01-2018

Тържествената промоция на юбилейния випуск на Медицински факултет при МУ София се състоя на 19.01.2018 г. в зала №1 на НДК. През месец ноември празнувахме 100 години. Водещ на събитието бе журналистката Евелина Павлова. Присъстваха Ректора – проф. Виктор Златков, заместник ректорите – проф. Р. Угринов, проф.Т. Златанова, проф. В. Петкова, както и ръководството на Медицинския факултет - заместник деканите – проф. С. Георгиев, проф. Цв. Танкова, проф. Б. Владимиров и доц. Д. Буланов.

От випуск 2017г. се дипломираха рекорден брой лекари - 403. Трима от тях са пълни отличници и Ректорът им връчи наградата „Златен Хипократ“ – Катерина Красимирова Чачева, Кристина Валентинова Чолакова, Васил Стоянов Боянов. На тържеството бе награден с почетен знак и проф. Радослав Гайдарски, като изключителен хирург и преподавател, във връзка с неговата 80 годишнина. Ректорът награди и няколко студенти, завоювали международни награди – Георги Котов, Даяна Праматарова, Димитър Каразапрянов, Кръстьо Драгинов, Цветослав Георгиев, Кристиян Георгиев, Лазар Митров и Петър Каразапрянов.

Вълнуващ момент от церемонията беше изпълнението на струнен сектет под ръководството на абсолвента д-р Георги Николчев. За абсолвентите пя и Маги Джанаварова.

Поздравления поднесоха доц. Димитър Буланов, заместник декан по Учебната дейност и д-р Венцислав Грозев, председател на Български лекарски съюз. По традиция д-р Диана Бележнска от новозавършилите лекари връчи на първокурсник “ Факела на човечността“. С особено вълнение абсолвентите произнесоха Хипократовата клетва. Кулминация на церемонията бе тържественото връчване на дипломите. Под звуците на вечния хит „We are the chаmpions“ всички ликуваха на сцената, хвърляйки нагоре церемониалните си шапки.

Губим младите преподаватели по медицина

24-01-2018

Проблем има и със специализациите, заради финансовите дефицити на болниците, казва проф. Иван Митов
Губим младите преподаватели по медицина

Този уикенд в столицата се дипломираха поредните студенти по медицина на МУ-София. Какво образование са получили, ще останат ли в страната или ще заминат в чужбина, кои са най-големите проблеми пред здравната ни система и как да ги преодолеем, попитахме проф. Иван Митов, декан на Медицинския факултет във висшето учебно заведение.

- Проф. Митов, последният випуск на Медицинския факултет, който се дипломира този уикенд, е истински рекордьор със своите 402 студенти. Това тенденция ли е или изключение?

- През последните години имаме плавно покачване на завършващите студенти, главно за сметка на чуждестранните. Миналата година не успяхме да удовлетворим желанието на около 200 чуждестранни студенти да започнат обучение при нас. За сметка на това се дипломираха около 350 души. През тази година пък Хипократова клетва положиха 214 български студенти и 188 чуждестранни. Ние имаме държавна поръчка и всяка година държавата плаща за 180 души. Общо 6 медицински факултета обучават лекари за страната и те са предостатъчно. Друг е въпросът, че някои заминават и се реализират в чужбина.

- Успява ли факултетът да се справи с наплива на желаещи да учат медицина?

- Катедрите определено са натоварени и достигат капацитета си, пък и нямаме собствени лекционни зали. Отдавна имаме желание да построим учебно-административен комплекс, където да се изградят лекционни и семинарни зали. Но от 8 години университетът се бори с администрацията и различни институции, за да разруши един изоставен стол в Александровска болница и на негово място да построим голяма база, в която да настаним ректората и факултета. Едва през тази година получихме разрешение да започнем разрушаването на стола. Най-важното е, че не искаме средства от държавата за това. Парите ги имаме, но процедурата е твърде бавна.

- На този фон успяват ли иновациите в медицината, които се развиват светкавично, да навлязат в обучението на българските студенти?

- Определено навлизат. Ние имаме изключително добри специалисти, които са съизмерими със специалистите в другите страни.

През последните години имаме плавно покачване на завършващите студенти, главно за сметка на чуждестранните

Медицинските университети се стремим да закупуваме апаратура на университетските болници, така че в обучението на студентите да внасяме най-новите методи и тенденции в медицината. Например, всяка година нашият факултет финансира лечебните заведения за закупуване на апаратура в рамките на 6-7 млн. лв. Известни проблеми изпитваме с младите преподаватели. Сред тях има сериозно текучество, заради два закона, които не ни позволяват да ги задържим за дълго.

- Какви са спънките?

- На първо място, Законът за развитие на академичния състав изисква от младия асистент за 4 г. да направи дисертация. В рамките на медицината обаче това е невъзможно. И се получава така, че на четвъртата година трябва да освободим асистента, който сме приели и четири години сме изграждали. Не само мое е мнението, че не е необходимо всеки асистент да излезе учен и да защити дисертация. Това води до профанация на докторския труд, защото започват да се защитават какви ли не измислени научни трудове, само и само катедрите и факултетите да поддържат броя на преподавателите.

На второ място, наредбата за специализациите изисква специализантът да бъде назначен на трудов договор. Но това означава, че не може да бъде нито асистент, нито докторант. По старата наредба и двете категории автоматично ги зачислявахме за специализация, тъй като приемахме кандидатите след тежък конкурсен изпит. Сега това е невъзможно. Ако младият лекар избере специализацията, след 4-5 години се отказва от докторантура, защото вече е навлязал в професията и няма време за наука. Тази наредба силно намали броя на кандидатите за докторантура и прави непривлекателна асистенската и преподавателската работа. В резултат изпитваме сериозни затруднения да поддържаме добро ниво на преподавателския състав. Младите са тези, които очакваме след време да ни заместят, и в бъдеще липсата им неминеумо ще се отрази на качеството на медицинското образование.

- Това ли е основната причина младите да заминават?

- Не бих казал, че толкова много от завършили заминават. Миналата година направихме анкета сред тях и 70% декларираха, че искат да си останат в страната. Друг е въпросът дали здравната система и болниците могат да ги приемат и да им осигурят възможности за реализация. У нас в момента има проблем със специализацията на завършилите студенти и младите лекари, тъй като болничните заведения трябва да осигурят заплащане за техния труд в рамките на две минимални заплати. И всичко това излиза от бюджета на болниците, които виждате в какво състояние са и това ги ограничава да наемат специализанти. Да не говирим, че местата по Наредба №2 се позапълниха и след като не могат тук да се реализират, търсят реализация в чужбина, където ситуацията е много по-добра финансово.

- Има ли смисъл тогава да се обучават толкова много медици всяка година?

- Всяка една европейска страна обучава лекари и те имат свободата да останат в страната или да заминат в чужбина.

Ако младият лекар избере специализацията, след 4-5 години се отказва от докторантура, защото вече няма време за наука

Преди промените у нас Медицинският факултет е приемал и по 800 първокурсници. Аз самият съм от един такъв курс и всички са се реализирали в страната. Но тогава се правеше сметка колко лекари са необходими във всеки един момент и това обуславяше приема на студенти. Сега такъв разчет не се направи. Но нека да погледнем и оптимистично на нещата. Много чужденци, които са завършили в България, остават да работят тяк. Също така, колеги, които се реализират на Запад или получават специалност, се връщат в България, и такива примери има много. По този начин и качеството на здравеопазването се подобрява, а лечебните заведения се стремят да привличат от чужбина изградени специалисти. Затова смятам, че в един момент всичко ще се балансира.

- Има ли механизми, по които изтичането на медицински кадри в чужбина да се спира още от студентската скамейка във факултета?

- Нашата задача е да дадем качествено обучение и ние се стремим да поддържаме това ниво. Всяка година, откакто се води рейтинговата система на университетите, Медицинският факултет е на първо място в страната. Но да обърнем тенденцията и да спрем изтичането на кадри не е възможно. Днес в този свободен свят и в рамките на ЕС не можеш да задържиш никого. Единственият вариант е да се създадат много добри условия на работа, добра здравна система, която не затормозява лекарите и, разбира се, адекватно заплащане. За младия лекар животът е пред него - той трябва да има семейство и деца, да се грижи за прехраната и обучението им, да купи жилище и прочие. У нас, ако родителите не осигурят тези неща, за един новозавършил студент е непосилна задача. И това е дълг на цялото общество, не е работа на факултета.

- Много министри се опитаха да създата добри условия за работа и живот на лекарите. Как ви се струват реформите през последните години?

- Не знам за кои реформи говорите. Последните години не виждам никакви реформи, освен нови и нови болници да се откриват, да се налагат делегирани бюджети и да се увеличават парите в здравната каса. Реформа щеше да има, ако Националната здравна карта, която д-р Петър Москов искаше да реализира, беше въведена и беше определено кои болници ще работят с касата, съобразно нуждите на съответното население. Не може една каса да удовлетвори апетитите на всички лечебници – държавни, общински, университетски, частни и прочие. Колкото и пари да се налеят в системата, все повече апетити ще има да се усвоят тези пари.

- Трябва ли да има тогава мораториум за нови болници?

- Не мога да се произнеса по този въпрос, но ако не може да се въведе здравна карта и да се определи кои лечебни заведения ще работят с касата, поне да се оставят без делегирани бюджети - каквото изработят, да им се плати. И тогава ще се види кои са качествени и кои не, независимо дали са частни или държавни.

- Нещо подобно поискаха и общинските болници, които протестираха миналата седмица. Справедливо ли е недоволството им?

- Справедливо е, да. България е планинска държава и ние не можем да разчитаме на бърз превоз на бълните от малко градче или село до областния град. И общински болници трябва да има, не може без тях.

Не може една каса да удовлетвори апетитите на всички лечебници – държавни, общински, университетски, частни

Друг е въпросът в какъв вид са – колко отделения, колко легла, какъв профил. Някаква реформа и там трябва да има, защото виждаме огромни сгради да стоят от социалистическо време и не е възможно да се изпълнят със съдържание. Но общински болници задължително трябва да има. Това население не може да се добере само до областния град. От друга страна виждате какво става и с областните болници – ловешката ще затваря, защото няма консумативи, врачанската е също с проблеми. И къде ще отидат болните, ако няма и общински болници?

- Виждате ли бъдеще в здравния сектор тогава?

- Бъдеще винаги има. Бъдещето на здравния сектор е да се развива и да става по-адекватен на нуждите на обществото. Има стремеж за развитие и на държавните, и на университетските болници. Да не говорим пък за апетитите за отваряне на нови и нови частни. По отношение на бъдещето съм оптимист.

източник: Clinica.bg

Да обучаваш лекар е отговорност

24-01-2018

Проф. Силви Георгиев е зам.-декан и ръководител на Катедрата по анестезиология и интензивно лечение към Медицинския факултет на Медицинския университет в София.

Своите професионални и човешки вълнения при изпращането на випуск’2017 на факултета той разкрива в специално интервю за „Форум Медикус“.

– Уважаеми проф. Георгиев, какво означава за Вас позицията на заместник-декан в направление „Чуждестранни студенти“ на факултет със 100-годишна история?

– За пръв път изпълнявам задачите на заместник-декан, но пък ръководител на катедрата съм почти 10 години – мога да кажа, че това е една логическа последователност – именно от ръководството на катедра да се премине в следващия ешелон, за да се поеме отговорност по управление на администрацията на студентското обучение по различните направления. В конкретния случай – по медицина.

– Администрацията по-лесна или по-сложна става с годините?

– Според мен администрацията става излишно по-сложна. Привърженик съм на простите неща, които се установяват за продължителен период. По този начин не само се разбират по-добре, но и следват логично. Честите промени категорично не работят за по-добро.

– Толкова години сте сред студентите – те също ли са различни?

– Това е интересен въпрос. Младите хора носят винаги нещо много позитивно и много оптимистично. Но, ако мога да ги характеризирам по един малко по-друг начин, в една друга посока, впечатлява ме, че сега те са твърде много материални. Да, може би е такъв съвременният живот – предимно материален, но не съм голям привърженик на подобна ориентация на ценностите. По-скоро трябва да се преследва добрият баланс, а не да има доминанта в едната или в другата посока. От друга страна, младите хора носят категорично съвременни характеристики – упорити са, имат идеи, преследват ги, устояват ги, овладяват това, което им се преподава. И непременно сред тях могат да бъдат посочени редица на брой, достатъчно студенти, които ще бъдат чудесни лекари, чудесни специалисти и ще дадат своя принос за здравеопазването.

– Чуждестранните студенти натоварват ли прекалено един заместник декан?

– Чуждестранните студенти са доста на брой, те са от много държави. Действително доминират студенти от съседни държави, но има и от европейски страни – това е тенденция от няколко години назад във времето. При нас усвояват знания в медицината млади хора и от Норвегия, Белгия, Италия, Великобритания.

Желанието им тук да следват, тук да получат диплома за лекари означава, че нашето образование, нашето преподаване имат и международен авторитет.

Заплащането за обучение е успешно балансирано в сравнение с други държави – по-ниско е, но не чрезмерно. Т.е. постигнато е добро равновесие. Основно нашите студенти идват заради традициите на факултета, които наистина са 100-годишни, стабилни. Стремежът на ръководството на факултета винаги е бил чрез качеството на обучението, чрез авторитета на учебното заведение не само да поддържаме своя брой студенти, но и прогресивно те да се увеличават. Разбира се, всичко това също си има мярка, защото се съобразяваме с преподавателския ресурс, с учебните зали, аудитории и т.н. Чуждестранните студенти също имат своя сериозен елит. И ще дам пример с конкретни числа – от 188, които сега се дипломират, 32 са отличници с успех над 5.50. Това е добър атестат за високото ниво на тяхното старание и желание да се квалифицират. Считам, че подходът ни към чуждестранните студенти е на високо академично ниво. Наред с общото разбиране на това понятие бих добавил и още нещо – ние сме съпричастни спрямо редица техни трудности – с езика, с битовото устройство и др., т.е. имаме един по-всеобхватен, по-конкретен поглед към техния начин на живот, в съвкупност с обучението им в нашия факултет.

– Сега да кажем защо промоцията на випуска е толкова важна в стотната година на факултета?

– Честването на 100 години на Медицинския факултет в София беше забележително събитие, дори бих казал – грандиозно. Това е един век, посветен на нещо много важно – образованието в областта на медицината, на човешкото здраве. Защото здравето е част от националното благополучие на хората. Тържеството беше прецизно подготвено, считам, че бе спазена традицията, историята бе чудесно обобщена.

Получи се отлична атмосфера и поради присъстващите студенти – те придадоха на юбилейното честване особена атмосфера. Естествено е сегашният випуск да предизвиква повече емоции, защото е юбилеен. Имаше много мили думи, казани по формален и по неформален начин, и по време на тържеството и след това. Бяха разменяни адреси, контакти. Доминираха емоциите. Лично аз ще запомня това тържество завинаги.

– А помните ли Вашата промоция?

– Моята? Да, разбира се. Тя се състоя преди доста време – в далечната 1987 г. в аулата на Центъра по хигиена. Промоциите е редно всеки човек да помни – това е край и ново начало, получаването на дипломата е стъпка напред.

– За да затворим историческия кръг, моля да кажете през тези 100 години кое е трайното, което остава в обучението, неподвластно на новостите и времето?

– Неподвластен на годините е фундаментът в медицинското образование. Има неща, които винаги съществуват като базови и от тях се започва и надгражда. Следва и развитието на всяка дисциплина, на всяка специалност, което е една нормална еволюция. Поради това и обемът на преподавания материал постоянно се увеличава. Точно това изисква още по-голямо изкуство в преподаването – да се използва базата. Дори и неща, които са безвъзвратно отминали, трябва да бъдат обобщени, събрани. А оттам системно да се надгражда – от всеки преподавател, с всяка лекция е нужно да се прибавя и по нещо ново. В преподаването на студентите ние използваме вечния принцип – да се преподават само най-добре установените факти. Нещата, които са спорни, ще се решават на научни форуми, чрез публикации и т.н.

– Във Вашата специалност в личен план как традициите се отнасят към настоящето? Как се оценява натрупаното в сферата на анестезиологията и интензивните грижи в нашата страна?

– Откровено благодаря за този въпрос, защото към моята специалност имам огромна обич и симпатия, изцяло съм посветен на нея. Това е първото нещо, което съм мечтал да бъда, след като завърша медицина.

Нашата специалност има едно много симпатично начало, което е свързано основно с името на проф. Стоян Саев, когато се ражда идеята анестезиологията да бъде отделена от хирургичните специалности и да стане самостоятелна. В този контекст през 1956 година е създадена за пръв път Катедра по анестезиология и интензивно лечение, в ИСУЛ, и така започват нещата. Още една, две дати ще спомена – по времето, когато проф. Иван Смилов беше декан на Медицинския факултет за 8 години, дисциплината анестезиология и интензивно лечение беше въведена като самостоятелна дисциплина за преподаване на студенти – по този начин напълно се затвори кръгът – катедра, отделна специалност, обучение и преподаване на всички нива.

С днешна дата състоянието на специалността е в някаква степен по-сложно, защото има преразпределение на кадрите, които генерираме, към различни държави от Европейския съюз. На първо място, причината е, че от известен брой години работим в условия на свободен пазар на труда.

Оптимист съм обаче и мисля, че това не бива да ни плаши, поначало съдбата и предназначението на всички факултети е да правят точно това – да създават кадри. Едни от тях ще останат в България, други ще намерят своето бъдеще в други държави. Ние трябва да запазим една устойчивост, когато коментираме тези неща.

Още нещо е важно да се каже – ние очакваме например разработването на т.нар. здравна карта, за да се направи нещо много нужно – по всяка специалност да се каже и да се прогнозира от колко специалисти има необходимост. И привилегия трябва да бъдат тези кризисни специалности, където кадровият недостиг е най-силно изразен. Нашата специалност е точно в тази група.

– Да се върнем към випуск2017. Имате ли любим студент, с когото ще се разделите?

– Не мога да кажа за един студент. Но студенти – повече от един, категорично ще ми липсват – става дума за тези мои любими студенти от кръжока по анестезиология и интензивно лечение, който нашата специалност поддържа повече от 10 години. Това са моите скъпи студенти, защото ние им посвещаваме допълнителни усилия, защото са избрали бъдеще в нашата специалност. Конкретно име няма да кажа, но са ми любими всички от кръжока – днес те са 26 души. От тях също има абсолвенти от випуск’2017. Да бъде добър пътят им напред.

Разговаря Дарина СТОЕВА

източник: Форум Медикус